Трайчо Трайков

Като чух, че ни предстои да бъдем ощастливени с неизбежни и трудни, но вероятно успешни преговори с Газпром, не знам защо се сетих за една случка отпреди 12 години.

Тогава преговаряхме за АЕЦ Белене и един от най-спорните въпроси беше за ескалационните индекси на цената за времето на строителство. В зависимост от композицията им, крайната цена щеше да е с милиард и половина долара повече или по-малко.

Веднъж на една среща в много тесен кръг получихме предложение за фиксирана цена без ескалации, която беше … с още половин милиард по-висока от най-високата при най-неблагоприятния вариант за ескалации. Казах им, че са луди и че хората, които следят темата веднага ще видят, че офертата е абсурдна (оказа се, че не съм прав – когато я обявиха публично, преобладаваха радостните възгласи от експерти и политици, въпреки че аз като министър не я приех). Интересното обаче е това, което ми казаха тогава на срещата: „Не се притеснявайте, г-н министър, във всички медии ще пише, че сте провели ужасно трудни и сложни преговори с нас и сте постигнали невероятно голям успех по условията.“

И още една аналогия, във връзка със задаващия се арбитраж. На арбитража за АЕЦ Белене през 2014 г., един от аргументите на българската страна беше, че дори техническият проект не е бил лицензиран от Агенцията за ядрено регулиране до прекратяването на проекта (наистина, последният драфт беше върнат с няколко хиляди забележки). По време на арбитража обаче, от ръководството на АЯР се скъсаха публично да обясняват, че всъщност техническият проект е щял аха-аха да бъде одобрен и на практика си е бил одобрен. И това, разбира се, беше използвано срещу нас.

Що се отнася до Газпром, в последните години българската страна три пъти е правила, без разумна причина реверанси за огромни суми: първо когато транзитният договор беше доброволно променен в наш ущърб през 2006 г, после при договарянето на Турски поток, когато се отказахме доброволно от клаузата транзитирай-или-плати при предсрочното прекратяване на транзита по трансбалканския газопровод и накрая през 2017 г, когато вследствие от завършилото производство на Европейската комисия срещу Газпром за нелоялна конкуренция в Източна Европа имахме срок, в който да поискаме компенсации за понесените вреди от незаконните практики, но не го направихме. Само от тези три действия загубите са приблизително към пет милиарда долара. Запазвам искрица надежда, макар и малка, че това няма да се случи още веднъж.

Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални коментари – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук