Съюзниците на Украйна са все по-загрижени за намаляващите доставки на боеприпаси и недостига на продукция, тъй като боевете срещу Русия в Бахмут се засилват. Поради тази причина ръководената от САЩ контактна група за отбрана на Украйна – която включва около 50 държави – организира виртуална среща в сряда, за да обсъди как да се гарантира, че украинската армия получава достатъчно от необходимите ѝ боеприпаси, пише в своя анализ в Time Саня Мансур.
Западните официални лица бият тревога от месеци. През февруари генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви: „Сегашният
темп на разходите на Украйна за боеприпаси
е многократно по-висок от сегашния ни темп на производство. Това поставя под напрежение нашата отбранителна промишленост“.
До момента САЩ са доставили на Украйна повече от 1 милион 155-милиметрови снаряди – стандартния артилерийски снаряд на НАТО. Армията на САЩ планира да увеличи сегашния темп на производство от около 14 000 155-милиметрови гаубични снаряди на месец до 20 000 до тази пролет и до 90 000 до 2025 г. От своя страна страните от ЕС са предоставили на Украйна общо около 350 000 155-милиметрови снаряда.
Но тези доставки са извършени на цената на собствените доставки на боеприпаси както от САЩ, така и от Европа. „Те трябва да преценят колко са готови да пожертват от собствените си запаси и отбранителна способност, за да помогнат на Украйна“, казва Тревор Тейлър, почетен професор в университета Кранфийлд във Великобритания, който ръководи изследователска програма за отбрана и индустрия в мозъчния тръст Royal United Services Institute.
Въпреки тези опасения западните официални лица призовават за по-големи доставки.
„Най-важният и
неотложен въпрос днес за украинската армия е да има непрекъснат поток
от боеприпаси“, заяви миналия месец ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел. „Ако се провалим в това отношение, реално резултатът от войната е застрашен.“
Борел заяви, че руските сили изстрелват около 50 000 артилерийски снаряда всеки ден, в сравнение с около 6000-7000 от Украйна – и че разликата трябва да бъде преодоляна.
Естония, която има обща граница с Русия, настоява ЕС и съюзниците от НАТО да осигурят 1 милион артилерийски снаряда.
Изглежда, че ЕС се приближава към сделка на стойност 2 млрд. евро (2,12 млрд. долара) за възстановяване на доставките на боеприпаси за Украйна, а също и за попълване на запасите на страните. Половината от тях ще бъдат предназначени за частично възстановяване на разходите на държавите, които вече са в състояние
да дарят боеприпаси от своите запаси.
Другата половина ще бъде предназначена за съвместно закупуване на нови боеприпаси от страните, които купуват в голям мащаб, което ще позволи по-евтини общи разходи.
Експертите обаче казват, че опасността за Украйна не е в това, че ще свършат боеприпасите, а в това, че запасите им ще бъдат намалени до степен, която ще ограничи подхода им на бойното поле. „Армиите не изчерпват боеприпасите си, те самите намаляват, а с намаляването им армиите трябва да стрелят по по-приоритетни цели и да не стрелят по по-нископриоритетни цели“, казва Марк Ф. Канчиан, пенсиониран полковник от запаса на морската пехота и старши съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания.
Силните офанзиви често изискват огромни запаси от боеприпаси. „През Първата световна война армиите прекарват месеци в складиране на боеприпаси около определен район. Обикновено изграждат железопътни линии, за да започнат да вкарват артилерия“, казва Иън Уилямс, заместник-директор на проекта за противоракетна отбрана на CSIS.
Експертите обаче добавят, че Украйна все пак би трябвало да е в състояние да се защитава ефективно. „Да задържиш територия е по-лесно, отколкото да я спечелиш“, казва Тейлър.
В момента Украйна удържа руския напредък в източния град Бахмут, който се е засилил от януари насам. Макар че Украйна е изгонила руските сили от Херсон, тя все още е
изправена пред интензивен обстрел
от танкове и артилерия там. Удари продължават и по Харков.
„Най-голямото препятствие в момента е производството“, казва Уилямс от CSIS. Обикновено отбранителната индустрия не е в състояние да увеличи производството си толкова бързо; тя често работи, за да отговори на изискванията на правителствата на страните си. Столтенберг от НАТО отбеляза, че някои поръчки, направени днес, могат да отнемат две години и половина, за да пристигнат.
В САЩ, например, „частните компании няма да произвеждат неща, ако някой няма да ги купи, а военните бюджети са под напрежение – независимо колко големи са те; винаги има конкуриращи се интереси“, казва Уилямс. Много държави биха избрали да инвестират в по-леки видове сили,
безпилотни летателни апарати,
методи за разузнаване и наблюдение или ракети, обяснява той. „Ние нямаме отбранителна индустрия в съветски стил, при която просто продължаваме да произвеждаме снаряди, независимо дали имаме нужда от тях или не.“
Въпреки че танковете, ракетите и бойните машини са от ключово значение за Украйна, за да устои на руските офанзиви, основните боеприпаси са също толкова важни, ако не и повече, отбелязват експертите. „Това до голяма степен е война с доста статична фронтова линия“, казва Уилямс. „При този вид бойни действия обикновено това води до много интензивен вакуум на боеприпаси.“
Всичко за войната в Украйна – четете тук
