Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг. Той работи по въпросите на престъпността в България.
Работи като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, той е автор на редица доклади и социологически изследвания. Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация. Тихомир Безлов е и политически анализатор. В това си качество, през последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска.
– Г-н Безлов, разбрахме, че през декември се очаква решение за пълноправното влизане на България в Шенген. Очаквате ли това да се случи, очаквано ли е?
– Още преди месец стана ясно – Унгария заяви, че ще повдигне темата за България и Румъния да получат пълноправно членство в Шенген. Основното препятствие, което от 2022 година е такова, е Австрия.
В Австрия в момента нямат правителство, текат сложни преговори. Така че, докато няма правителство, ние няма да знаем каква е позицията на Австрия за влизането на България и Румъния.
Можем само да гадаем какви са вариантите за България при различните правителства.
Ако можем да си позволим да спекулираме – ако няма правителство на Партия на свободата на Австрия и Австрийската народна партия на Карл Нехамер, която досега управляваше, опцията е вероятно да има правителство на Австрийска народна партия със социалдемократите и евентуално либералната им партия НЕОС.
Тогава вероятността ние да влезем в Шенген, тоест, Австрия да махне ветото си, е доста по-голяма. Защото и социалдемократите, и НЕОС са за влизането на България и вероятно по-големият партньор, който ще е в това правителство – Народната партия на Австрия, също ще трябва да се съгласи.
Това, което виждаме, е, че Народната партия на Австрия не иска да направи коалиция с Партия на свободата. Така че има вариант да има такова развитие за трипартийна коалиция.
Но така или иначе, този въпрос няма да се реши бързо. Докато няма правителство в Австрия, няма да има и ясна позиция. Тази позиция, която вчера изрази техният вътрешен министър, е на служебното им правителство, и той просто обясни, че те не са си променили позицията.
Дали ние ще можем да повлияем на Австрия, по подобие на Хърватия – тоест да поискаме пълноправно членство в Шенген срещу това да доставяме газ за Австрия и да не налагаме ограничения и допълнителни такси – това е вече въпрос на преговори и на правителство, което може да използва такива икономически инструменти.
– Последното вероятно може да се случи само при редовно правителство у нас…
– При редовното правителство ще стане по-лесно, но не мисля, че не може и служебното правителство да постави този въпрос, защото през 2022 г., сред страните срещу които Австрия наложи вето, освен България и Румъния, беше и Хърватия.
Хърватия тогава направи това – при преговори на четири очи обясниха, че няма да доставят на Австрия газ от техните терминали и Нехамер бързо се съгласи Хърватия да влезе в Шенген. Макар че през Хърватия минаваше и продължава да минава голям поток от незаконни мигранти.
И другата тема, която е ясна и е видимо, че не става дума за принципна позиция, а по-скоро за политика, е че през Гърция минава много по-голям поток от незаконни мигранти, който влизаше в Австрия, в сравнение с България и Румъния.
Ясно е, че проблемът в случая не е толкова, че задържането на България и Румъния извън Шенген решава проблемите с мигрантите, защото освен през Гърция мигрантите в Австрия влизат и през италианския път.
– Чуват се гласове, които говорят за своеобразна криза в Шенгенското пространство, Германия възстановява граничния контрол – доколко тази тема може да повлияе също за негативно решение за пълноправното ни влизане в него?
– Трябва да уточним какво представлява контролът по границите, защото ние си го представяме такъв, какъвто е в момента в България – гранични пунктове, опашки и т.н. Ако отидете на австрийско-германската граница, ще видите, че там няма бариери.
Вие дори не можете да разберете къде свършва Австрия и започва Германия. Това не се е променило, не са направени пунктове на границите. Това, което направи на практика Германия, е да спира определен брой превозни средства, в зависимост от ресурсите, които имат като полицейски състав.
Превозните средства се спират на база оценка на риска, но на практика транспортните фирми или отделните хора, които пътуват, не усещат това. Може би някъде ще има някакви забавяния, но те няма да са измерими с това, което е у нас – опашки и загуба на време с дни. Което нанася и щети.
– От статистиката на МВР разбираме, че има сериозен спад на бежанския натиск…
– Да, има спад спрямо 2022 и 2023 година и това лесно може да се види. И Австрия, и Унгария, както и ФРОНТЕКС оценяват, че има спад на минаващите през България мигранти.
Разбира се, официалните числа, ако ги сравним – България в момента има някъде под 7 хил. от началото на годината, минали и задържани. За сравнение Гърция има над 40 хил.
Но тази промяна не е само в резултат на повече Гранична полиция и повече усилия вътре в страната. Голяма помощ ни оказва Турция, която си промени политиката при сътрудничеството, спрямо, да кажем 2022 г.
– На КСНС миналата седмица като един от очакваните рискове от конфликта в Близкия изток беше посочено именно очакван мигрантски натиск. Можем ли наистина да очакваме такъв?
– Виждаме, че има големи потоци от емигриращи хора от Ливан към Сирия. Дали тези хора ще останат близко до ливанските граници, или ще отидат през Сирия в Турция – по принцип Турция много рязко успя да спре потока, който идва и от Афганистан, и от Сирия и Ирак.
Така че, по-скоро няма да е същото, каквото имаше, да кажем, през 2015-16 г. или 2022 г.
– Какъв е основният профил на идващите у нас, от кои държави са?
– Той се променя, но на първо място, за момента, са сирийци, които идват от Турция поради натиска, който турската държава оказва над тях. По икономически причини те се опитват да отидат в Западна Европа и най-вече в Германия.
Другата група са афганистанци. Това, което се промени, е, че Турция връща афганистанците, когато ги задържа. Тоест, оттам натискът вероятно ще продължи да намалява.
Имаше и мароканци, но там има спад на броя хора, които се опитваха от Турция и през България да мигрират за Франция и Испания.
– Сред българските популистки среди се появиха спекулации, че евентуалното ни приемане в сухопътния Шенген ще влоши ситуацията с мигрантите. Това така ли е?
– Фокусът им е, че ще започнат да ни връщат мигрантите, които са преминали през България и ние сме ги заловили. Те и досега не ги връщат, само че това, което се случва – в началото на годината “Възраждане” повдигнаха тази тема, че ни връщат мигранти от Австрия, тези хора няма да ги намерят у нас в бежанските центрове.
Те просто отново са се върнали в Западна Европа. Този човек няма тук какво да прави, той получава ниски социални помощи, няма социална система, която да го подпомага и той отива в богатите страни.
– На КСНС беше очертан и друг риск и се акцентира върху това службите да работят усилено за недопускане на терористични актове, във връзка с очаквания мигрантски поток…
– Риск винаги съществува, но не сме в ситуацията, както беше с “Ислямска държава”. Проблемът е, че за съжаление нашите служби имат доста ограничен капацитет по отношение на противодействието на тероризма и обикновено разчитаме на чужда информация, логистика и подкрепа. Така че, това да си кажем, че трябва да увеличим усилията, не променя ситуацията.