Тихомир Безлов: Около 70% отива в около 100 големи „зърнарски“ семейства

Близо 70% от субсидиите за зърнопроизводителите отиват в около 100 големи „зърнарски“ семейства. Това твърди Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

В профила си във Фейсбук той написа:

От влизането в ЕС повече половината от евро-субсидиите отиват в селското стопанство. От 4,2 млрд. лв. годишно 2,91 млрд. лв. са за селското стопанство (данните са 2018 г., но съотношенията са подобни и през другите години). Т.е. никой не говори за това крадене на Еврофондовете, само за асфалт, бетон и пр. При тази селскостопанска субсидия, около 70% отива в около 100-на големи „зърнарски“ семейства! (виж таблицата, тя е много „частична“), пише той.

И уточнява:

„Сега тези около 100 големи и около 1000 по-малки „зърнари“ организират протести. Причината е да не се внася евтино украинско зърно! Защо да не се внася? За да купят тяхното! Украинците не ползват европейски субсидии и българска държа на им връща акциза за горивото, впрочем. Въпреки това имат значително по-евтини зърнени култури. Защо да не изкупуваме българското? Защото българските „зърнари“ в момента искат 20% по-висока цена от световните борси.“

• ЕК няма да удължи забраната за внос на украинско зърно

Безлов обяснява, че последицата от това, е че производителите вземат печалбата, а  потребителят ще я плати. За миналата година (2022 г.) „зърнарите“ са обявили 2,5 млрд. лв. печалба. и са взели 2 млрд. лв. субсидия при продажби от 9,98 млрд. лв. Между впрочем въпреки почти половин година забрана за украинско зърно, цената по световните борси си даже спада, посочва Безлов.

Според него този модел на „затваряне“ на българския пазар и по-високи български вътрешни цени“ не е заради Украйна и действа от поне 15 години.

• Парламентът отмени забраната за внос на украинско зърно

В поста си той пише още:

„Малък детайл, че благодарение на субсидиите, получаване от европейските фондове се случи чудовищна концентрация на земята в България(за историята виж по-надолу). В българската история до 1944 г. държавата винаги се борила срещу концентрацията на земя спомнете си Стамболов, Стамболийски и пр. политици, които въвеждат ограничението 300 декара, 500 декара за Добричко. Последицата, че все повече се произвеждат зърно култури. Това са културите с най-ниската добавена стойност в аграрната продукция. Убива всичко, което е по-сложно даваща повече стойност в българската земеделска продукция, изискващо повече работна ръка като домати, краставици, чушки, грозде, ябълки, череши и пр. С 50 човека зърнарите обработва десетки хиляди декари, резултата разрушаване на работни места в селата и малките населени места.

• Зеленски благодари за падането на забраната за украинско зърно

Как се случи това? Българските политици решиха, че субсидията ще се плаща на количество обработваема земя и се почна (всъщност е значително по-сложно, но да спестим). „Зърнарите“ започнаха да плащат част от евро-субсидиите като аренда на хората за земята им и хората им даваха все повече земя. Обикновено в едно населено място единствената възможност е да си дадеш земята на съответния „зърнар“, за да получиш рента.

Европейските субсидии за селското стопанство са направени за да помогнат на малките и средни производители не едрите. Съответно станаха латифундистите от Източна Европа станаха тема и Европейската комисия въведе таван на субсидията. От 2015 г. един производител може да взима да 300 хил. евро субсидия. Българските „зърнари“, обаче се адаптираха и раздробиха „бизнеса“ след 2015 г. няма да видите „зърнарска фирма“ с 30 млн. евро субсидия като бе преди. Какво значи това? Това значи ОПГ! (Организирана престъпна група). За да се вмести в тавана от 300 хил. евро, „зърнара“ трябва да направи 100 фирми съответно със собственици, счетоводители, евентуални наети лица и т.н. От 2015 г. с колеги поставяме тази тема на даващите парите, но си цари тишина (включително съм си разказвал тезите пред национални медии).

• Може ли Хърватия да се превърне във врата за украинското зърно

С това не казвам, че „зърнарите“ са единствено вредни. На практика благодарение на „зърнарщината“ сега земеделската земя се използва почти на 100% при 40% пустеещи земи през 2001 г. Също така, „зърнарството“ е в много отношение предопределено от опустелите села в резултат на социалистическата индустриализация и безумната българска реституция на земята в реални граници. Тук пропускам всички странични теми като „мутрите по зеленчуковите борси“, големите глобални корпорации-търговските вериги дето мачкат малките производители… и най-вече дългата тема какво рационално може да се направи със „зърнарщината“…