Велислав Величков е адвокат с богат опит, експерт по конституционно право. Бивш народен представител от СДС в 38-то Народно събрание. Председател на Инициатива „Правосъдие за всеки“.
Защо Иван Гешев не се оказа на нужната висота за поста главен прокурор и предизвика смяната си? Факт е, че при предишните главни прокурори не е имало такова напрежение.
Г-н Гешев никога не е имал нужната висота, за да заеме този пост. Той беше изначало непригоден да заеме поста главен прокурор, тъй като не е имал нужните, нито професионални, нито нравствени качества. Интегритетът, който трябваше да изследват членовете на ВСС, при неговия избор очевидно не е бил на нужното ниво. Няколко души от тях сами си признаха, че са направили грешка при преценка на качествата на г-н Гешев в процедурата по избора му. Всички знаем, че това беше единствена кандидатура. Не се допусна да има втора. Беше, както се казва, състезание с един кон. Той беше предложен от предишния главен прокурор г-н Цацаров, който лично разписа предложението, заедно с почти всички членове на прокурорската колегия в тогавашния състав на ВСС. С това те предопределиха този много зле маскиран избор, който всъщност си беше чисто политическо назначение.
Възможно ли е при несъвършен закон като нашия, по-подготвен и по-качествен човек на поста главен прокурор да постигне по-добри резултати?
Възможно е да постигне по-добри резултати, но не е възможно да постигне очакваните от обществото резултати, защото има системен проблем в българската прокуратура. Най-яркото проявление на този проблем е точно фигурата на главния прокурор.
Трябва да кажем, че главният прокурор не е прокурор в истинския смисъл на думата. Той не разследва, не внася обвинителни актове, а както донякъде правилно каза самият Гешев, той е административен ръководител на административните ръководители. Звучи нещо като висш организационен служител, но не е точно така.
По конституция, главният прокурор упражнява методическо ръководство и надзор на законност върху дейността на всички прокурори. Имайки власт върху административните ръководители, чрез тях той може да интерминира в системата на прокуратурата от най-ниското районно ниво до най-високото ниво – ВКП. Той може да задава задължителни указания – писмени и устни. Може да прекратява или изземва и праща по друга компетентност определени досъдебни производства. Както видяхме през последния месец, той може да държи едни дела в една каса, т. нар. „дела на трупчета“, досъдебни производства, които които стоят с години без никакво движение и изведнъж се активират в подходящ момент спрямо политически неудобни на главния прокурор лица. Същото нещо сме го виждали при главния прокурор Никола Филчев, където случаят бе подобен, но за разлика от Гешев, Никола Филчев бе професионалист от високо ниво но имаше много сериозни проблеми от по-друг тип с неговата личност.
Историята показва, че институтът на главния прокурор е излишен. В България до 1947г. не е имало главен прокурор. В първия Закон за устройство на съдилищата от 1890г. до 1947г. имаме прокурор при ВКП и това е най-високото ниво, а съдебната система е работила чудесно. Проектът за конституция 1990-91г. също няма фигура на главен прокурор. Тя се появява между второ и трето четене с едно листче от 5-6 депутати, които предлагат тази длъжност да остане, тъй като тя е наследник на Живковската и Димитровската конституция. Причината е, ще има смяна на собствеността и щяло много да се краде. Затова трябвало един едноличен властелин отгоре, като крали Марко да спира кражбите. И всъщност наистина много се краде – 32 години огромни грабежи, но се оказа, че всички главни прокурори с избирателно действие или с пълно бездействие съдействаха на кражбите, а не ги спираха,. Няма нито едно осъдено лице с ефективна присъда от висшите етажи на властта, нито един едър бизнесмен, олигарх или провинил се магистрат с влязла в сила присъда за корупция, търговия с влияние, длъжностни престъпления или любимите на Гешев организирани престъпни групи. Всичко беше игра на заплахи и игра на имунитети. Това се случва и в момента, а целта е оказване на натиск.
