Основополагащото събитие в християнския свят и религия без съмнение е Възкресението. То е и една от най-използваните теми в различните изкуства – в литературата, в драматургията, а особено силно в изобразителното изкуство. Като най-комуникативно изкуство, киното също посяга често на темата – кога по-успешно, кога не толкова. БНР направи кратка класация на най-интересните филми, описващи живота, смъртта и възкръсването на Иисус Христос. Повечето от тях впрочем могат свободно да бъдат гледани в платформата YouTUBE.
Страстите Христови
Най-мощният и най-верен на евангелските източници филм, направен по темата за Разпятието и Възкресението, безусловно е „Страстите Христови“ (2004) на режисьора Мел Гибсън.
Приет противоречиво (особено от евреите), филмът беше одобрен официално от Ватикана (за разлика от много други филми за Иисус). Лентата въздейства силно със своя натурализъм, стигащ до болезнен катарзис – най-вече с мъченията, на които е подложен Божият Син. „Отправната ми точка беше да създам история, която да вдъхновява хората, да ги трогва дълбоко и да разпространява ценностите на вярата, любовта и прошката. И мисля, че успях“, казва Мел Гибсън, който като актьор обикновено се изявява в екшън киното (с добро качество).
В „Страстите Христови“ има и силна българска връзка. Покрай великолепния Джим Кавийзъл (Иисус) и Моника Белучи (Мария Магдалена) две от основните роли са изиграни от българи – Христо Шопов (римският прокуратор на Юдея Пилат Понтийски) и Христо Живков (който почина наскоро, в ролята на апостол Йоан). Впечатляващ като киноезик, филмът е и доказателство за маниакалната привързаност на Мел Гибсън към правдоподобието. За разлика от всички други ленти за Христос, в този се говори на арамейски и латински, а не на английски. Което го прави наистина много въздействащ.
„Опитахме се да пресъздадем максимално точно описанието на Страстната седмица, както е в четирите Евангелия. Самите Евангелия представят кратко описание на случилото се, но с изключение на няколко реплики, почти не сме се отклонявали от описаното в Евангелията“, разказва Гибсън.
„По време на снимките непрекъснато медитирах и се молех, не излизах от образ. Беше важно, защото знаех, че хората ще видят Иисус в мен чрез молитвата ми“, казва и Джим Кавийзъл. Той дотолкова влиза в ролята, че докато снимат разпятието на Иисус, актьорът е много болен и на практика рискува живота си. „Имах проблем със сърцето. Когато лекарят ме прегледа и: Мел, той може да умре. Но едно от най-хубавите качества на Мел Гибсън е, че е хазартен тип. Попита ме продължаваме ли снимките и аз отвърнах: Да, това е между мен и Господ.“
Евангелие по Матея
Любопитно е, че повечето от сцените в „Страстите Христови“ са заснети по същите места, където е снимал своя филм Пиер Паоло Пазолини. В „Евангелие по Матея“ (1964) Иисус е невзрачен, измършавял, но с дълбоки и проницателни очи – истински Спасител на народа – подхождащ много на режисьора, който е убеден марксист, но и вярващ католик. Повечето от персонажите са непрофесионални актьори, а типажите са обикновени местни хора, което допринася за ефекта на достоверност на разказа, доближавайки го по сила до документалното въздействие.
„Евангелие по Матея” е номиниран за три Оскара и отличен със Специалната награда на журито на кинофестивала във Венеция през 1964 г.
Бен-Хур
Друг филм от 60-те години на миналия век – холивудският блъкбъстър „Бен-Хур“ (1969) на режисьора Уйлям Уайлър е смятан за една от най-добрите ленти, снимани някога (не само за Иисус, а изобщо). Гледането му е великденска традиция за мнозина.
Филмът е епична приказка, чието действие се развива в Йерусалим през 26 г. сл. Хр. Богатият еврейски благородник Юда Бен-Хур (Чърлтън Хестън) е поробен от римляните и фалшиво обвинен в заговор за убийство на римски управител. Бен-Хур преживява две трогателни срещи с Иисус Христос, когото водят към разпятието.
Иначе в сюжета има по нещо за всеки – романс, приключения, спорт, екзотични места, мелодрама и едно култово състезание с колесници. Филмът още държи рекорда за най-много спечелени награди Оскар – цели 11, който и до момента не е подобрен, а само изравнен от „Титаник“ и „Властелинът на пръстените“. „Бен-Хур“ преживя и римейк през 2016 г., но за него по-добре да не говорим – толкова е далече от оригинала.
Иисус от Монреал
Канадски филм, съвременна версия на притчата и един от най-добрите за вярата изобщо. Номиран е за Оскар в категорията „Най-добър чуждоезичен филм“. Разказва за група актьори, които пресъздават Страстите Христови в една неортодоксална пиеса, докато не се оказва, че действително ги изживяват. Саундтракът е запомнящ се и включва българската народна песен „Притури се планината“. Страхотна актьорска игра, силни и въздействащи сцени, които трудно се забравят, както и Мистерията на българските гласове.
