Велизар Шаламанов е роден през 1961 г. в Карлово. Завършва Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. След това става доктор по кибернетика в Киев, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление. Завършва Военната академия в София. Учил е в САЩ, Германия и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“. От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет. Шаламанов е един от авторите на „План 2004“ за преструктуриране на българската армия. От 2009 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление. През 2012 г. е назначен за директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки.
Защо на последното заседание на правителството на Кирил Петков не се стигна до одобрение на уговорените вече изтребители F-16?
Това е въпрос към членовете на Министерския съвет. Една от причините е, че всъщност не е било готово ясното предложение от страна на Министерство на отбраната, тъй като се говори за много допълнителни въпроси, които експертите от ВВС искат да обсъдят с американската страна. За мен лично това е малко смущаващо, защото подготовката на писмото за искане на оферта е разработено от същите тези хора. Те са в постоянен контакт, в комуникация, в консултации с американската страна по подготовка на предложението. Основните параметри на това предложение, както бяха представени от министър Заков, са изключително в полза на България и това е резултат от вече сключеният договор за първите осем самолета.
Така че да, има смущаващ фактор. Това са недовършените усилия най-вече от наша страна и вярвам, че с обещаната приемственост всичко това ще бъде свършено в съвсем близко време и служебното правителство ще може да вземе решение, което да бъде внесено за одобрение и ратификация в парламента още в първите дни на неговото събиране.
Защо БСП и Корнелия Нинова са против доокомплектоването на българската авиация?
Трябва да е ясно че руските МиГ-ове и руските Су-25 не могат да бъдат използвани за отбраната на България, тъй като са абсолютно несъвместими със системите на НАТО и няма как да бъдат включени в системите за колективна отбрана. МИГ-29 освен това, съвсем скоро няма да бъде в оперативна готовност, поради невъзможност да бъде поддържан. Той се използва и досега с ограничени функции по въздушно патрулиране, но в никакъв случай не може да бъде част от единна система за противовъздушна отбрана и за управление на кризи във въздушното пространство.
Ние имаме стратегическо решение да придобием ескадрила F-16 и всяко забавяне по този път ще доведе до оскъпяване, допълнително забавяне на доставката и трудности при интеграцията. Това от страна на БСП аз го разглеждам като наистина безотговорно поведение. Предполагам, че то е свързано с предизборната кампания, но това не е зряло поведение на една отговорна партия с ангажимент към националната сигурност.
Смятате ли, че служебното правителство, доминирано от президента, ще успее да придвижи напред този толкова важен за авиацията въпрос?
Решението, че ние ще придобием ескадрила Ф-16 на две стъпки е взето от парламента преди доста години. По първата стъпка от осем самолета вече е сключен договор и той се изпълнява. Тогава решението се базираше на разбирането, че втората стъпка – придобиването на следващите осем самолета, ще бъде при много по-изгодни за България условия, тъй като вече ще имаме досие в системата за чуждестранни военни доставки на САЩ, което е факт. Офертата за вторите осем самолета е много по-добра за нас, и като механизъм на плащане, и като комплектуване на базата на придобития опит. Така че служебното правителство не е изправено пред важно политическо решение. То има ангажимент към чисто техническо довършване на разговора със САЩ.
По скоро съставът във ВВС да си изясни, какво означава тази оферта, да подготви внасянето на проект за инвестиционен разход в правителството и в парламента, и след това да подготви ратификацията на договора. Това трябва наистина да стане много бързо. След като вече е решен този стратегически въпрос е важно инвестиционната програма на Министерство на отбраната да отчете вече взетите решения за бойни самолети и за бойни кораби, да отчете вече ангажираните финансови ресурси в рамките на няколко сценария за общ разход на превъоръжаването, да има изцяло баланс между видовете въоръжени сили и родни войски. Защото такива единични решения, колкото и добри да изглеждат, локално не помагат за решаването на основния проблем – изграждане на нова в технологично отношения армия, която е съвместима с НАТО, която може да бъде част от национални сили и да участва в колективната отбрана.
Модернизацията на българската армия е крайно закъсняла. Кой според Вас е виновен за това?
Тя е крайно закъсняла, защото трябваше да стартира още през 2002 година още с поканата за приемането ни в НАТО. Тогава отпаднаха всички въпроси за технологичния аспект на модернизацията и ясното преминаване към колективна отбрана, която е доста по-различна от ограничената национална отбрана. Отговорност за това носят управляващите мнозинства и лидерите на партиите в тези управляващи мнозинства.
През 2014г. с волята на президента Плевнелиев ние използвахме времето на служебното правителство, за да подготвим един всеобхватен план за превъоръжаване на България в НАТО и европейската отбрана 2020 с ясното съзнание, че той трябва да бъде подкрепен от редовно правителство и парламент. Факт е, че двете редовни правителства на г-н Борисов след това не продължиха със същата амбиция и отговорност превъоръжаването на България, като част от НАТО и европейска отбрана.
След загубено време от 20 години е много важно това да бъде един от първите три приоритета на следващо правителство и парламент. Без лидерството на премиера и подкрепа в парламента, превъоръжаване не може да се случи. Не може да си позволим да продължаваме грешките от последните 20 години, защото това окончателно ще срути българската армия.
За 5 години президентът Радев не предостави ясни искания за модернизирането на армията? Смятате ли, че и той има вина?
Вече посочих важната лидерска роля на президента Плевнелиев. Имал съм възможност да работя и с президента Стоянов. Ролята на президента е важна, за да консолидира ескпертизата на военните, на които той е върховен главнокомандващ, с визията и политическата рола на управляващите, но и с търсене на подкрепа сред обществото за една такава наистина национална задача. Няма по-голяма като обхват и като сложност задача пред България от превъоръжаването на армията, скъсването от зависимостите на различните мрежи за зловредно влияние на Москва в армията и пълна интеграция в рамките на НАТО, включително с развитие на национални сили на наша територия.
Бих добавил, че опцията за придобиване на лизинг или по друг начин на изтребители, които да запълнят периода от 2023-2026г, между изтичане на оперативната готовност на МиГ-29 и навлизане на F-16 в оперативна готовност е един изключително важен въпрос, с който ако служебното правителство се заеме, трябва да подготви варианти с много сериозна обосновка и да търси решение в следващото редовно правителство и парламент. Налагането на решение в рамките на служебно правителство по тази тема, особено ако се излиза извън стратегическото решение за това че България ще експлоатира F-16, може да доведе до много сериозни проблеми от логистичен, кадрови и политически характер.
Още актуални интервюта – четете тук
