Напрежение беляза първото работно заседание на новия парламент ден преди очакваното гласуване на кабинета. Спорове между управляващи и опозиция възникнаха около искания за създаване на временни комисии и правилата за работа на Народното събрание.
Още на първото работно заседание на парламента „Демократична България“ поиска парламентарна комисия да проверява имущественото състояние на лидера на ДПС Делян Пеевски.
„Тази зала получи мандат да демонтира модела Пеевски-Борисов и комисиите са ключови. Парламентът трябва да осъществи контрол“, коментира Божидар Божанов.
Комисията беше отхвърлена. А „Прогресивна България“ обяви, че нито ще правят комисии, нито ще променят закони заради Пеевски.
Последва и втори сблъсък, след като опозицията настоя при писането на новия парламентарен правилник да има по равен брой депутати от всяка партия, а не да има превес на мнозинството
В крайна сметка парламентът създаде Временна комисия по приемането на Правилник за организацията и дейността на 52-рото Народно събрание (НС). В подкрепа на решението гласуваха 181 депутати, 14 бяха против и 32-ма се въздържаха.
За председател на комисията беше избран Димитър Здравков от „Прогресивна България“.
„За“ създаването на комисията гласуваха от „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС и ДПС. От „Демократична България“ 19 бяха „въздържал се“ и двама „против“. От „Продължаваме промяната“ също се въздържаха, а „Възраждане“ гласуваха „против“.
Приетото решение, изчетено от Петър Витанов от „Прогресивна България“ (ПБ), предвижда комисията за правилника да се състои от 16 народни представители – девет от ПБ, трима от ГЕРБ-СДС и по един от ДПС, „Демократична България“ (ДБ), „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Възраждане“.
Петър Петров от „Възраждане“ предложи комисията да се състои от 12 народни представители – по двама от парламентарна група, каквато е била практиката в последните пет парламента. Сега се предлага със силата на мнозинството управляващата парламентарна група да има мнозинство в комисията за правилника, коментира той.
Редакционната поправка обаче беше отхвърлена с 47 гласа „за“, 119 „против“ и 57 „въздържал се“. Подкрепиха я от ДБ, ПП и „Възраждане“, както и по един депутат от ПБ и ГЕРБ-СДС. От ПБ 118 народни представители гласуваха „против“, а 10 се въздържаха. От ГЕРБ-СДС и ДПС също бяха „въздържал се“.
Не бих нарекъл това сила на мнозинството, това отразява електоралните нагласи в обществото, каза Петър Витанов. Той отбеляза, че последните парламенти със сигурност не са пример за диалогичност. В предходни НС винаги тази комисия за правилника е отразявала пропорционално съотношението на изборния резултат, каза Витанов.
Не е редно вие като опозиция да определите правилата, по които да работи НС, а ние да носим отговорност, обърна се Антон Кутев към Петър Петров. Видяхме как работят вашите НС, сега е ред да покажем как работи нашето, допълни той.
Йордан Иванов (ДБ) коментира, че българските граждани са дали властта на ПБ, но сега да се вербализира „нашето НС“ не е правилно. НС е на всички български граждани и който си е помислил друго, нали знаете какво следва след това, допълни той. По-късно в дебата Иванов поиска Кутев да се извини за гафа, но това не се случи.
Петър Петров („Възраждане“) коментира, че Кутев е демонстрирал в репликата си как смята да работи управляващото мнозинство. Той попита дали и комисията за контрол на службите и употребата на специални разузнавателни средства (СРС), която винаги досега е била на паритетен принцип, също ще бъде формирана на пропорционален.
Мирослав Иванов (ПП) каза, че в комисията за правилника ще участват повече народни представители, които нямат опит. Той също каза, че комисията трябва да бъде съставена от по двама народни представители от всяка парламентарна група, а мнозинството в пленарната зала да си поеме отговорността, когато тези текстове бъдат поставени на гласуване.
Петър Витанов отговори, че някои от хората, които ще участват в комисията за правилника, имат парламентарен опит, а други – в общински съвети. По отношение на комисията по СРС-тата, там принципът е паритетен и ние ще се съобразим с него, заяви той.
Костадин Костадинов („Възраждане“) коментира, че това, на което стъпва сега ПБ, е утвърдената практика на ГЕРБ, подкрепена от ДПС, в парламенти, доминирани от ГЕРБ. Малко е глупаво още в първото редовно заседание да се показват мускули и то безпардонно, по гербаджийски, каза Костадинов. Той призова за доза здрав разум, защото знакът, който се дава, не е добър.
Велислав Величков (ДБ) коментира, че другият знак, който не е добър днес, е, че лидерът на ПБ липсва.
Ивайло Мирчев (ДБ) каза, че няма такова нещо като „вашето Народно събрание“.
Димитър Здравков (ПБ) каза, че не вижда нищо недопустимо в казаното от Кутев. Нашето Народно събрание е на всички нас, не ставаше въпрос за наше МВР, каза депутатът от ПБ.
Преди да се премине към избор на персонален състав на комисията за правилника по искане на ПП беше дадена почивка от 15 минути.
След възобновяване на заседанието, Петър Витанов отбеляза, че предложението за създаването на комисията е разписано и от депутати от други парламентарни групи, включително и за разпределението.
В състава на временната комисия за правилника бяха избрани Димитър Здравков – председател, и членове от ПБ – Галин Дурев, Димитър Петров, Стефан Белчев, Янка Тянкова, Олга Борисова, Александра Вълчева, Мария Тодорова и Фатме Рамадан. От ГЕРБ-СДС са Рая Назарян, Александър Иванов и Росица Кирова, от ДПС – Хамид Хамид, от ДБ – Атанас Славов, от ПП – Стою Стоев, от „Възраждане“ – Петър Петров.
Първото работно заседание на 52-рото Народно събрание остави повече въпроси, отколкото отговори. Още преди новото управление реално да е започнало работа, „Прогресивна България“ демонстрира стил на управление, в който не търси диалог, а налага волята си със сила на числата. Вместо да се вслушат в аргументи и призивите за равнопоставеност при изработването на правилата за работа на парламента, управляващите избраха да покажат политически мускули и да решават еднолично.
Репликите като тази за „нашето Народно събрание“, отказът от компромис и отхвърлянето на предложенията за паритетен принцип в ключова комисия подсилиха усещането, че още в първите часове на новия парламент се чертае модел на управление без демократичност. Вместо обещание за нов политически стил, първото заседание се превърна в сигнал, че властта ще се упражнява еднолично, а не чрез консенсус и уважение към различните позиции.
