Служебният министър на регионалното развитие Виолета Комитова започва прoвeркa нa eфeктивнocттa нa въведената през март 2020 г. тoл cиcтeмa. Причината са съмнения за ефективността на системата, съобщи тя.
„Там е интересен резултатът, защото сме инвестирали около 300 млн. лв., имаме една година дейност, а не сме наясно каква възвращаемост има, за колко години ще се изплати, има ли нужда от разширяване на мрежата, има ли нужда от още средства. Все още тол системата не може да генерира таксите, които би трябвало да поеме от транспортните средства, а делът на винетните такси е голям“, заяви Комитова.
Въвеждането на тол системата стана факт през март 2020 г. Идеята беше от движещите се по пътищата камиони и автобуси да се събират много по-високи пътни такси, вместо плащаните преди това винетки, и по този начин да се събират повече средства за поддържане на пътищата и строителството на нови. За целта бе въведено отчитане и таксуване на тежкотоварните превозни средства според изминатите километри.
Държавата обаче предостави на външни фирми отчитането и събирането на пътните такси, а също така и самото обслужване на Националната тол система за първите пет години.
През първата година на действие на тол системата събраните от тежкотоварните превозни средства пътни такси се оказаха едва 103 млн. лв. при очаквани и разчетени в бюджета 450 млн. лв. От АПИ обясниха този срив с ковид-пандемията, която създаде икономически проблеми и ограничения на пътуванията.
В края на миналата година, парламентът гласува Сметната палата да направи одит на всички договори, които Агенция „Пътна инфраструктура“ е сключила за изграждането, обслужването и събирането на такси в рамките на Националната тол система.
Повод за искането на проверка от Сметната палата бе сключеният анекс към договора с австрийския консорциум „Капш“, изградил тол системата, да извършва и нейното обслужване през първите пет година срещу сумата от 141 млн. лв. – по 28 млн. лв. на година.
Първоначално, тази дейност трябваше да се извършва от МРРБ и АПИ. Тогавашният министър на регионалното развитие Петя Аврамова обаче даде неправдоподобното обяснение, че управлението на Националната тол система се оказало прекалено сложна задача, с която държавата не може да се справи сама и затова се е наложило да се даде на частни фирми.
Въпреки, че идеята за въвеждането на тол система изглеждаше обещаващо начинание, за съжаление, има вариант да се окаже, че това е била поредната схема за събиране на пари в частни джобове, а не в държавния бюджет.
