Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще произнесе реч пред Европейския парламент за европейските координирани действия в отговор на епидемичния взрив от COVID-19. В речта ѝ имаше няколко акцента. Фон дер Лайен отправи критика към държавите, които „първоначално отказаха да споделят чадъра си“. Тя е категорична, че „наш върховен дълг и приоритет е да спасим живота и прехраната на европейците“. На финала председателят на ЕК пита дали този вирус ще „ни раздели окончателно на заможни и на сиромаси?“
ДЕБАТИ.БГ публикува цялото изказване на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен:
Уважаеми господин председател,
Уважаеми членове на парламента,
На първо място, бих искала да благодаря на хората, благодарение на които това извънредно заседание може да се проведе при тези също толкова извънредни обстоятелства. Трудно е да осъзнаем до каква степен и по какъв начин светът се промени от последната ни среща. Невероятно бързо един вирус, който се появява на другия край на света, се превръща в смъртоносна пандемия с трагични последици и в Европа.
За един ден начинът ни на живот се промени. Улиците се изпразниха. Домовете ни се затвориха. И от обичайното всекидневие преминахме към борбата на живота ни. През това време видяхме колко е крехък животът. Станахме свидетели на трагедия с невъобразими допреди няколко седмици мащаби в сърцето на Европа. Искрено съчувствам на всички жертви и техните близки. Моите мисли и най-сърдечни пожелания са насочени към тези, които се борят за живота си в този момент или са болни у дома. Ние сме с вас.
Вирусът ни атакува силно, но европейските граждани са също толкова силни. Бих искала да изразя признанието си към жените и мъжете, които водят тази битка. Имам предвид медицинските работници, лекарите и помощния здравен персонал в Италия и цяла Европа, които се изправиха лице в лице с опасността, без да си задават каквито и да било въпроси. Тези герои, които ден след ден рискуват всичко, за да спасят нашите родители и близки, приятели и колеги, съседи и непознати. Европа е задължена на всички вас. На хората, подреждащи рафтовете, и на хората, събиращи боклука. На траурните работници и на помощник-учителите. На шофьорите на камиони и на чистачите. На работниците и на хлебарите. На всички, благодарение на които светът ни продължава да се движи. Европа е задължена на всички вас.
Особеното в тази битка е, че всеки един от нас има своята роля. Всеки един от нас може да помогне, за да платим дълга си. Спазвайки дистанция, можем да забавим разпространението на вируса. Данните от последните няколко дни показват, че можем да променим тенденцията, но само ако всички поемем своята част от задачата. Да, мъчително е да стоим далеч от семейството си, особено когато се тревожим за физическото и психичното здраве на близките си. Мъчително е за хората, за които домът не е нито щастливо, нито безопасно място. Мъчително е за хората, чиито планове са замразени или чиито проекти, по които са работили толкова усилено, са под въпрос. Ето защо съм убедена, че докато физически стоим на по-голямо разстояние един от друг, отколкото обикновено, трябва да работим в по-тясно сътрудничество от когато и да било преди.
Трябва да се грижим един за друг и да се подкрепяме взаимно. Защото ако има нещо по-заразно от този вирус, това са любовта и съпричастността. Изправени пред опасността, хората в Европа показват колко силни могат да бъдат тези чувства. Дребни жестове на милосърдие, съпричастност и солидарност помагат за разпространението на надеждата в цяла Европа. От доброволческия труд до пеенето по балконите. От изпращането на картички до самотни хора до пазаруването за възрастни хора. От хотелите, предлагащи леглата си, до ресторантите, даряващи храна. От фирмите за луксозни парфюми и водка, произвеждащи дезинфекциращ гел, до автомобилните фирми и модните къщи, произвеждащи маски. Европейският съюз трябва да следва този пример. Когато всеки от нас прави по малко, можем да си помогнем един на друг много.
Ролята ни като институции, създатели на политики и лидери в Европа е да проявим същото доверие, същото единство и същото лидерство. Всички споделяме тази отговорност. Нито един от нас не може да се справи сам и със сигурност нито една държава членка не може да овладее тази криза самостоятелно.
В тази криза, и в съюза в по-общ план, можем да си помогнем единствено като си помагаме взаимно.В това отношение за събитията от последните няколко седмици може да се говори с известна болка. В момент, когато Европа наистина трябваше да бъде тук за всички, прекалено много помислиха първо за себе си. В момент, когато Европа наистина трябваше да действа като “ всички за един“, първоначалната реакция на прекалено много беше „само за мен“. В момент, когато Европа наистина трябваше да докаже, че не е единствено „Съюз на безоблачните дни“, прекалено много първоначално отказаха да споделят чадъра си. Не след дълго обаче някои изпитаха върху себе си последиците от своите некоординирани действия. Ето защо през последните няколко седмици взехме изключителни и извънредни мерки за координиране и изпълнение на необходимите действия.
