Украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че среща на върха между Русия, Китай и САЩ само би насърчила руския президент Владимир Путин да продължи войната. Независимо дали се гледа от прагматична, или от морална гледна точка, Путин няма място на масата за преговори с президентите Тръмп и Си, категоричен е Сибига.
По-рано днес в. „Уолстрийт джърнъл“ съобщи, че руският държавен глава е предложил провеждането на среща на високо равнище следващия месец с президента на САЩ Доналд Тръмп и китайския лидер Си Цзинпин, за да се договори прекратяване на четиригодишния конфликт в Украйна при условия, благоприятни за Москва.
Позовавайки се на бивш служител на руското разузнаване, запознат с въпроса, „Уолстрийт Джърнъл“ посочва, че предложението на Путин е било направено по време на телефонен разговор с Тръмп на 9 октомври, в рамките на който е била договорена и сделката за дизелово гориво между двете страни.
В пост в официалния си профил в социалната мрежа Екс украинският външен министър Андрий Сибига коментира, че подобен разговор е нож с две остриета.
„Тристранна среща между лидерите на Украйна, САЩ и Русия би могла да помогне за по-бързото прекратяване на войната. От друга страна, тристранна среща между лидерите на Русия, Китай и САЩ би имала точно обратния ефект – би насърчила Путин да продължи тази война. Поканата към Путин за подобна среща би подхранила стремежа му към величие и би му придала статут, който не заслужава. Той не е световен лидер, а военнопрестъпник. Русия не е световна сила, а глобален проблем“, допълва Сибига.
По думите му руската икономика е поне 13 пъти по-малка от американската и 8 пъти по-малка от китайската, като продължава бързо да се свива, а жизненият стандарт на руснаците да се влошава.
„Русия е загубила 1,6 милиона военнослужещи, убити и ранени, в неуспешна война, която не може да спечели и отказва да прекрати. Под натиска на тежките санкции технологичният сектор, промишлеността и бизнесът ѝ продължават да са в стагнация“, отбелязва украинският външен министър.
Андрий Сибига е категоричен, че независимо дали се гледа от прагматична, или от морална гледна точка, Путин няма място на масата за преговори с президентите Тръмп и Си.
„Единственото, което би могло да му осигури място там, е сериозна стъпка към мира, например приемане на предложение за прекратяване на огъня преди подобна среща. Вместо това виждаме точно обратното – засилване на терора срещу цивилното население. Докато Путин продължава този терор, за него не бива да има място на нито една маса за преговори“, допълни той.
Но зад идеята за подобна среща се крие и далеч по-голям въпрос – дали не се прави опит за нова подялба на света между трите велики сили. Русия иска Украйна, Китай не крие амбициите си спрямо Тайван, а САЩ при управлението на Доналд Тръмп все по-открито поставят собствените си интереси над установените международни правила. Различни цели, но потенциално общ подход – големите да решават съдбата на малките, без непременно да се съобразяват с тяхната воля.
Особено показателно е кой отсъства от подобна среща. Освен Украйна, чиято съдба уж ще се обсъжда, на масата няма да присъства и Европа. А именно европейските държави понасят голяма част от икономическите, политическите и военните последици от руската агресия. Възниква въпросът дали евентуалното договаряне между Вашингтон, Москва и Пекин няма да се окаже за сметка на европейските интереси и сигурност.
Подобен сценарий неизбежно навява исторически паралели с договорките между великите сили в края на Втората световна война, когато съдбата на цели народи беше решавана без тяхното участие. Осем десетилетия по-късно светът изглежда изправен пред опасността от завръщане към същата логика на сфери на влияние, геополитически сделки и разменни монети. С тази разлика, че днес залогът не е просто преначертаването на граници, а бъдещето на международния ред, изграден след 1945 година.
Възможно ли е през XXI век трима лидери отново да седнат на една маса и да решават съдбата на държави и народи, сякаш последните 80 години никога не са се случвали? И може ли всичко извоювано през тези десетилетия – суверенитетът, правото на самоопределение и принципът, че границите не се променят със сила – да бъде пожертвано в името на поредната сделка между великите сили? Защото, ако това се случи, губещият няма да бъде само Украйна или Европа. Губещ ще бъде самият световен ред, който трябваше да гарантира, че историята никога няма да се повтори.