Защо Иван Гешев нарече депутатите „политически боклук“, а после потърси тяхната подкрепа с искане за изслушване на закрито заседание?
Това изказване „трябва да бъде изметен политическия боклук от парламента“, е на практика обявяване на бунт срещу народното събрание като еманация на парламентарната република от страна на главният прокурор, който следва да се отчита пред същото народно събрание. Това е най-недопустимото в тази реплика. Ето как една власт, нападайки друга власт, показва че разделението на властите и „власт власт възпира“ ( бел.ред. един от основните принципи на правовата държава ) за него нищо не означава.
Сега той поиска закрито заседание по същата причина, поради която замина в Страсбург – защитна реакция. Той очакваше, че в един момент ще се стигне до гласуване във ВСС и според мен беше наясно че над 13 гласа, видяхме че бяха 16, са за неговото освобождаване. И той реши да покаже невероятно активна дейност . Това, което не е правил 3,5 години, реши да го направи за 3,5 седмици – да размрази производството и да свали дела на трупчета, да иска имунитети на основните партийни лидери в парламента, да замесва в политическото си говорене политически лица, които според него изпълняват поръчка срещу самия него. Тъй като това би увиснало ако той само говори, в един момент вкарва едни събрани на куп доказателства по досъдебни производства в българския парламент и поиска да се разглеждат на закрито заседание.
Забележете, това са досъдебни производства, в които има следствена тайна. За да падне тази следствена тайна трябва да даде разрешение наблюдаващият прокурор по съответните преписки и дела. Дали той е дал разрешение ние не знаем, но вече депутати четат материали по тях. Това че тези производства ще се разглеждат закрито заседание пред 240 души, а не публично не значи, че не е разгласил следствена информация. Така може да се компрометира и бъдещо дело. Представете си, че са събрани годни доказателства по някое досъдебно производство и в един момент компетентният прокурор, с одобрението на следващия главен прокурор, който и да е той, го внася в съда. Обаче защитната теза на обвинените лица ще бъде, че те са компрометирани, защото вече са публично разгласени и така е нарушено правото им на защита. Това може да компрометира бъдещи дела, заради желанието на самият Гешев да се спаси по някакъв начин в настоящата ситуация, като предприема всички възможни ходове по всякакъв начин. Имаше един филм, метафорично го казвам, „Лудият с картечницата“ – стреля навсякъде, ако някъде нещо падне, ако някъде нещо се улучи.
До там стигна, че защитната теза на Гешев за репликата „политически боклук“ беше, че е изрекъл тези думи в сложно психо-емоционално състояние и под състояние на афект. Тоест не е можел да ръководи действията си и не е можел да контролира думите си. Забележете, 40 часа след като е получил т.нар. заплашително писмо той все още се е намирал под състояние на афект. Друг е въпросът защо в състояние на афект той насрочва и дава пресконференция за всички медии. Стигна се до там главният прокурор да се защитава разобличавайки самият себе си в психическа лабилност, което е изначална непригодност да заеме поста. Как така психически лабилен човек, който изпада в афект и се влияе от психо-емоционалното си състояние при взимане на важни решения, с толкова безконтролна и абсолютна власт ,може да бъде главен прокурор? Той може да съсипе човешки съдби в състояние на афект. Знаете властта, която има прокуратурата дори на етап проверки, да не говорим за образуване на досъдебни производства, принуда и арести, каквито видяхме, без да има внесен обвинителен акт с месеци.
Самият Гешев в защитните си тези от 15 май разобличи сам себе си като абсолютно непригоден да заема поста. Нещо, което се знаеше и при неговия избор. Този мандат въобще не трябваше да започва и колкото по-бързо приключи, толкова по-добре, защото ужасът ще стане още по-голям.
Защо ВСС изведнъж промени поведението си? Дали получиха някакво прозрение или разбраха, че Гешев е заплаха и за самите тях?
