Размириците в Казахстан продължават, а силите за сигурност в централноазиатската държава Казахстан заявиха, че са убили десетки антиправителствени бунтовници в главния град Алмати. Същевременно държавната телевизия съобщи, че най-малко 13 членове на силите за сигурност са загинали, включително двама, открити обезглавени. Министерството на вътрешните работи съобщи, че са арестувани 2000 души.
След нощ на непрекъснати сблъсъци между протестиращи и военни по улиците, президентска резиденция в града и кметството му бяха запалени, навсякъде в града се виждаха запалени автомобили, съобщиха журналисти на Ройтерс.
Военните възвърнаха контрола над главното летище, завзето по-рано от протестиращи. Но в четвъртък вечерта се подновиха битки на главния площад на Алмати, окупиран последователно от войски и стотици протестиращи през по-голямата част от деня.
Демонстрациите обхванаха цялата централноазиатска страна в знак на възмущение от увеличението на цените на втечнения газ (LPG), който се използва широко за зареждане на автомобили в западната част на страната. Хиляди хора излязоха по улиците в най-големия град в страната Алмати и в западната провинция Мангистау, заявявайки, че повишаването на цените е несправедливо предвид огромните енергийни резерви на Казахстан.
Избраният от Назарбаев наследник, президентът Касим-Жомарт Токаев, вчера извика сили от Русия като част от воден от Москва военен съюз на бивши съветски държави. Той обвини за безредиците обучени в чужбина терористи, които според него са завзели сгради и оръжия.
„Това е подкопаване на целостта на държавата и най-важното е атака срещу нашите граждани, които ме молят… спешно да им помогна“, каза той.
Москва заяви, че ще се консултира с Казахстан и съюзниците за предприемане на стъпки в подкрепа на казахстанската „контратерористична операция“. В него се казва, че въстанието е вдъхновено от чужбина. Нито Казахстан, нито Русия предоставиха доказателства в подкрепа на твърдението за чуждестранно участие.
Секретариатът на ръководената от Русия Организация на договора за колективна сигурност заяви, че руски военни са достигнали до Казахстан и „вече са започнали да изпълняват поставените им задачи“.
Освен руснаците, силите ще включват войски от Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизстан, се казва, без да се разкрива общият размер на силите.
Въстанието, което започна като протести срещу новогодишното увеличение на цените на горивата, се увеличи в сряда, когато протестиращите нахлуха и подпалиха обществени сгради в Алмати и други градове. Те скандираха лозунги срещу Назарбаев и поне в един град навиха въжета около негова статуя, опитвайки се да я съборят.
Назарбаев се оттегли през 2019 г. като последният шеф на комунистическата партия от съветската епоха, все още управляващ бивша съветска държава. Но той и семейството му запазиха постове, надзираващи силите за сигурност и политическия апарат в Нур-Султан, специално построената столица, носеща неговото име.
Бързото пристигане на руски войски е показателно за стратегията на Кремъл за разполагане на сили, за да защити влиянието си в бившия Съветски съюз. От края на 2020 г. Москва подкрепя лидера на Беларус, намесва се, за да спре войната между Азербайджан и Армения и, за тревога на Запада, отново масира сили близо до Украйна, която Русия нахлу преди осем години.
При Назарбаев Казахстан придоби репутация на стабилен, привличайки чуждестранни инвестиции. Въпреки че политическата опозиция беше ограничена, държавата беше считана за по-малко репресивна и нестабилна от нейните бивши съветски съседи в Централна Азия.
Международен отзвук
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен призова за мирно разрешаване на размириците в Казахстан и зачитане на свободата на медиите в разговор със своя колега. Блинкен „потвърди пълната подкрепа на Съединените щати за конституционните институции и свободата на медиите в Казахстан и се застъпи за мирно, зачитащо правата решение на кризата“, заяви говорителят на Държавния департамент Нед Прайс.
Ръководителката на ООН по правата на човека Мишел Бачелет призова всички страни в Казахстан да се въздържат от насилие и да търсят мирно решение на недоволството си.
„Хората имат право на мирен протест и свобода на изразяване. В същото време протестиращите, независимо от това колко са ядосани или засегнати, не трябва да прибягват до насилие срещу другите“, заяви Бачелет в изявление, като призова за освобождаването на всички задържани заради упражняването на правото им на мирен протест.
Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел изрази „голяма загриженост“ във връзка с размириците в Казахстан, като настоя, че правата на цивилните граждани трябва да бъдат защитени, и отправи предупреждение за чуждестранно военно участие.
Макар започвайки само като протест за цените на горивата, безредиците в Казахстан придобиха и политически смисъл с искането на гражданите за установяване на свобода, демокрация и честни иззбори. С тези условия Казахстан се превърна в поредната държава от бившето съветско пространство, достигнала до този момент от своето развитие. Подобни протести имаше в Украйна, през миналата година в Беларус, а в по-мек вариант и у нас.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
