Мъжът, който всички познаваме и трепетно очакваме в нощта срещу 25 декември – Дядо Коледа, може и да не е това, което очакваме.
Днес той е познат като щастлив старец в червен костюм, но корените му са далеч, далеч назад във времето – добрият старец датира в историческите справки още от III век.
Прочетете всичко за произхода на Дядо Коледа.
ЛЕГЕНДАТА ЗА СВЕТИ НИКОЛАЙ
Ако искате да разберете всичко за Дядо Коледа трябва да се върнем много години назад и да ви разкажем историята на монах на име свети Николай. Той бил роден през 280г. сл. Хр. в Патара (в днешно време се намира в Турция-бел. ред.).
Мнозина са се възхищавали на благочестивостта и добротата му. Свети Никола се е превърнал в обект на много легенди по целия свят.
Твърди се, че той дарил цялото си наследствено богатство и пътувал по малките села и градове, за да помага на бедните и болните.
Една от най-известните истории за свети Никола е, че спасил три бедни сестри, чийто баща искал да ги продаде като робини.
В течение на много години, Никола станал известен като защитника на децата и моряците. Смъртта му отбелязваме на 6 декември (Никулден). Денят е считан за идеален ден за покупки или сключване на брак.
До Ренесанса свети Никола бил най-популярният светец в Европа. Дори след протестантската реформа, когато светиите вече не били почитани, свети Никола запазил положителната си репутация, особено в Холандия.
СИНТЕР КЛААС ОТИШЪЛ В НЮ ЙОРК
За първи път свети Никола се появил в американската масова култура към края на XVIII век. През декември 1773г. и отново през 1774г. вестник „Ню Йорк Таймс” съобщил, че групи от холандски семейства са се събрали в чест на годишнината от смъртта му.
Името Santa Claus (в превод Дядо Коледа) „еволюира” от нидерландския му псевдоним Синтър Клаас или холандското название на свети Никола.
През 1804г. Джон Пинтард, член на Нюйоркското историческо дружество, показва на една сбирка картина, на която е изобразен Дядо Коледа, включително и чорапи пълни с играчки, висящи над камината.
През 1809г. идеята на Синтер Класс започва бързо да се разпространява, тъй като свети Никола е считан за покровител на Ню Йорк.
Колкото по-популярен ставал Синтер Клаас, толкова повече се разширявало и въображението на хората, когато го описвали. Те си го представяли като „калпазанин” със синя триъгълна шапка, червена жилетка и жълти чорапи.
ДЯДО КОЛЕДА В МОЛА
Разменянето на подаръци, най-често подаряването им на деца, е важна част от празнуването на Коледа, още от възраждането на празника през XIX век. Дори тогава магазините се опитвали да рекламират коледните пазарувания. Дори в началото на XX век вестниците отделяли специални секции за реклами за празниците, които често съдържали образа на новопопулярния Дядо Коледа.
През 18411г. хиляди деца посещавали магазин във Филаделфия, за да видят модела на „Дядо Коледа”.
Било само въпрос на време преди магазините да започнат да привличат клиентите си с „истинския” белобрад старец.
През 1890г. евангелската организация „Армията на спасението” събирала пари, за да плати коледните ястия на нуждаещите се семейства. Те започнали да обличат безработни мъже като Дядо Коледа и ги изпращали по улиците на Ню Йорк, за да събират дарения.
ДЕВЕТИЯТ ЕЛЕН
Рудолф, най-известният елен, бил роден повече от 100 години преди осемте си летящи колеги. Червеноносият елен е измислен от рекламния агент Робърт Л. Май. През 1939г. той написал коледна история, за да привлече повече клиенти в офиса си.
Той разказал историята на младия елен Рудолф, с когото никой не искал да си играе, защото имал червен нос. Но когато през Коледната нощ паднала мъгла, Дядо Коледа се разтревожил, че няма да успее да разнесе подаръците. И така Рудолф спасил Коледа, водейки шейната заради светлината на червения си нос.
Посланието: Това, че си по-различен от другите, не означава, че си по-лош.
Монтгомъри Уорд продал почти два и половина милиона копия от историята през 1939 г. Когато била преиздадена през 1946 г., книгата била продадена на три и половина милиона копия. Няколко години по-късно един от приятелите на Май, Джони Маркс, написал кратка песен, базирана на историята на Рудолф (1949).
Оттогава насам историята е преведена на 25 езика и се е превърната в телевизионен филм, разказван от Бърл Ивс, който очаровал публиката всяка година от 1964 година насам.
