В Международния ден на жената жертви на насилие организираха инициативата „Цвете за нея”. Те призоваха всички съпричастни с жертвите на насилие срещу жените и децата да положат цвете на стълбите пред Народното събрание, за да се събуди обществото ни и да се провокира законодателят да вземе нужните мерки, за да защити по-слабите.
„Целта е да възбудим вниманието на обществото като цяло, защото домашното насилие и изобщо насилието е придобило размери на пандемия в България. По-лошото е, че това се налага като норма на поведение, което е абсолютно неприемливо и недопустимо да се случва в една държава, която е член на ЕС.”
Това каза пред камерата на ДЕБАТИ.бг Ваня Министерска – един от организаторите на инициативата. По думите й промените в Наказателния кодекс, които криминализираха домашното насилие далеч не са достатъчни. Министерска ги определи като замитане на проблема.
Писмо с исканията за промени в законодателството във връзка с насилието над жени и деца ще бъде внесено в Министерския съвет в понеделник.
Жените не търсят помощ, когато са подложени на насилие поради страх, срам или просто от чувство на безсилие, категорична бе Министерска. Причината за това е, че нито обществото, нито законът са на тяхна страна. А често няма и къде да бъде потърсена тази помощ.
„В една близо двумилионна София има един тристаен апартамент с осем легла и това е всичко за жените, които търсят помощ във връзка с упражнено над тях насилие. Във времето е имало задължение към всеки от 28-те областни центрове в България да бъдат изградени такива кризистни центрове за жертви на насилие. За съжаление това не се е случило”, каза Албена Белянова, която е жертва на насилие на работното място.
По думите й за това е виновна държавата. Неправителствените организации са стерилни към проблема, каза още тя и въпреки, че обществото ни не е дорасло да разреши проблема, това категорично трябва да се случи, защото състоянието на нещата е недопустимо.
По думите на организаторите на инициативата „Цвете за нея” Истанбулската конвенция, както и всеки друг нормативен документ, биха помогнали да се привлече вниманието на обществото към въпроса и да се вземат реални мерки.
До тогава жертвите на насилие у нас ще са принудени сами да се борят и да разчитат единствено на тези, които са преживели същото като тях – за помощ и подкрепа.
