Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) представи „възкръсналия“ ръкопис на Петър Богдан – „За древността на бащината земя и за българските дела“. Събитието се състоя тази вечер в Регионалния исторически музей в Пловдив.
По време на представянето бяха изложени две постерни експозиции. Първата, носеща заглавие „За древността на бащината земя и за българските дела“, е посветена на историята на ръкописа на Петър Богдан. Автор на изложбата и преводач на ръкописа е доц. д-р Цветан Василев от катедра „Класическа филология“ на Софийския университет (СУ). Втората изложба, „Католиците в България XVII -XX в.“, акцентира на приноса на католическата общност за опазването на духа на свобода и национално самосъзнание в България, както и за възстановяването на българската държавност, като автори са доц. д-р Радослав Спасов и д-р Бояна Минчева от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ).
„За мен е истинско удоволствие да ви приветствам в тази значима зала за Пловдив – зала „Съединение“. Причината за нашата среща е наистина интригуваща. На пловдивската общественост предстои да бъде представен препис-ръкопис на историята на Петър Богдан. История, за която ние историци само бяхме чували дотогава, но през 2017 година се оказа реална“, сподели Стоян Иванов, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив.
Той подчерта, че благодарение на усилията на присъстващите и доц. д-р Цветлан Василев, който успя да преведе ръкописа миналата година, той сега може да стигне до българските домакинства, които желаят да се запознаят с него.
„Личността на Петър Богдан предлага много за разговор. Много е написано за дейността на католиците в България през 17-ти век. Но е важен фактът, че той заедно с Петър Парчевич са първите, които предлагат пред европейските монархи идеята за освобождение на България. Неговите известни мисии, както и написаната през 1667-68 година „История на България“, предоставят на българите писана история век преди „История славянобългарска“, добави Стоян Иванов.
„Много се надяваме, че тази изложба ще достигне до обикновените хора. Впечатленията ни от Раковски, Калояново и Хисаря бяха искрени и радостни, тъй като станахме свидетели на емоционалните реакции на хората, които радостно усвояват нова информация“, каза доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ-БАН.
Той прибави, че Пловдив и района винаги са били символ на толерантност и културно разнообразие. Пловдив е културната столица на България, а не София, така че тази изложба през май е на точното място.
„От името на директора на НБКМ – доц. д-р Калина Иванова, искам да изразя своите поздравления за добродушната домакинска помощ на тези две постерни изложби, свързани с представянето на сертифицираното копие на ръкописа на Петър Богдан, реализирани под патронажа на президента на Р България“, каза д-р Ваня Аврамова, заместник-директор на НБКМ. „Днес отново отбелязваме приноса на католическата общност за запазване духа на свобода и национална идентичност в българските земи и за възстановяването на българската държава“, добави тя.
„Работих по този текст три години и винаги ще благодаря на президентската институция за усилията да се осигури репродукция на такова качество. Като човек, който е държал в ръцете си както оригинала, така и копието на този ръкопис, мога да твърдя, че едно неподготвено око няма да открие разлики. Историята на Петър Богдан е един уникален исторически разказ, отразяващ християнското минало на България, средновековното християнство, както и приемането на християнството в страната. Освен това съдържа ценни сведения от времето на Петър Богдан“, каза доц. д-р Цветан Василев от СУ, преводач на ръкописа.
Той добави, че Петър Богдан с ентусиазъм говори за своя духовен учител Петър Солинат и неговата мисионерска роля в Северна България. „За съжаление, той не споменава достатъчно за собствената си мисионерска дейност в Пловдския регион. Но чрез този текст ние успяваме да опознаваме духовния му принос. Това е един от най-ценните аспекти в наследството на Петър Богдан – ние виждаме човека, духовника, архиепископа, който със безусловна любов и дух на самоотверженост се обръща не само към съвременниците си, но и към бъдещите поколения. Основното му послание е, че истинската свобода идва от Христос и че на Земята не можем да сме наистина свободни, освен ако не открием светлината на Духа“, заключи Василев.
Той добави, че е намерил именно това послание – за вярата и за освобождаването от оковите и ограниченията, за да се свържем с Христовия дух, и пожела на всички присъстващи да бъдат докоснати от духа на Петър Богдан чрез този посредник – именно тази репродукция.
„Надявам се Петър Богдан да стане все по-известен в учебниците по история и в българското общество, тъй като сме задължени на този самоотвержен дух не само на Петър Богдан, но и на всички личности, които ще опознаете благодарение на тази изложба“, добави доц. д-р Василев.
Доц. Пламен Славов, съветник по култура на президента на Република България, прочете поздравителен адрес от името на държавния глава, Румен Радев.
Петър Богдан е първият български католически архиепископ. Неговият ръкопис е първият исторически трактат, посветен на България, написан по време на нашето Предвъзраждане. Той разглежда християнската история и настоящето в България с поглед към бъдещето – един от най-ценните български писмени паметници. Единственият известен до момента екземпляр беше открит от проф. д-р Лилия Илиева през 2017 г. и делото датира от колекцията на маркиз Кампори, предадена на Biblioteca Estense Universitaria в Модена, където се съхранява от 1887 г. до сега.На 10 май 2024 г. българската държава, представлявана от НАИМ при БАН, ще приеме сертифицирана репродукция на ръкописа като дарение.
