Джорджа Мелони се опитва да се представи като сигурен партньор на международната сцена, когато става въпрос за това да се гарантира, че Италия няма да направи фатална дупка в еврозоната. Но нейните планове за италианската икономика все още са в противоречие с икономически общоприетото в Брюксел.
Лидерът на дясната партия „Италиански братя“, която е начело на кандидатурата за следващ министър-председател на Италия, всячески се опитва да не плаши еврократите, като обещава да поддържа бюджета в ред и избягва директни нападки срещу ЕС.
Резултатите на нейната партия обаче говорят друго, тъй като тя постоянно поставя под въпрос някои стълбове на интеграцията в ЕС, като например правилата на вътрешния пазар, и не бърза да приложи някои от структурните реформи, за които настоява Брюксел.
„В Европа са малко притеснени“, каза Мелони на митинг в Милано миналата седмица. „Веселието свърши, Италия ще започне да защитава националните си интереси, както правят и другите“, каза тя, като отбеляза, че други столици на ЕС са по-добри от Италия в определянето на собствените си интереси и след това в отстояването им в Брюксел.
В залите на Европейския съвет и на Комисията служителите са притеснени. Като се има предвид размерът на италианската икономика и високото равнище на дълга ѝ, Италия има изключително голямо значение за стабилността на 19-те държави от еврозоната. Мелони със своите патриотични мантри ще отбележи рязко отстъпление от винаги надеждния Марио Драги, стабилния като скала централен банкер, обичан от европейските елити в Брюксел заради стремежа му към стабилност на единната валута.
„Да, ние сме загрижени“, каза един от високопоставените служители на Съвета на ЕС. „Италия отдавна е едно от слабите звена в икономиката на еврозоната, нивата на дълга ѝ са високи. Това, което се случва в Италия, е от значение.“
Съществува особена загриженост за това дали марката на икономическия патриотизъм на Мелони ще принуди Италия да отстъпи от ключови реформи, като например отварянето на затворени сектори, включително концесиите на туристическите плажове и таксиметровите шофьори, които бяха изискани от Брюксел, за да се възползва от пакета за подпомагане на ЕС след пандемията.
Има и признаци, че тя има протекционистични инстинкти, когато става въпрос за спасяване на национални шампиони и предотвратяване на международни изкупувания на известни имена, което ще я постави в сблъсък с пазителите на единния пазар без граници между държавите в ЕС.
Фискални опасения
Въпреки че Мелони настоява, че ще бъде предпазлива по отношение на публичните разходи, някои страни се опасяват, че ще бъде трудно да се намерят компромиси с ръководеното от нея правителство по ключови преговори, като например тези за реформа на фискалните правила на ЕС, където Италия иска повече свобода на действие.
„Въпросът е дали ще има искрени преговори, сериозна позиция от страна на Мелони, а някои нейни изявления в миналото не предвещават нищо добро за това“, каза дипломат от ЕС, припомняйки анти-евро позициите на Мелони в миналото.
Но Джулио Тремонти, който четири пъти е бил министър на финансите по време на правителствата на Силвио Берлускони, а сега управлява заедно с Мелони, дава уверения, че няма да има напрежение между ръководеното от Мелони правителство и Брюксел. За него обяснението не е в умерения завой на Мелони към разумно финансиране, а във факта, че междувременно ЕС се е променил дълбоко.
„С такава Европа е възможно да се разбираме“, заяви Тремонти пред POLITICO. „Тази Европа е коренно различна от това, което беше преди“, добави той, приветствайки например решението на Брюксел да прибегне до общ дълг – нещо, за което той е настоявал още преди десет години, както с гордост подчерта.
Идеята, че ЕС се е разхлабил, когато става дума за налагане на строги правила за дълга и дефицита, е вярна до известна степен. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изтъкна необходимостта от „гъвкавост“, когато става въпрос за Пакта за стабилност и растеж, в речта си за състоянието на Съюза този месец и посочи реформата на правилата, която се очаква през октомври. Всъщност нуждата от повече гъвкавост е идея, лансирана от френския президент Еманюел Макрон и министър-председателя Драги в края на миналата година.