Членовете на ВСС осъзнаха, че Гешев е заплаха и за самите тях. Не мисля, че хора, които два пъти гласуваха за избора на Гешев и после два пъти гласуваха против предложението на двама правосъдни министри за освобождаването му от поста главен прокурор, са се събудили с някакво прозрение или са преживели в църквата внезапен катарзис. Аз не вярвам на това. Мисля, че наистина почувстваха заплаха за самите тях, и както се видя основателна заплаха. Защото след внасяне на искането те са били викани на разпити във ВКП по предварителни проверки. Дори чухме за образувано досъдебно производство. Част от въпросите, които са им били задавани е „…кой ви подбуди или ви накара да подпишете това искане…“. Това е абсолютно недопустимо, защото те нямат форма на защита. Над ВКП може да се обжалва пред главния прокурор, тоест пред самия Гешев, което практически е невъзможно в техния случай.
Те усетиха риска и осъзнаха, че има заплаха за кариерното им развитие от тук нататък, ако не предприемат тази стъпка. Аз не изключвам и с тях да са водени разговори от политици. Все пак по-голямата част от тях се оказаха от парламентарната квота на ВСС, което си е политическата квота. Те са били избрани от определени партии или по-скоро от определени политици. Дали някой е водил разговори с тях и затова така внезапно поискаха освобождаването на Гешев от поста – не мога да кажа. Но те бяха притеснени и уплашени, което много ясно се виждаше по време на цялата процедура. Виждаше се и тяхната несигурност и гузност. Но те убедено гласуваха за освобождаването на Гешев от поста, заради много тежкият удар, който вече е нанесен върху цялата съдебна система, и най-вече – върху Прокуратурата. Има тотален спад на доверието в съдебната система и това тях, като магистрати, които ще се върнат на своите места, лично ги касае.
Решението им произведе хибриден но правилен резултат, защото освобождаване на Гешев от поста главен прокурор е много закъсняло. След случилото се в последния месец и реакциите му на станалото, нямаше никаква възможност той да остане на този пост, защото това би било опасно за държавата.
Защо Бойко Борисов и Делян Пеевски се отказаха от собственото си творение Иван Гешев и защо Гешев ги нападна така фронтално?
Това за Борисов му е редовна дъвка в устата, но в понеделник Гешев за пръв път спомена името на Пеевски, може би защото усети, че хора, които се намират във ВСС във връзка с Делян Пеевски категорично ще гласуват срещу него. Или може би заради това, че изведнъж Делян Пеевски реши да заеме някаква централна роля в изготвянето на бъдещия конституционен проект и започна да говори за премахване на длъжността главен прокурор, нещо, което е предложени на „Правосъдие за всеки“ от преди 3 години и ние последователно го защитаваме. И сега изведнъж Пеевски реши да се окаже говорител на тази идея. Премахване на длъжността главен прокурор е другият начин за премахване на Гешев, ако той не беше освободен от ВСС.
Според мен в яростта си и трудно контролируемият гняв, който често избива при г-н Гешев, в понеделник на няколко пъти той спомена името на Пеевски и говореше за графика на Пеевски и Борисов, което е абсурдно. Още миналият четвъртък или петък, ако бе насрочено заседание, можеше да се гласува. Даде се възможност на самия г-н Гешев за понеделник, за която дата той поиска да бъде заседанието, да се продължи с доказателства при хода по същество. Г-н Гешев избра да си тръгне и дори задължи адвокатката си също да си тръгне от заседанието, за да маркира липса на защита. Според мен защитата му бе осъществена с всички възможни процесуални способи. Бяха събрани невероятни доказателства, които той поиска и които се оказаха в крайна сметка без никакво значение за пренията по същество в понеделник.
Така че в абсолютно нормален тайминг, поне три седмици заседания, ВСС стигна до своето решение. То не бе и особено сложно, защото се касае за преценката на две изречения, въпреки че самият Гешев и адвокатката му поискаха експертиза за етимологията на думите. Аз мисля, че за етимологията на думата „боклук“ може да се говори с всеки един шофьор на боклукчийски камион и той би я обяснил без тълковния речник.
Спечели ли в крайна сметка българското общество от сблъсъка между Пеевски, Борисов и Иван Гешев?