Оттогава нещата се подобряват и държавите членки започват да си помагат взаимно, за да помогнат на себе си. Понастоящем Европа наистина се активизира. Но гражданите на Европа искат също така да знаят какво ще се случи впоследствие. А всички сме наясно какъв е залогът. Това, което правим сега, е важно както за настоящия момент, така и за бъдещето.
Епидемичният взрив от коронавирус е преди всичко извънредна ситуация за общественото здраве. Няма да се спрем пред нищо, когато става въпрос за спасяването на човешки живот. Имаме късмет, че можем да разчитаме на най-добрите медицински специалисти в света. Те всекидневно правят чудеса – било то в Милано, Мадрид или другаде. Но както видяхме и там, и другаде мащабът на епидемичния взрив ги кара да работят до изнемога. Те спешно се нуждаят от подходящото оборудване, в достатъчни количества и незабавно. Вместо това обаче жизненоважно оборудване беше блокирано дни наред в складове или на границата.
Поради това трябваше да поемем нещата в свои ръце, доколкото може, за да отстраним това блокиране. Затова създаваме първия по рода си европейски резерв от медицинско оборудване като апарати за изкуствена белодробна вентилация, маски и лабораторни консумативи. Комисията ще финансира 90% от този резерв чрез RescEU. Затова предприехме мащабни действия за гарантиране на ключовите доставки на оборудване, например маски и предпазно облекло, като въведохме изискване за разрешение за износ за тях. Затова стартирахме няколко съвместни процедури за поръчки с държавите членки за комплекти за медицински изследвания, апарати за изкуствена белодробна вентилация и предпазно оборудване. Присъединиха се 25 държави членки.
От вторник знаем, че производителите могат да предоставят търсените от тях маски, ръкавици, очила и предпазни шлемове. Идните седмици следва да започнат първите доставки. И понеже по време на пандемия знанието спасява човешки живот, сформирахме европейски екип от научни експерти, който да ни помага при вземането на координирани мерки, които всички можем да следваме. Аз лично председателствам тези обсъждания два пъти седмично. Този опит само засили убеждението ми, че трябва да се осланяме на всичко, което ни прави силни, така че да преминем през това изпитание заедно и след това да се изправим отново на крака.
За тази цел нямаме по-силен актив от нашия уникален общ пазар. Успешен европейски отговор може да бъде координиран единствено ако общият ни пазар и нашите граници функционират така, както трябва. Криза, която не признава граници, не може да бъде разрешена, като поставяме бариери между нас. Това беше обаче първият рефлекс на много европейски държави. Това е напълно лишено от смисъл. Също така противоречи из основи на нашия европейски дух. Причината е, че нито една отделна държава членка не може да посрещне сама собствените си нужди от медицински материали и медицинско оборудване. Нито една.
Поради това свободното движение на стоки и услуги е нашият най-силен и, откровено казано, единствен актив, за да гарантираме, че доставките отиват там, където има най-голяма нужда от тях. Няма никакъв смисъл някои държави да решават едностранно да спрат износа за други държави във вътрешния пазар. Ето защо комисията се намеси, когато няколко държави блокираха износа на защитна екипировка за Италия. Ето защо издадохме насоки за гранични мерки с цел защита на здравето и запазване на достъпността на стоки и основни услуги. Ето защо призоваваме за приоритетни „зелени ленти за преминаване“, предназначени за най-съществения товарен транспорт.
Те ще гарантират, че пресичането на границата не отнема повече от 15 минути. Също така ще спомогнат да се гарантира, че стоките и доставките отиват там, където са нужни, и така можем да избегнем появата на недостиг. Боли ме, че трябваше да направим всичко това, но нашият координиран подход носи сега резултати. Вътрешният пазар вече функционира по-добре. Всички ние приветстваме също така новината, че болници в Саксония приеха пациенти от Ломбардия, докато болни от региона Гранд Ест във Франция се лекуват понастоящем в Люксембург. Това само доказва, че единствено като си помагаме взаимно, можем наистина да помогнем на себе си.
Целият набор от мерки, предприети от нас, отразява безпрецедентната ситуация, в която се намираме. Но както казах вече, хората в Европа искат да знаят какво ще се случи след това. Разбира се, те искат от нас да направим всичко по силите ни, за да спасим толкова много хора, колкото можем. Те мислят обаче и за деня след това.
