Covid-19 е заразил почти всяка държава по света – освен 10, съобщава Би Би Си.Това са Палау, Микронезия, Маршаловите острови, Науру, Кирибати, Соломоновите острови, Тувалу, Самоа, Вануату и Тонга.
Въпросът е дали печелят от това, че нямат случаи на коронавирус?
Би Би Си разказва за хотел „Палау”, който отворя врати през 1982 г., преди масовия туризъм, но оттогава този мъничък народ, заобиколен от небесносиния Тихи океан, се радва на нещо като бум.
През 2019 г. 90 000 туристи са посетили Палау, пет пъти повече от общото население. През 2017 г., според данните на МВФ, туризмът представлява 40% от БВП на страната. Но това беше преди да дойде Ковид-19.
Границите на Палау всъщност са затворени от края на март. Тя е една от единствените 10 държави в света без потвърдени случаи (като се броят само страните, които са пълноправни членове на ООН и с изключение на Северна Корея и Туркменистан).
И все пак, без да зарази нито един човек, вирусът е опустошил страната.
Хотел Палау е затворен от март и не е единствен. Ресторантите са празни, магазините за сувенири са затворени, а единствените гости на хотела връщат жители в карантина
„Океанът тук е много по-красив от всяко друго място по света“, казва Брайън Лий, мениджър и съсобственик на хотел Палау.
Именно небесносиният океан държеше Брайън на работа.Преди Covid, неговите 54 стаи са били заети на 70% -80%. „Това е малка страна, така че местните хора няма да останат в Палау“, казва Брайън.
Той има около 20 души персонал и ги поддържа всички, макар и с намалени часове.
Но празните хотели не могат да бъдат поддържани и реновирани.
„Мога да остана още половин година. Тогава може би ще трябва да затворя“, казва Брайън.
Брайън не обвинява правителството, което предлага финансова подкрепа на жителите и в края на краищата не позволява на вируса да се разпространява.
Наскоро президентът обяви, че „основните” пътувания със самолет могат да се възобновят до 1 септември. Междувременно се появи „въздушен коридор“ с Тайван, който би позволил на туристите да посещават Палау.
На около 2500 мили на изток, през огромния Тихи океан, Маршаловите острови също остават без кодове.
Хотелът Робърт Реймерс е разположен на основния атол, Маджуро, с лагуна от едната страна и океан от другата. Преди Covid, 37-те стаи са имали 75% -88% заетост, като гостите са главно от Азия, Тихия океан или от континенталната част (Съединените щати).
Тъй като границите затвориха в началото на март, този процент в момента е 3% -5%.
В национален мащаб се очаква страната да загуби над 700 работни места, най-големият спад от 1997 г.
От тях 258 ще бъдат в хотелиерския и ресторантьорския сектор.
Но самоизолацията засяга повече от туризма – а Маршаловите острови са много по-малко зависими от хората, които правят идват на почивка, отколкото Палау. По-голям проблем е риболовната индустрия.
За да се запази страната на лодките, които са били в заразени страни, е забранено да влизат в пристанищата на страната. Други лодки, включително цистерни за гориво и контейнеровози, трябва да прекарат 14 дни в морето, преди да влязат.
Лицензите за риболов са непродадени, а товарните полети са прекъснати.
Ефектът е ясен. Маршаловите острови са специализирани в аквариумни риби – най-популярна е пламенната ангелска риба, но износът е паднал с 50%. Борсовата доставка на риба тон е паднал със същото количество. Други риболовни отрасли очакват 30% спад през годината.
Накратко, можете да се предпазите вируса, но не можете да го победите. Covid-19 ви намира по един или друг начин.
Но докато затварянето на границите направи страните без ковид по-бедни, не всеки иска да ги отвори отново.
Д-р Лен Таривонда е директор на общественото здравеопазване във Вануату с население 300 000 души. Въпреки че работи в столицата Порт Вила, той е от Амбае, остров от 10 000 души на около 170 мили на север.
„Ако говорите с хората в Амбае, мнозинството казват дръжте границата възможно най-дълго. Не искаме болестта – иначе сме обречени, казва д-р Таривонда, пред Би Би Си.
Около 80% от хората във Вануату живеят извън градовете. Те са стопански производители, отглеждат собствена храна – зависят от местната, традиционна икономика.
Независимо от това, страната ще пострада. Азиатската банка за развитие очаква БВП да спадне с почти 10% – най-големият спад на Вануату след независимостта й през 1980 г.
Този спад не е само заради затворените граници. През април тропическият циклон Харолд унищожи голяма част от страната.
През юли правителството обяви планове за повторно отваряне на границата до други „безопасни“ страни до 1 септември. Тогава случаите нараснаха в Австралия и Нова Зеландия и планът беше отложен във времето.
Д-р Таривонда, който се намира в граничната група заедно с правителствените, туристическите и авиокомпаниите, признава, че те са „почти на едно ниво“, без нова дата за възобновяване.
По-малки, специфични трансгранични пътувания могат да помогнат на Вануату. Наскоро правителството разреши на 172 работници да пътуват до Северната територия в Австралия за шест месеца.
Докато паричните преводи ще помогнат, те не са достатъчни в страна, в която 35% от БВП идва от туризъм. Но въпреки тази нужда от отворени граници, Вануату няма да бърза.
Има ли нещо, което страните без ковид могат да направят?
Има краткосрочни мерки, като плащания на работниците и бизнеса. И има една дългосрочна мярка: да се изчака ваксина.
С течение на времето нараства отчаянието в затворените тихоокеански страни, казва Джонатан Прийк, директор на програмата на Тихоокеанските острови в Института Лоуи.
Той обаче е убеден, че самоизолация в международен мащаб е единственият шанс за тези страни да оцелеят.
