Месец преди да навърши 46 години, Николай Стефанов – авторът на вероятно най-популярната българска книга, писана в САЩ, е починал след дълго лечение в България.
Майка му разказа пред BG VOICE шокираща история за лекарско безхаберие, некадърност и разкарване между болници в няколко града, което в крайна сметка води до края на живота му.
Стефанов стана известен с „До Чикаго и отЗАД“, която разказва историите на няколко поколения имигранти и техните преплитащи се съдби с фокус върху криминалния контингент, транспортните фирми и църковните скандали в Чикаго. Книгата се превърна и в първия български филм, сниман в САЩ – с екип, изцяло от общността в Чикаго. След това Стефанов написа още няколко книги. Последните му са написани на телефон, с двата пръста, които е можел да движи, разказа майка му Елена Стефанова.
През май 2021 година Николай Стефанов и неговите родители решават да се приберат в България – след 22 години имиграция. Няколко месеца след това той пада и чупи два шийни прешлена. Когато Бърза помощ идва, казват на родителите, че те трябва да го завлекат до линейката докато лекаря пуши цигари.
Това е противопоказно при счупване на прешлените. Николай остава няколко дни в болницата във Велико Търново. „Никой там не ни каза, че краката му са неподвижни и трябва по-сериозна намеса. Пълно бездушие“, казва майка му Елена.
Близки до семейството започват да търсят лекари и да звънят по телефоните – практика, от която живелите две десетилетия в САЩ родители са отвикнали. Така стигат до болница „Св. Марина“ във Варна.
Там му правят операция без да има назначен ядрено-магнитен резонанс, който е задължителен в такива ситуации. След края на операцията лекарят казва, че ще може да има някакво движение в ръцете, но не и в краката. Лекарите не са проверили и дали има нарушения по гръбначния му мозък.
Майка му описва тежко лечение и много болки между операциите. „Имаше някакво движение в ръцете, но не можеше да държи нищо. Въпреки това написа две книги на телефона, с палците. Събра всичките си книги в един том и ги издаде.“, казва Елена Стефанова.
Заради несполучливата операция във Варна са нужни корекции. Следва нова операция в „Сърце и мозък“ в Плевен. В резултат получава кръвоизлив и следва нова процедура. При нея, по невнимание, лекарите му прерязват хранопровода.
„Казаха ни – захранете го. Имаше там шницели. Но храната, водата – излизаха през дупката, през хранопровода.“, разказва за ужаса майка му Елена. В следващите дни той седи гладен и жаден. След около седмица следва трета операция заради пробития хранопровод, а родителите разбират, че предишната е правена от стажанти.
В следващия месец Николай Стефанов се храни венозно. 4 пъти му преливат кръв, но показателите му се влошават. Тогава нов доцент препоръчва четвърта операция, която да даде възможност Стефанов да бъде хранен чрез специална тръба докато зарастне хранопровода. След 52 дни в плевенската болница, по настояване на семейството, го изписват и те се връщат във Велико Търново.
В началото на януари т.г. му махат тръбата от стомаха. Но никога не може да възстанови нормалното хранене. На 4 март ситуацията му се влошава. Последните му часове са в търновската болница където в продължение на 6 часа се бори за въздух, с ниско кръвно.
„Уведомени бяха лекуващите лекари Мойнов и Петков. Никой от тях не влиза в стаята да го види или предприеме нещо. Казаха в началото, че са се обадили за реаниматор и след това даже не вдигат телефона при многократните ни опити за връзка. Резултатът е губене на съзнание и влизане в реанимация твърде късно, след 6 часа агония.“, ракзава майката.
„Тихо ми каза – умирам“, споделя майка му. Повече не идва в съзнание. Лекарите съобщават за смъртта му на 13 март.