Мислят за работата, към която ще се завърнат, за това какво ще се случи с бизнеса им или с техния работодател, с техните спестявания или ипотеката им. Безпокоят се за своите родители, за съседите, за местната общност. Те ще знаят, че техните правителства е трябвало да вземат трудни решения, за да бъде спасен човешки живот.
Но ще запомнят и кой им се е притекъл на помощ и кой не. Те ще запомнят кой е действал и кой не. Те ще запомнят и решенията, които сме взели, и тези, които няма да вземем. Въпросът е, че по някое време скоро ще настъпи денят след това. Нашата работа е да гарантираме, че на този ден – и през всички следващи дни – ЕС е тук за тези, които се нуждаят от него. Това, което правим сега, е наистина от значение.
Това е причината да дадем ход на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса с цел да помогнем за насочването на 37 милиарда евро, които да смекчат въздействието на кризата, за да бъдат спасени човешки животи, работни места и стопански дружества. Поради това приехме най-гъвкавите досега правила за държавната помощ с цел да се даде възможност на държавите членки да хвърлят „спасително въже“ на предприятията. Първите досиета бяха одобрени за рекордно кратко време – само за няколко часа.
Поради това за първи път в нашата история задействахме общата клауза за дерогация в Пакта за стабилност и растеж. Това означава, че държавите членки могат да използват целия капацитет, с който разполагат, за да окажат подкрепа на работещите или на тези, които са спрели да работят, да помогнат на малките и големите предприятия, както и на тези, които изпитват трудности, без значение кои са и откъде са.
Това е Европа, за която хората трябва да си спомнят на следващия ден. Европа, която работи с ускорено темпо, когато общото чувство е, че светът сякаш е спрял. Европа, която се отзовава, когато нейните граждани и държави членки се нуждаят най-много от нея. Европа, която поставя над всичко съпричастието и съчувствието.
Европа, която в трудни времена е едновременно крепка и безкористна. Това е Европа, която искам. Това е точно онази Европа, за която мечтаеха родителите на нашите родители сред пепелищата на Втората световна война. Когато създаваха този съюз на хора и нации, те болезнено имаха пред очите си докъде водят себичността и крайното националистическо мислене. При тях ставаше дума за това да изковат съюз, в който от взаимното доверие израства общата сила. Именно от тяхното мащабно мислене се роди в рамките на десетилетия тази уникална общност в свобода и мир – нашият Европейски съюз.
Днес, изправени пред един невидим враг, основните ценности на нашия Съюз ще бъдат поставени на изпитание. Ние трябва отново да разчитаме един на друг. Трябва отново да си помагаме в тези трудни времена. В този момент наш върховен дълг и приоритет е да спасим живота и прехраната на европейките и европейците. Ще дойде обаче денят, надявам се в не толкова далечното бъдеще, когато ще гледаме напред и заедно ще даваме облик на новия подем.
Тогава ще извлечем поуките и ще трябва да решим какъв искаме да бъде бъдещият Европейски съюз. И когато правим това, не трябва да се впускаме в лъжливи и празни дебати дали се нуждаем от повече или по-малко Европа. Трябва по-скоро да се съсредоточим върху това как може да се възползваме от тази буря, за да гарантираме, че ще можем да устоим по-добре на следващата.
Защото все пак желанието за една устойчива, хубава за живеене родина – Европа, ни обединява всички: север и юг, изток и запад. Нека сме наясно с това! Решенията, които вземаме днес, ще бъдат помнени дълго време. И те ще оставят отпечатък върху фундамента на нашия Европейски съюз.
Ние сме на кръстопът: ще ни раздели ли този вирус окончателно на бедни и богати? На заможни и на сиромаси? Или ще продължим да бъдем един силен континент, един вземан на сериозно актьор на световната сцена? Можем ли да излезем от това положение даже по-силни и в по-добро състояние? Могат ли нашите общества, изправени пред кризата, да станат по-сплотени, може ли да нарасне респектът към нашите демокрации?
Ако погледнем множеството актове на загриженост, дружелюбие и човешка доброта в цяла Европа, тогава прозираме, че имаме всички основания да гледаме уверено към бъдещето. Нашата Европа разполага с всичко необходимо и ние сме готови да направим всичко, за да преодолеем тази криза. Уважаеми депутати, през последните дни много от вас цитираха думите на Жан Моне, че Европа ще бъде изкована в кризи. Това продължава да е актуално.
Можем обаче да цитираме и думите на друг от основоположниците, които според мен също резюмират нашето положение днес. Конрад Аденауер е казал: „Историята е също така сборът от нещата, които биха могли да бъдат избегнати.“ Приятели, историята ни гледа. Нека заедно да направим това, което е правилно – с едно голямо сърце, а не с 27 сърчица.
Да живее Европа! Да живее Европа! Да живее Европа!
