„Тайм“: Европейската армия на Макрон е малко вероятна, но не заради неодобрението на Тръмп

Наскоро, по време на дъждовен следобед в Париж, дузини световни лидери се събраха и бяха фокусирани върху отбелязването на 100-годишнината от Първата световна война, взела живота на около 16 милиона души. Само че зад церемониалните действия се разрази война на думи: яростният национализъм на президента Доналд Тръмп от една страна и страстният глобализъм на домакина Еманюел Макрон от друга, пише в свой коментар за „Тайм“ Вивиан Уолт /тук със съкращения/.

Тръмп удари по Макрон веднага, след като „Еър форс 1“ докосна пистата на летището в Париж. Той „туитна“, че Макрон „току-що е предложил Европа да създаде своя собствена армия, за да я защитава от САЩ, Китай и Русия. Много обидно, но може би Европа трябва първо да плати честно дяла си в НАТО, който е във висша степен субсидиран от САЩ“.

Забележката бе вследствие на коментарите на френския президент пред радио „Юръп 1“ по-рано през седмицата, в които той спомена за „опити за атаки в киберпространството и за намеса в нашия демократичен начин на живот“ и заключи, че Европа трябва да може да се защити самостоятелно, като визира Китай, Русия „и дори Съединените щати“.

За Тръмп нямаше значение, че Макрон говореше за по-скоро за нападения в интернет, отколкото за истинско бойно поле. Така, когато двамата мъже се срещнаха Елисейския дворец, имаха замръзнали усмивки, в остър контраст с възторженото посрещане, което Тръмп получи при последното си посещение във Франция – през 2017 година на Деня на Бастилията.

Сега обаче Тръмп се шмугна в Елисейския дворец през страничния вход за общата закуска на лидерите, вместо да се присъедини към Макрон и посрещачите на предната врата. След закуската Тръмп не се присъедини към близо 70 други лидери за разходката по авеню „Шан-з-Елизе“ до Триумфалната арка, а предпочете да отиде сам, с моторизиран ескорт.

На церемонията там Макрон отправи най-сериозната критика срещу американския си колега, без обаче да споменава конкретно името му:

„Национализмът е предателство спрямо патриотизма“ – заяви той.

Пред седналите на първия ред Тръмп, Путин и Ангела Меркел френският президент подчерта, че национализмът и патриотизмът са противоположни:

„Като поставяме своите интереси на първо място, ние изтриваме това, което нацията смята за най-скъпо, което й дава живот, което я прави велика и което е най-важно: нейните морални ценности.“

Все пак въпреки пламенния призив има един факт, който Макрон не може да избегне – той, както и цяла Европа, страшно се нуждаят от САЩ.

От месеци френският лидер призовава Европа да усилва военния си потенциал и да се опита да създаде това, което той нарича „Европейска армия“. Това е сила, в която всичките 28 /27 след Брекзит/ страни-членки заедно да обучават части и да ги разгръщат за битка. Без първокласен военен потенциал европейците ще останат зависими от външна сила за помощ – както стана през двете световни войни, в които военните на САЩ се притекоха да помогнат.

За континент, претърпял столетия на войни, военната независимост е изкушаваща. Идеята на Макрон обаче е широко определяна като неработеща.

„Не можете да имате армия без управляваща я структура – каза Франсоа Хейсбур, специален съветник към Фондацията за стратегически проучвания в Париж – а ЕС не е държава“.

Отчасти заради побутването на Макрон, отчасти заради натиска на Тръмп, няколко страни в ЕС вече увеличават военните си разходи, подчерта експертът, но Европа остава твърде зависима от САЩ за сигурността си.

„Те не могат да се справят без САЩ в случай на голяма криза – смята Майкъл Шъркин, старши политолог към RAND Corporation във Вашингтон, който е специалист по европейските армии.

Докато Великобритания и Франция редовно участват с части в истински бойни действия, малко от останалите страни го правят.

„Като цяло всички те имат армии, устроени така, че да работят в коалиция, водена от САЩ“ – казва експертът.

В миналите войни в Либия и Мали френските сили зависеха от американските за въздушно презареждане с гориво, системи за ранно оповестяване и други ключови аспекти, които европейците просто не бяха в състояние да изпълняват. В допълнение европейските правителства от години орязваха военните си бюджети, „знаейки много добре, че САЩ ще ги предпазват“.

За много европейци споменът за катастрофалните битки през световните войни е все още жив. Сред членовете на ЕС, които граничат с Русия, като балтийските страни, възможността за нова мащабна война изглежда твърде правдоподобна.

„Правим всичко по силите си заедно да укрепим сигурността в района“ – каза латвийският президент Раймонд Вейонис за „Тайм“ в Париж.

Той припомни анексирането на Крим от Русия и нарастващата заплаха от страна на Москва, но дори и той, както много други, не подкрепя идеята на Макрон за европейска армия, дори и да бе възможна за изпълнение. Това е така, защото балтийските страни, както и други, са в огромна зависимост от военното и разузнавателно сътрудничество със САЩ и Канада, което ще намали значението си, ако съществува европейска армия.

За Макрон сега главната задача е да създаде усещането за неотложност във време, когато Европа не е във война. На вечерята в музея „Дорси“ в Париж той предупреди лидерите да не приемат мирните времена за даденост. Според него това е „немъдро“ предположение на континент, който помни повтарящите се войни.

На Парижкия мирен форум, събрал президенти, премиери и други политици, Макрон възхвали факта, че лидери на държави, които са били смъртни врагове преди век, сега са най-близки приятели.

„Дали това ще бъде снимка на последния момент на единство, преди светът да потъне в безредие? Отговорът зависи от нас“ – подчерта френският президент.

Заб: Заглавието е на „Дебати.бг“