Повече от 100 университетски преподаватели настояха Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие да бъде ратифицирана.
В писмо до Народното събрание те настояват решението за Конвенцията да не бъде основано върху страхове и неразбиране, а върху рационални аргументи.
„Понятието gender, преведено като „социален пол“, следва да бъде интерпретирано единствено и само така, както то е дефинирано в текста на самата Конвенция (чл. 3, в), а именно „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. Тази дефиниция за социално изградените роли на пола не отрича, нито заплашва съществуването на биологичните полове. „Социалният пол“ не е въпрос на свободен избор, напротив, той е зададен от наложени обществени норми. Конвенцията настоява за промяна на тези норми, които нарушават равнопоставеността на половете и допускат злоупотреба с правата на жените“, пише в текста на преподавателите.
И добавят:
„Бихме искали да подчертаем, че понятието „социална роля на пола“ (gender) е част от българското законодателство от 2016 г., използвано в Допълнителните разпоредби на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете. Накратко, с Конвенцията не се въвежда ново за законодателството ни понятие, следователно няма как да очакваме нито правен хаос, нито промяна на Конституцията. Конвенцията създава единствено правна рамка за по-ефективна защита на съществуващи вече права с редица законодателни мерки и конкретни политики”.
Според преподавателите, внушенията, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие задължава ратифициралите я държави да въведат „трети пол“ и да узаконят брака между еднополови двойки са неоснователни.
„Понятие „трети пол“ в Конвенцията не съществува, нито може да бъде изведено от нея”, пише в писмото им.
Чл. 4 т. 3, който се посочва като признаващ „трети пол“, няма връзка с подобно понятие, припомнят още протестиращите.
И добавят:
„С него се въвежда задължение за недискриминация при прилагане разпоредбите на Конвенцията на база редица признаци, включително сексуална ориентация и полова идентичност. Този текст отново не внася нищо ново в нашето законодателство – Законът за защита от дискриминация не позволява подобна дискриминация. От недопускането на дискриминация срещу хора с нетрадиционна полова идентичност или сексуална ориентация, обаче, не следва ангажимент за правно признаване на „трети пол“, нито за узаконяване на еднополови бракове. Това са теми, които не са предмет на тази Конвенция”.
Писмото на преподавателите до Народното събрание завършва така:
„Бихме искали да подчертаем, че отлагането на ратификацията би ни направило отговорни за всяка жертва на насилие, основано на пола, защото сме го позволили с бездействието си”.
От своя страна еврокомисарят по правосъдие и равенство между половете Вера Юрова, която участва в Неформалния съвет по правосъдие и вътрешни работи, каза:
„Тези, които са против или се колебаят, трябва по-добре да разберат защо Истанбулската конвенция е договорена от 47 страни от Съвета на Европа, тъй като става въпрос за превенция на насилието, защита на жертвите на насилие, по-добро съдебно преследване на извършителите, намаляване на стереотипите водещи до такова насилие и против разбиранията в обществото, че такова насилие е приемливо и нормално”.
Тя благодари на политиците и гражданите в България, които подкрепят Конвенцията и допълни, че очаква държавите членки да положат максимални усилия за борба с насилието над жени и деца.
Еврокомисарят отбеляза, че от други държави, а не само от България се чува, че Истанбулската конвенция е против традиционното семейство.
„В традиционното семейство, по начина, по който аз го виждам, не е нормално мъжете да бият жените и децата си”, каза Юрова.
Еврокомисарят се ангажира за диалог между нея и българските политически представители, които са готови за такъв и изрази надежда, че конвенцията има шанс в нашата страна.
