Тома Биков e български политик, роден на 10 октомври 1980 г. в Бургас. Завършва актьорство за драматичен театър в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Магистър по политология от СУ „Св. Климент Охридски“.
В периода 2006-2012 г. Биков работи като журналист в различни медии. Автор е на книгите „Досието на Доган“ и „Другата история на България – 157 модерни апокрифа“.
През 2012 г. Биков влиза в политиката, като става съучредител и член на Националния съвет на „Движение България на гражданите“. След неуспеха на движението през 2013 година, участва активно в създаването на Реформаторския блок. След изборите за европейския парламент през 2014 година се дистанцира от дясно-центристката коалицията и отказва номинация за кандидат за народен представител.
След като се дистанцира от Реформаторския блок, Биков става съучредител и член на Управителния съвет на Института за дясна политика. След създаването на второто правителство на Бойко Борисов е поканен за съветник в Министерски съвет.
Тома Биков е народен представител от ГЕРБ в 44-ото Народно събрание.
Г-н Биков, кои са 3-те най-важни акценти, които избирателите трябва да запомнят от предизборната Ви програма?
Програмата ни има три основни стълба. Първият е свързан с икономическата трансформация, която предстои, не само в България, но и в Европа. Тя е свързана със „Зелената сделка“ и промяната на икономическия модел в целия ЕС. Тя вече е политически факт. Мерки, свързани с това, има в почти всички сектори. Частта образование също остава приоритетна, разбира се, с ангажименти за увеличаване на процента от БВП за това на 5%. Третото важно нещо е, че ще се опитаме да възстановим политическия диалог и чрез него ще се опитаме да направим по-дълбоки реформи. В сектори като енергетика и здравеопазване би трябвало да има консенсус. Само това гарантира, че ако едно правителство направи по-дълбока реформа, следващото няма да я отмени.
Назряло е време за промени в част от системите. Например чувам какво говорят БСП за здравеопазването. Преведено това означава „Дайте да върнем здравеопазването във вида преди да бъде изградена настоящата система, което започна 97-ма“. Знаем, че старият модел завърши с тотален фалит и обезценяване на труда на лекарите, смъртност, дефицит на лекарства.
До момента никога не сме имали мандат за дълбоки реформи. Например последната дълбока реформа е била през 1997-ма, 2001-ва, когато управляващата партия имаше 137 депутати, сега ние имахме 97 – т.е важно е доколко избирателите ти дават мандат. На фона на това партии с 4-5 процента твърдят, че ще променят из основи – това не е реалистично. Парламентът може би пак ще бъде раздробен, ще трябва да се търси компромис, затова и в нашата програма не сме се изхвърляли много.
Кои биха били вашите партньори в следващия парламент и с кои изключвате разговори?
На първо място тези, с които сме били в коалиция и по-конкретно ВМРО и НФСБ и „Воля“ от другата страна са наш потенциален партньор. С всички недостатъци на настоящата коалиция, тя успя да издържи на управлението на властта. Имаме решение на свой конгрес, че няма да правим коалиция с БСП. Не бихме направили и с ДПС. Дават се много заявки в момента, но на 5-ти април ще е трудно. Политиката не е начин за самоудоволствие. За да си изпълниш приоритетите трябва да си в управлението.
Предвиждате ли свиване на административните разходи? С поредното увеличение на минималната заплата трудовите възнаграждения в този сектор стават все по-големи. Отделно в последната година бяха увеличени с 30%. Предвижда ли се оптимизация и пренасочване на средства в реалната икономика?
Самоцелното съкращаване на администрацията не е добро решение. В някои звена има нужда от 50% съкращение, а в други например има дефицит. Това в нашата програма е засегнато в частта с електронното управление. Трябва да видим докъде може да го направим, според мен не може да е на 100%. Все пак има и граждани, които не могат да се възползват от него. Затова сме казали, че е право, а не задължение. Механичното съкращаване не е реформа, реформа е, когато администрацията започне да работи по-добре. Увеличението на възнагражденията в администрацията е свързано с това. Имаме системи, където заплатата е 800 лв. Ако искаме да получим добро административно обслужване, трябва да намерим качествени кадри, а това става през достойно възнаграждение.