Много е рано да се каже. До тук има една временна малка победа и това е отстраняването на Гешев от поста, който очевидно не е за него. От тук нататък е много важно дали ще спечели обществото и дали ще възтържествува независимото правосъдие. Това зависи от няколко фактора.
Първо, дали президентът ще забави указа до решението на Конституционния съд или ще го върне за ново разглеждане във ВСС,. Тоест колко време още Гешев все пак ще е главен прокурор. Това е обвързана компетентност и докато президентът не подпише указа той остава на поста си.
Второ, зависи как ще се развият преписките и делата, които самият Гешев свали от трупчетата. Същите досъдебни производства, по които казваше че няма данни за никакви престъпления. Говоря за кюлчета , чекмеджета, Барселонагейт, а се възобнови и производството по Турски поток. 3 милиарда Българската държава е платила за един газопровод от който не получава нищо – нито пари, нито газ. Тези три дела касаят бившия премиер Борисов и поне едно от тях прозира фигурата на Пеевски. Тук си има компетентни прокурори, които трябва да преценят, ако има достатъчно доказателства ,и ако бъде свален имунитета на Борисов, дали може той да бъде привлечен като обвиняем. Дали има достатъчно доказателства за годен обвинителен акт, за да може искането на имунитета на Борисов да изглежда сериозна работа, а не поръчка.
Другото, което трябва да се случи за да спечели най-много обществото е конституционна реформа на съдебната система. Проблемът е системен и главният прокурор изключително много тежи. Имаме две фигури – бездействащ главен прокурор, като Борис Велчев, или много силен главен прокурор, който упражнява страшен натиск върху системата. И двете неща са вредни – едното обърква прокуратурата, другото подчинява прокуратурата и заменя вътрешното убеждение със задължителни явни или тайни указания, особено по делата от значим обществен интерес. Но среден вариант сме се убедили, че няма. Затова фигурата на главния прокурор или трябва да бъде премахната от българската конституция, и да се остави субординацията по инстанционния контрол – най-отгоре стои шефа на ВКП, но без да е подчинен на главен прокурор, или трябва да бъдат орязани правомощията му до степен той да остане основно представителна фигура. Да може да дава най-общи указания по приложението на закона еднакво за всички прокуратури, а не по отделни дела, да внася конституционни жалби в защита права и свободи на гражданите и да внася годишния отчетен доклад на Прокуратурата във ВСС и НС. Да има и някакъв методически контрол в работата на ВКП, но само там, а не началник на административните ръководители – това вече не може да остане така.
Трябва да се промени състава и структурата на ВСС – да бъде намалена парламентарната квота и съдийската колегия поне 2:1 да имат мнозинство съдиите избрани от съдии. Прокурорската колегия да има превес на парламентарната квота защото все пак това е държавното обвинение и парламентарната република трябва да може да контролира ефективността на неговата работа. Но парламентарната квота да бъде съставена не от действащи магистрати, а а от други юристи с високи професионални и нравствени качества, за да може а има „глас, глас възпира“. Говоря за адвокатурата, академичните среди, специализираните правни неправителствени организации. Те би трябвало да излъчват хората от парламентарната квота.
Друг вариант е да се раздели ВСС на два съвета – Прокурорски съвет и Съдебен съвет без пленум. Без общ орган, който да осъществява контрол в двата съвета и без никаква възможност прокурори да участват в избора на председател на ВКС и ВАС, защото това означава една от страните в процеса да контролира процеса чрез избора на административните ръководители на най-високо ниво, като по този начин застрашава пряко независимостта на съда.
Също така трябва да се променят критериите, по които се избира и начинът, по който работи Инспекторатът към ВСС, който от 2-3 години е с изтекъл мандат и въобще не работи.
Това са нещата, които ако се случат, може да има голяма полза за цялото българско общество. Да започне да се възвръща усещането за държавност в съдебната власт и усещането за справедливост в обществото, което в момента е почти тотално загубено.
Още актуални интервюта – четете тук
