Двете малки брадати лешоядчета, поставени в изкуствено гнездо преди около 45-50 дни, като част от проект за възобновяване на вида, вече уверено летят наоколо и успешно се адаптират към естествената среда. Това съобщи Ивелин Иванов, ръководител на Програмата за възстановяване на лешоядите от природозащитната организация „Зелени Балкани“.
„С всеки изминал ден те увеличават разстоянието, на което се удалечават. Това е знак за успешна адаптация“, отбеляза Иванов.
Най-трудният период за младите птици е в началото след напускането на гнездото, когато нямат достатъчно опит – не знаят къде е безопасно да се приземят и как да реагират на опасности. По време на наблюдения е зафиксирован случай, в който те успели да избегнат хищно животно.
Междувременно в изкуственото гнездо се настани и трето малко брадато лешоядче – с месец по-малко от другите, отгледано в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ в Стара Загора. Птицата е наречена Ханс в чест на основателя на европейската програма за възстановяване на брадатия лешояд, д-р Ханс Фрей. Очаква се около месец лешоядчето да остане в изкуственото гнездо, за да се научи да се храни самостоятелно и да се адаптира към предизвикателствата в природата. Предварителните оценки сочат, че около 20 юли то ще започне да напуска гнездото.
„Тези птици са на върха на хранителната пирамида и в естествената си среда нямат почти никакви врагове. Затова не изпитват страх от хората, както повечето диви птици. Въпреки това, това може да ги направи по-уязвими“, обясни Иванов. От организацията призовават хората, които срещнат младите птици в природата, да ги наблюдават и снимат от разстояние, без да ги притесняват.
Една от характерните характеристики на брадатия лешояд е начина му на хранене. Народното му име е „костобер“. Според Иванов, човката му е устроена така, че при хранене, горната и долната част сякаш се „разкачат“, позволявайки на птицата да поглъща големи количества храна – до 40-50% от собственото си тегло, тъй като следващата хранителна възможност може да дойде след дни.
Основен фокус в работата на „Зелени Балкани“ през следващите седмици остава наблюдението на освободените брадати лешояди и подготовката за маркиране на малките черни лешояди. В момента в гнездата в Стара планина има три малки черни лешояда, които предстои да бъдат оборудвани със сателитни предаватели, за да могат да се следят след напускането на гнездата.
Иванов припомни, че тази година успехът на размножаване при черния лешояд е бил по-нисък поради случая на отравяне в района на Тича през февруари, когато загинаха възрастни птици и бяха загубени размножаващи се двойки.
Относно брадатите лешояди, той посочи, че освободеният миналата година екземпляр Боев в момента се намира в Северна Европа и преминава през естествения скитнически период, характерен за младите птици – те могат да изминат хиляди километри преди да достигнат полова зрялост.
Според данни от „Зелени Балкани“, в момента в Стара планина, Врачанския Балкан и в района на Сливен и Котел гнездят около 15 двойки черни лешояди, а популацията на белоглавия лешояд продължава да нараства – в Стара планина вече има над 35 гнездящи двойки.