Имахме определени резерви, спестени в добри времена и ги използвахме както за икономическа мярка, така и като инструмент за конкурентоспособност към частния бизнес, който привлича най-добрите кадри. Но средства не се дават само на администрацията, последните месеци има компенсации за много сфери за около 1 милиард лева.
Ако тезата е, че ще увеличаваме заплатите след като правим електронно управление, то трябва да кажем какво означава да се въведе електронно управление. Това са две различни неща и едното не пречи на другото. Различните администрации се движат по различен начин.
Защо и на тези избори не беше въведено електронно гласуване, за което се говори от години. В този контекст ще се противопоставите ли на решението на съда, че видеонаблюдението е допустимо като част от мерките за по-честни и прозрачни избори?
Електронно гласуване няма никъде в Европа поне в този вид, в който си го представяме. Имаме проблем с доверието в изборния процес, който е хроничен. Всяка мярка, която предприемаме, трябва да бъде разглеждана през тази гледна точка – ще повиши ли доверието или ще го намали.
Дистанционното електронно гласуване ще наруши доверието в изборния процес. По същата причина не беше въведено и гласуване по пощата.
Против съм и за видеонаблюдението. В тази ситуация на коронавирус, дори ние като най-голяма партия имаме трудности да си попълним секционните избирателни комисии. Хората се страхуват от пандемията, от дългото седене и на последно място ще им сложим един човек, който да ги снима и едва ли не ще бъдат обвинявани, че фалшифицират. Това ще откаже доста хора. Накрая по медиите ще се покажат и само секциите, в които има проблеми.
Що се отнася до невалидните бюлетини – техният брой се увеличи след въвеждането на преференциалния вот. Аз не съм против него, но това е факт. Сбърканите протоколи, от друга страна, са заради хората, които ги попълват, което се прави един път на 4 години. Когато се види, че са сгрешени, после се поправят, снимат се и излиза, че са сбъркани. Все пак изборите в България се правят от около 100 хиляди души от всички основни политически сили.
Казахте, че ако спечелите, премиер ще бъде Борисов. Това решение на партията ли е или е Ваше предположение?
Борисов като председател на ГЕРБ и настоящ министър-председател е потенциален следващ премиер. В това няма нищо странно. ГЕРБ има консолидация около това кой да бъде следващ премиер. Едва ли някой ще се учуди от това. Кой ще е министър-председател ще се решава след изборите на база на резултатите и евентуалните бъдещи партньори. Но за да сме честни пред избирателите – отсега сме наясно със себе си, че бихме предложили Борисов за премиер.
В никоя друга партия няма подобен сюжет. Кой е кандидатът на БСП, „Демократична България“ или ДПС? Най-доброто решение за България е да има политическо правителство, а не такова, зад което не се знае кой седи. Пример за това са Беров и Орешарски – хора, които бяха употребени за фасада. Вместо Карадайъ, например, да плаши с Възродителен процес, да каже кой на него му е кандидатът за министър-председател.
Господин Биков, най-големите Ви опоненти Ви критикуват за нежеланието ви да промените безконтролната прокуратура. Какво предвиждате да направите по този въпрос в следващото Народно събрание, ако сте в управляващото мнозинство?
Ако помните, когато лятото предложихме свикване на Велико народно събрание, там предложихме и намаляване на мандата на главния прокурор. Ако бяхме получи мандат, темата щеше да е актуална за всички парти. Но за това трябва да се намери 2/3 мнозинство в Народното събрание. Има формации, които твърдят, че това им е основен приоритет, но ги чакам да видя как след изборите ще говорят с мутрите и мафиотите за съдебна реформа, понеже сега ни наричат мутри и мафия. Но утре ще трябва да ги подкрепим за промените в съдебната власт. Така че призовавам – малко по-спокойно. Най-големият проблем на съдебната система е ниското доверие в съда и прокуратурата.
Който иска да прави истинска съдебна реформа би трябвало да е максимално тих. Тези неща не се правят шумно, а с политически действия. В мандата на това правителство бяха ударени мощни икономически интереси на хора, които са подозирани в престъпление. Не виждам правителство в последните 30 години, което да е ударило толкова много хора.