Решаващият въпрос ще бъде дали Мелони ще продължи идеологическия съюз с Макрон, ако стане министър-председател, въпреки че нейното антифренско минало може да подскаже обратното. През последните пет години Мелони подхранваше френско-италианското съперничество, като многократно атакуваше френското правителство по въпроси, вариращи от индустриални обвързаности до мигрантски потоци, и се противопостави на двустранния договор, който двете страни подписаха миналата година.
„Надявам се, че в Брюксел и в преговорите ще видим по-новата [версия на] Мелони, която е по-умерена и по-центристки настроена. Но тук винаги има страх, че може да видим старата Мелони, когато бъде избрана“, каза същият дипломат.
Протекционистки настроения
За някои страни членки и инвеститори основното опасение е, че Мелони ще забави структурните реформи, проведени от Драги, които са условие за получаване на финансиране по плана на ЕС за възстановяване след пандемията.
Това е една от причините, поради които миналия месец рейтинговата агенция Moody’s намали кредитния профил на Италия от „стабилен“ на „негативен“, изтъквайки риска дясната коалиция да прибере в чекмеджето програмата за реформи на Драги.
„Най-вероятният резултат е дясноцентристка коалиция, съставена от „Италиански братя“, „Лига“ и „Форца Италия“. Такова бъдещо правителство може да се опита да провери готовността на Европейската комисия да прилага стриктно условията на нейния [национален план за възстановяване]“, заяви старши анализаторът на Moody’s Сара Карлсон.
Дясната коалиция наистина предлага да обсъди отново с Европейската комисия плана за възстановяване на страната в светлината на настоящата енергийна криза, за да промени някои от проектите, финансирани с европейски средства, като настоява, че това е възможно съгласно правото на ЕС.
Успоредно с това депутатите от „Италиански братя“ в Рим се противопоставиха на една от ключовите реформи, договорени с Брюксел за получаването на тези средства – така наречения „декрет за конкуренцията“ на Драги, който би доближил Италия до съответствието с правото на ЕС.
От опозиционните скамейки Мелони беше един от най-яростните противници на този декрет, който включва набор от реформи, които биха отворили конкуренцията в няколко сектора чрез организиране на публични търгове, както е предвидено в правото на ЕС. Нейната партия и в по-широк смисъл дясноцентристката коалиция застанаха на страната на концесионерите на плажове и таксиметровите шофьори, които не искаха да се конкурират с новите оператори.
„Дясноцентристката коалиция и в частност „Италиански братя“ поставят под въпрос някои основни принципи на правото на ЕС в областта на конкуренцията и на единния пазар на ЕС“, заяви Томазо Валети, бивш главен икономист по въпросите на конкуренцията на Европейската комисия, сега професор в Имперския колеж в Лондон.
Що се отнася до индустриалната политика, „Италиански братя“ призовават за значителна роля на държавата в италианската икономика. Макар че по време на кампанията самата Мелони избягваше да заема позиция по отделни казуси, в миналото тя твърдеше, че изпитващата затруднения италианска авиокомпания – преди Alitalia, сега ITA Airways – трябва да остане в публични ръце и че държавата трябва да притежава широколентовата мрежа на страната – решение, което би означавало френската група Vivendi, която понастоящем е основен акционер в италианския оператор на телекомуникационни услуги Telecom Italia, да не притежава акции в компанията, която притежава мрежата.
Нейната програма включва временно разширяване на обхвата на проверката на чуждестранните инвестиции и за инвеститори от ЕС и изискване предприятията извън ЕС да представят банкова гаранция, ако искат да инвестират в Италия.
Правителство, ръководено от Мелони, ще бъде „по-протекционистично от предишните ръководства в името на националния интерес“, каза Лоренцо Кастелани, доцент по политически науки в университета LUISS в Рим. Той предупреди, че все още не е ясно дали Мелони ще премине от думи към дела.
Един от служителите на Комисията отбеляза с огорчение, че Брюксел знае, че има „италианско правителство на мечтите“, ръководено от Драги, но твърде добре осъзнава, че един ден то винаги ще приключи.
Текстът е публикуван в Политико от Джорджо Леали и Сузан Линч. Заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
