Отношенията на Турция със САЩ, най-важната държава в света, най-голямата икономика, страната с най-голямо геополитическо влияние и тази, която повечето от останалите страни имат много причини да искат като близък съюзник, бяха разстроени от решението на Джо Байдън да признае арменския геноцид. С това действие САЩ изпратиха съобщението, че не приписват на Турция същото значение, което заемаше десетилетия в очите на всички предишни администрации. Съюзът ще продължи, но контекстът ще бъде различен.
Защо това се случи сега? Основно има три причини за това:
Първо, президентът Байдън има много близки отношения с арменската общност в САЩ
(както и с гръцката) и има някои лидери, които спазват обещанията си пред избирателите.
Второ, поведението на Реджеп Тайип Ердоган дразни цялата американска политическа система.
С антизападната си реторика, атаките срещу Израел, специалните му отношения с Путин, турският президент постигна нещо не лесно, обърнало срещу него и двете партии в САЩ. Неговото „приятелство“ с Доналд Тръмп беше лично и не отразява отношението на мнозинството от Републиканската партия към него. С интензивното разочарование във Вашингтон заради поведението на Ердоган, най-вече по отношение на придобиването на системата за противовъздушна отбрана С-400 от Русия, но също така и ходовете му на други фронтове, като Сирия и, в по-малка степен, в Беломорието и Изтока Средиземноморието, на които САЩ се противопоставят, броят на влиятелните хора на власт, които са приятелски настроени към Анкара, продължава да намалява.
Третата причина Джо Байдън да реши да признае геноцида срещу Армения,
може би най-важната, е характерът и личността на американския президент. Байдън е част от рядка порода политици, които вярват в принципи и ценности, без това да изключва реализма му, както се вижда в определени случаи. Президентът на САЩ вярва, че за да може една държава да бъде истински приятел и съюзник на САЩ, а не моментен партньор, тя трябва да зачита демократичните свободи и правата на човека и да спазва правилата в международните си отношения, нещо, за което сега е съвсем ясно, че не е случаят с непредсказуемия турски президент, който предвижда „велика“ Турция, която да се простира до „границите на (неговото) сърце“./БГНЕС
Анализът е на Том Елис за в. „Катимерини”