Последното изкушение на Христос
Още една лента, смятана за шедьовър на Великденска тематика, макар и неприета от църквата. Режисьорът Мартин Скорсезе използва романа на гръцкия писател Никос Казандзакис, за да изследва една различна гледна точка към живота на Спасителя. „Идеята на Казандзакис е много интригуваща, защото той подхожда към същността на Христос от две гледни точки – Иисус като човек и Иисус като божество. А именно християнските събори в първите хиляда години от възникването на религията потвърждават, че Иисус е бил едновременно изцяло човек и изцяло бог“, казва Скорсезе.
В ролята на Спасителя е младият Уилям Дефо, който успява великолепно да внуши, че неговият герой е подвластен на слабостите и изкушенията, пред които всеки човек се изправя през своя живот – страх, угнетеност, похот. Обрисуван е като грешник, изпълнен със съмнения, водещ борба с желанието си да има семейство и деца, да живее като човек, а не като бог. Но в крайна сметка узрява за отговорността да бъде Месия.
„Идеята на Казандзакис е, че човешката природа на Христос не може да приеме този факт до последния момент, докато го разпъват на Кръста, каквато е Божията воля, волята на баща му. За мен беше изключително интересно, защото ако човешката природа се съпротивлява, тя страда и се бори, точно както ние хората страдаме от болка, от съмнения, от изкушения. За мен този Иисус е по-разбираем и достъпен“, казва Скорсезе, който иначе е прочут с филми най-вече за мафията.
В Гърция, Турция, Мексико, Чили, Аржентина и България филмът е забранен или цензуриран в продължение на години. През 1988 г., по време на прожекция в Париж, католическа фундаменталистка група опожарява театър „Св. Мишел“. Скандален като съдържание и визия, „Пследното изкушение“ е филм за всеки уважаващ себе си киноман.
Иисус Христос Суперзвезда
Друга знакова лента е чудесният музикален филм на Норман Джуисън, екранизация на едноименната рок-опера на либретиста Тим Райс и композитора Андрю Лойд Уебър „Иисус Христос Суперзвезда“. Действието следва каноничното Евангелие, но разказва последната седмица от живота на Иисус посредством рокмузика и хипарски танци. Ролята на Христос във филма играе великолепният Тед Нийли, който заедно с Карл Андерсън (Юда) е номиниран за „Златен Глобус”.
„Трудно беше да качим обордуването на върха на планината и трябваше да разчитаме на мулета и магарета, както е било преди две хиляди години. Някои от местата, които избрахме за снимки, се оказаха почти недостъпни, но пък това се отплаща от кинематографична гледна точка. Жегата също ни създаваше проблеми, защото актьорите пеят и танцуват и се налага да го правят при температури от над 40 градуса“, разказва Норман Джуисън.
Най-известният мюзикъл в света е истински феномен, който запленява публиката вече над 40 години. „Иисус Христос Суперзвезда“ на сър Андрю Лойд Уебър е вечна класика, която представя събитията около Възкресението, но от необичаен ракурс – през очите на Юда Искариотски. И всичко това – на фона на великолепен рок и страхотни вокални изпълнения.
Театралният режисьор Гейл Еудардс не пести суперлативи: „Това е знаковата творба на Андрю и за много хора е най-великата музика, която е писал. Наистина е изключителна. На моменти музиката е сурова, друг път младежка. И все още звучи актуално, сякаш е писана вчера. За мен текстовете са сензационни и отбелязват феноменалното сътрудничество между двама велики творци – Андрю и Тим.“
„Иисус Христос Суперзвезда“ е поставян професионално в над 40 държави по целия свят, включително и в България.
Животът на Брайън
Филмът с най-неортодоксален подход към фигурата на Иисус е на легендарната британска комедийна трупа Монти Пайтън – „Животът на Брайън“ от 1979 г. Това е язвителна, анархистична сатира не само срещу религията, но и срещу холивудския стил на третиране на библейските теми. Филмът прелива от остроумни шеги, скечове и реплики, които с времето са се превърнали в истинска класика на комедийния жанр.
„Изключително рядко се среща хумор в религията, няма да видите никоя религия да се шегува. Има огромен хуморен вакуум в сърцето на всички религии“, казва режисьорът Тери Джоунс.
„Монти Пайтън“ не само нападат фанатизма и лицемерието на институционализираната религия и политика по своя неповторим начин, но предлагат и алтернатива: бъди индивидуалност, мисли с главата си, не оставяй на другите да те водят.
„Невъзможно е подобен филм да се направи днес, всеки много би се замислил, защото случващото се е ужасяващо и много опасно. Свободното слово е подложено на жестоки атаки“, изтъква Джоунс.
Но, както се пее в култовата песен от филма, винаги „трябва да гледаме от добрата страна на живота“.
Още новини за култура – четете тук
