Те не са толкова масови, както през 2009-та,
но исканията на протестиращите
едва ли ще бъдат удовлетворени

Ядрената сделка между Иран и другите държави от 2015, сред които и САЩ, беше представена като края на ядрената програма на ислямската република. Но и като средство за пробуждане на умиращата икономика на страната. Първоначално, според очакванията бяха подписани споразумения на държавно ниво с американски, европейски, руски и китайски компании. А Световната банка пресметна, че иранската икономика ще нарасне с 6.4 процента през 2016 и 9.2 на сто през второто тримесечие на същата година. Имаше надежди, че започва нова ера в развитието на бизнеса.

Прогнозите не се сбъднаха и хората излязоха по улиците от 28 декември до сега, за да протестират срещу липсата на работни места и високата цена на живота.

Първият сигнал, че нещата в Иран не вървят, дойде през май 2017, по време на президентските избори. Хасан Рухани, реформистки настроеният президент, който подписа ядрената сделка, беше преизбран с голямо мнозинство – 56 процента, срещу резултата от предходните избори от 2013 – 50.7 процента.

Но само две седмици преди изборите, социологическите проучвания сочеха, че той изостава от по-консервативните си опоненти. Противниковият лагер задаваше въпроса защо Рухани не е успял да осигури икономическия ръст, който трябваше да последва ядрената сделка. Посланието допадна на бедните иранци, чиито животи не се бяха подобрили след вдигането на част от международните санкции.

Все още нямаше работни места и цените на основните продукти бяха високи.

Има няколко причини иранската икономика да не поеме в посоката, начертана от Рухани. На първо място, несигурността в САЩ дали споразумението ще сработи, охлади ентусиазма на американските компании, готови да инвестират в Иран. Европейските компании, пък, се притесняват, че ако Съединените щати се оттеглят от споразумението, американските санкции ще засегнат и международния бизнес в страната. Администрацията на Тръмп не веднъж е заявявала, че сделката е грешка и не решава въпросите, свързани с ядрената и ракетна програма на Иран; че ислямската република подкрепя международния тероризъм, не зачита човешките права и е предприела военни действия срещу съседите си – Йемен и Сирия, вместо да се грижи за собствените си граждани.

Привържениците на ядрената сделка, твърдят, че тя не е насочена към решаването на споменатите проблеми. Според тях, в сила трябва да останат санкциите срещу Иран.

Но може би по-важни от несигурното бъдеще на споразумението са демографските проблеми в страната. Половината от населението е под 30-годишна възраст и ниско образовано,  работоспособните надвишават броя на разкритите работни места. Всичко това предвещава двуцифрена безработица за дълъг период.

Протестите започнаха на 28 декември в Машхад, религиозният център на шиитите. След това обхванаха Кум, Найафабад, Рещ, Корамабад и др., общо 80 населени места. Протестиращите скандираха срещу правителството и върховния лидер аятолаха Али Хаменеи и срещу иранското участие в международни конфликти.

Остана неясно, какво в крайна сметка доведе до протестите, макар че в някои репортажи на местни медии се изказва мнение, че опонентите хардлайнери на Рухани са организирали всичко. Но също така случилото се може и да е резултат от речта на президента, произнесена по-рано през декември, в която той критикува неясните бюджетни разходи.

В бюджета на страната за 2018, бяха намалени разходите за социални помощи (вече решението е отменено) и се предвиждаше скок на цените на основни стоки като горивата и яйцата.

Това, което драсна клечката на протестите в Иран, в крайна сметка, може да се окаже доста близко до причините за много антиправителствени демонстрации по света: поскъпването на живота, корупцията, ширещите се измами и лошото управление. Към този горчив коктейл, в Иран трябва да се добави и политическия и социален терор, произтичащ от борбата за власт между ислямското духовенство и светската държава.

Протестите се разраснаха, между другото и благодарение на използването на смартфони – над 40 процента от домакинствата в страната имат поне едно устройство. Това позволи  иранците, чрез приложенията за съобщения да обменят мнения и да се организират.

Макар че недоволството стигна и до столицата Техеран, там не продължи дълго, вероятно заради репресиите от страна на правителството. Макар и да няма мащаба на демонстрациите от 2009, при които липсваха конкретни искания, днес хората излизат на улицата за по-евтина храна, нови работни места и намаляване на корупцията в държавата.

Накратко, до момента световните агенции съобщават за 22-ма убити и хиляди арестувани. Режимът организира в петък проправителствени демонстрации  в много населени места, с лозунги, обвиняващи САЩ за настъпилите безредици.

Това показва, че властите в Техеран се страхуват от недоволството, което може да доведе до предсрочни избори. Редовните са през 2021. Хаменеи, който има последна дума относно кандидатите за власт, вероятно ще подкрепи хардлайнерите.  Подобно развитие ще отключи нов период на политически репресии. Това, на фона на растящото население на Иран, неработещата икономика и малкото нови работни места, плюс перспективата за по-голяма международна изолация, може  трайно да дестабилизира страната.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!