Вчера в столицата на Иран – Техеран, при първото посещение на руския президент Владимир Путин извън страните от бившия СССР от началото на конфликта в Украйна, той се срещна с турския си колега Реджеп Ердоган. От срещата впечатление направи един любопитен щрих – Путин, който обикновено закъснява за подобни дипломатически срещи, този път беше накаран да чака – роля, която не е особено обичайна за него.
Президентът на Русия беше принуден да чака в стая пред тълпа репортери една минута, докато чака турския си колега. На кадрите, заснети преди срещата във вторник, се вижда как Путин се суети, отстъпва от крак на крак и прави редица физиономии пред камерите в продължение на близо минута, преди най-накрая да бъде поздравен от Ердоган.
Това беше непознат терен за руския лидер, който си спечели репутацията на човек, който нарочно кара световните лидери да чакат, понякога с часове, въпреки че това е в разрез с дипломатическите практики. Някои предположиха, че това може да е отмъщение за срещата в Москва през 2020 г., на която Ердоган чака две минути своя колега.
Тогава турските медии съобщиха, че Ердоган и антуражът му са останали унизени, след като са били принудени да чакат отвън в преддверието, а това е било заснето и широко разпространено от руски информационни агенции.
„Тези 50 секунди, в които Ердоган накара Путин да чака, изглеждайки изнервен пред камерите, говорят много за това колко много се е променило след Украйна“, заяви Джойс Карам, старши кореспондент в близкоизточната медийна организация National News, в публикация в Twitter.
Някои спекулират, че закъснението на Путин при срещите му с международни лидери е калибрирана психологическа политика, която е известна още от първите дни на неговото президентство. През 2003 г. Путин закъсня с 14 минути за срещата с кралицата, а година по-рано кара родителите на деца, загинали в самолетна катастрофа, да чакат два часа на гробището.
През 2018 г. тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп беше накаран да чака 45 минути преди планираната среща на върха в Хелзинки с руския президент.
Според радио „Свободна Европа“ през 2014 г. Ангела Меркел е била оставена да чака четири часа и 15 минути за среща с Путин. Виктор Янукович, бивш украински президент, също е чакал четири часа, преди да седне на масата с руския лидер.
Ердоган ръководи преговорите, чиято цел е да се сключи сделка, която да позволи на хиляди тонове зърно, блокирано от Русия, да напуснат пристанищата на Украйна.
Турция, която е член на НАТО, носи специална отговорност съгласно Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. за морския трафик, влизащ в Черно море. Тя предлага на Русия да позволи на украинските кораби със зърно да напускат Одеса по определени маршрути, при условие че се проверява дали корабите не пренасят оръжие.
Въпреки че Путин похвали турския лидер за посредничеството в преговорите и заяви, че е постигнат известен напредък, той не беше толкова впечатлен от амбициите на Ердоган да изгради буферна зона на юг от турско-сирийската граница.
Ердоган твърди, че буферната зона ще предпази Турция от нападенията на сирийските кюрди и твърди, че „не е възможно да се очаква Турция да седи безучастно и настрана от този проблем“.
