На височина около 3500 метра в Андите, при сурови зимни условия, започва да се очертава минният бум, който аржентинският президент либертарианец Хавиер Милей определи като един от основните елементи на икономическото развитие на страната, съобщава Франс прес.
В района на Калингаста, в западната провинция Сан Хуан, напредва значителен проект за добив на мед, известен като „Лос Азулес“ (Los Azules) – един от най-големите нови минни инициативи в Аржентина.
На около 1500 метра по-ниско, в малкото населено място Виля Калингаста, местните жители вече се адаптират към ритъма на новата индустрия. На фронта е 27-годишната минна техничка Алдана Рамирес, която работи по проекта „Лос Азулес“ и прекарва дълги периоди в планината, далеч от семейството си.
Този проект представлява мащабна инициатива за меден добив в провинция Сан Хуан, разположена приблизително на 1400 километра от Буенос Айрес. Инвестицията е близо 3 млрд. долара, осъществявана от канадската компания „МакЮън Копър“ (McEwen Copper) в сътрудничество със „Стелантис“ (Stellantis) и „Рио Тинто“ (Rio Tinto) – една от най-големите минни компании в света, която участва чрез своята технологична платформа „Нютон“ (Nuton), разработваща по-ефективни и по-екологосъобразни методи за добив на мед. Прогнозите сочат, че производството ще достигне около 148 000 тона годишно след 2030 г.
Минна революция
„Лос Азулес“ е сред водачите в новата т.нар. минна революция, която Милей поставя на централна позиция в икономическия си курс. Според него „минният сектор трябва да се разшири из Андите и да генерира стотици хиляди работни места“.
През 2025 г. аржентинският износ на минерали се е увеличил с 27% до около 6 млрд. долара, основно благодарение на златото и лития, като страната вече е пета по големина производител на литий в света. Според прогнозите на централната банка на страната, този обем може да се утрои до 2030 г. и дори да се увеличи пет пъти в следващото десетилетие.
Новият инвестиционен режим е изпратил „много силен сигнал“ към международните инвеститори, заяви главният изпълнителен директор на проекта „Лос Азулес“ Майкъл Мединг пред АФП.
Икономистът Николас Гадано отбелязва, че Аржентина постепенно изменя своята структура на износ – традиционно доминирана от селското стопанство, към по-голям дял на минната индустрия и енергетиката, с цел справяне с хроничния недостиг на чуждестранна валута.
Очаква се около половината от бъдещия минен износ да бъде свързан с медта – стратегически метал, важен за строителството, енергийния преход и развитието на изкуствения интелект. В момента Аржентина почти не произвежда мед, след като добивът бе спрян през 2018 г., но разполага със значителни ресурси, които могат да я направят един от десетте най-големи производители в света.
В района на Калингаста, близо до границата с Чили, ефектът вече се усеща – значителен процент от местното население работи пряко или косвено за минните компании, включително членове на семейството на Алдана Рамирес, както и десетки работници в лагер с около 200 служители.
Да защитим водата или да се храним?
Въпреки икономическите предимства, проектът поражда сериозни екологични опасения. Откритата мина, планирана за строеж, ще заеме площ приблизително равна на 840 футболни игрища и ще достигне дълбочина над 300 метра – колкото височината на Айфеловата кула.
Обръща се внимание и на премахването или преместването на високопланинската екосистема, наречена вега, която съхранява вода и е местообитание за местната фауна. Това създава опасения относно водните запаси в района, особено след новото законодателство, което предоставя по-голямо усмотрение на провинциите за одобряване на минни проекти.
Въпреки че проектът обещава да бъде въглеродно неутрален до 2038 г. и приема методи с малко водопотребление, дългосрочните екологични последици остават проблематични.
Местните жители са разделени в мненията си относно минния проект. Част от тях, като служителят на бензиностанция Алехандро, поставят въпроса директно, казвайки, че „хората трябва да избират – или защитавам водата, или имам работа“. Макар че не е против минната дейност, той смята, че контролът от страна на държавата е недостатъчен, напомняйки за предишни екологични инциденти в района, включително замърсяването на реки през 2015 г. поради изтичане на цианид от мина на канадската компания „Барик Голд“ (Barrick Gold).
От другата страна на спора, работещите по проекта се надяват на продължаващо развитие. Операторът на сондажна техника Андрес Карисо изразява надежда, че минната дейност ще се разширява, за да предизвиква нови работни места и икономически растеж в региона.
