На снимката: Ангела Меркел

Имаше времена, в които Ангела Меркел беше изключително популярна в България. Но с течение на годините много българи престанаха да я харесват. Защо? Александър Андреев изброява три причини.

След три дни завършва ерата Меркел. По съвпадение точно три са и причините, поради които много хора в България (вече) не харесват дългогодишната германска канцлерка: политиката ѝ към бежанците през 2015 година, нейният изявен либерализъм и реалната или предполагаема роля, която Меркел изигра за възникването и укрепването на ГЕРБ.

Заради затварянето на очи

Третата причина е рамкирана в един анализ на Весела Чернева от Европейския съвет по външна политика, който миналата седмица проведе допитване в 12 държави за оценките и очакванията на европейците преди парламентарните избори в Германия на 26 септември. Весела Чернева между другото пише:

„За мнозинството европейци Меркел е преди всичко канцлер на европейската интеграция, тя се радва на особено голямо доверие сред онези, които се чувстват най-силно привързани към европейския проект и ценности. Тук оценката на българите се различава: единствено сред привържениците на ГЕРБ Меркел е защитник на демокрацията, докато гласуващите за останалите партии са по-скоро скептични, което сваля значително българската подкрепа по този критерий. И това не е чудно. След повече от десетилетие на снимки с Бойко Борисов, станал известен и отвъд границите на България с чекмеджета с пачки и кюлчета, опората, която Меркел и ЕНП му даваха, започна да изглежда не на място. Протестите пред германското посолство миналото лято показаха, че в България нарасна нетърпимостта към политиката на затваряне на очи към безобразията на София.“

С други думи, в желанието си да поддържа европейското равновесие и стабилност и да не отваря нови пробойни в ЕНП и сред европейските консерватори след конфликтите със сегашните силни хора в Будапеща и Варшава, Ангела Меркел сякаш прекалено дълго игнорира проблема с върховенството на закона в България. А едно ново поколение избиратели в страната видимо не е склонно да омаловажи тази констатация за сметка на другите, безспорни европейски приноси на канцлерката.

Но ако това ново поколение избиратели (а и политици) са охладнели към Ангела Меркел заради ГЕРБ и неглижираното върховенство на закона, една друга група българи със сериозна численост ѝ връзват кусур по съвсем различни причини.

Мишената Меркел

Бежанците. В България, особено в социалните мрежи, от 2015 година насам се разказва една полуизмислена, полунагласена история за това как Меркел била пуснала в Европа милиони „брадати майки с деца“. Тази история вирее в почвата както на исторически обяснимата враждебност на българите към исляма, така и на драматичното непознаване на европейските ценности, европейската политика, икономика и демография.

Казано накратко: тогава Меркел отвори германската граница не просто и единствено поради някакъв спонтанен морален порив. Не, тя от една страна реално оцени какво грандиозно и взривоопасно напрежение би възникнало по външните граници на ЕС и вътре в самия Евросъюз, ако Германия се самозатвори – и се надяваше на повече европейска солидарност и далновидност за общо решаване на проблема. От друга страна днес в Германия статистиката показва, че голяма част от пристигналите тогава около милион бежанци и мигранти вече са намерили работни места или пък учат и придобиват професионална квалификация. Наскоро шефът на Агенцията по труда съобщи, че на страната ѝ трябват по 400 000 мигранти годишно, за да запази положителните си икономически показатели. Същото важи и за редица други държави в ЕС, включително и за България: в един застаряващ континент миграцията е важен фактор за икономическото благополучие. Но в България дифузните страхове, както и десетилетната изолация от външния свят, липсата на траен контакт с различни култури и религии, се оказват сякаш по-силни от практическите аргументи. И много хора фокусират тези свои дифузни страхове и латентна ксенофобия като лазерен лъч върху мишената Ангела Меркел.

Още една подмяна

Подобна подмяна на действителното с привидното извършват и онези хора в България, които гледат накриво Меркел заради нейния либерализъм. Истанбулската конвенция, правата на жените, правата на хомосексуалните, еднополовите бракове – по всички тези теми част от българите заемат не просто консервативни, а направо архаични позиции. И не осъзнават, че това са европейски ценности в развитие, а не някаква прищявка на Ангела Меркел, на ЛГБТ-общността, на разни НПО или други „разглезени“ либералстващи европейци.

И последно: върху фигурата на Ангела Меркел част от българите прожектират недоволството си от още няколко комплексни международни теми и процеси – като се започне от приемането на Северна Македония в ЕС, мине се през Северен поток-2 и енергийната политика и се стигне до опазването на климата.

Никой не е пророк в собствената си родина, пише в Библията. Но ако сравним подкрепата за политиката на Меркел в нейната родина с описаното по-горе и с констатациите на Европейския съвет по външна политика, се оказва, че след 16 години управление Ангела Меркел е „пророк“ по-скоро в Германия, отколкото в България. Колкото и българите иначе да харесват Германия.

Коментарът е на „Дойче Веле“. Заглавието е на редакцията.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук