Велизар Шаламанов е роден през 1961 г. в Карлово. Завършва Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. След това става доктор по кибернетика в Киев, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление.
През 1995 г. завършва Военната академия в София. Освен това е учил в САЩ, Германия и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“.
От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет. Шаламанов е един от авторите на „План 2004“ за преструктуриране на българската армия. От 2009 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление.
През 2012 г. е назначен за директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки.
Господин Шаламанов, коментирайте доклада на американските сенатори от, който съдържа остри критики към България и индиректната заплаха за разваляне на двустранните отношения.
В никакъв случай не бива да го възприемаме като заплаха. Това е една комуникация между съюзници със загриженост за нашите общи цели, за споделените ценности в НАТО, а и на двустранна основа и вместо реакциите, които наблюдаваме, аз разчитам, че Външно министерство ще започне да работи професионално, защото една такава позиция не бива да бъде изненада и една такава позиция, постигната в съгласие между сенатори от двете големи партии, е резултат на много разговори, на консултации, които някой така и не е проследил, така и не е разбрал за какво става въпрос.
Тоест Вие виждате тази позиция по-скоро като загриженост, отколкото заплаха?
Абсолютно Съединените щати не са държава, която заплашва някого, най-малкото пък България, която и е съюзник. Това е загриженост, това е протегната ръка. Всъщност същото послание дойде и от новия посланик на САЩ в България. Така че това не е новост, това е една стъпка, която сега е предприета на възможно най-високо ниво от висши представители, сенатори на двете партии. Това е, пак казвам, протегната ръка. Означава, че България трябва да има реална промяна за свобода на медиите, на гражданите, за гражданско участие, за законност и тогава ще бъде възможно това стратегическо партньорство със Съединените щати в сферата на радикалната модернизация, което е най-важно за нас, защото само то ще повиши доходите, само то ще подобри качеството на живот, нашата жизнена среда. Нека не забравяме, че тази година България председателства инициативата „Три морета”, която е инициатива, тръгваща от САЩ – един план „Маршал” за Източна Европа. Това е инициатива в сферата на сигурността, икономическото развитие, свързаността, на новите технологии. Има фонд от над 1,2 милиарда, в който САЩ са стремят да насочат сътрудничеството между страни, които споделят ценности и които са ангажирани с тези ценности ежедневно.
Означава ли този доклад, че американският Сенат няма доверие в правителството на ГЕРБ?
Това е позиция. Позиция, изразена в момент, в който от една страна е свързан с предизборната кампания в България, така че това не може да бъде пренебрегнато. Но от друга страна това е един период, в който новата американска администрация иска да рестартира отношенията с Европа, в частност и с България и да ги насочи в посока, която гарантира по-добро сътрудничество, но базирана на доверие. Вече не сме в ерата, когато се говори само за пари и за споделяне на финансовите тежести в НАТО. Вече сме в едно време, когато се говори за фокус върху споделените ценности. Върху ангажименти, върху интересите и върху това, че можем да се справим с новите предизвикателства само когато има доверие. Само когато демокрацията, законността, върховенството на закона, борбата с корупцията, бъдат приоритет на всички правителства. Съединените щати активно помагат на България в тази сфера, но основното усилие е на българското правителство и на българските граждани.
Очаква ли се и как управляващи и опозиция да реагират на този доклад?
Засега наблюдаваме крайно непрофесионален подход към ситуацията. Надявам се, че резултатите от изборите ще доведат до промяна, която в България ще бъде свързана с една засилена роля на Парламента и един истински контрол върху външната политика. Нека не забравяме, че по чл. 105 от Конституцията Министерският съвет е отговорен за тази външна политика и тя не може да бъде водена от джип, тя се води, когато премиерът посещава Народното събрание, когато чува народните представители, когато участва във форуми, в които чува какво се говори, а не козирува и не разпространява неща, които са само в неговата глава.
Мислите ли, че тази позиция ще има влияние върху резултатите от предстоящите избори?
Сигурен съм, че ще има, тъй като тази позиция е окуражаваща за всички свободни българи, които искат да видят в България върховенство на закона, свобода на медиите, искат България да бъде включена в проекти за развитие на сътрудничеството със САЩ, в рамките на НАТО, с Европейския съюз. И именно енергията на тези хора ще доведе до промяна. Иначе хората, които се опитват да заглушат истината, включително с тези нелепи изявления от последните дни, всъщност трябва да разберат, че няма да може да бъде продължено по начина, по който са свикнали от последните 10 години.
Очакват ли се нови политически времена, в които западните демокрации ще престанат да толерират „балканските политически тарикатлъци” и лицемерната игра между Русия и Запада?
Определено очаквам. Това беше заявено от президента Байдън след очакваната среща на върха в НАТО тази година ще започне разработката на нова стратегическа концепция на НАТО. Нека не забравяме, че всъщност лидерството в свободния свят от страна на САЩ винаги е носело добри резултати за България. Това доведе и до членството ни в НАТО, до членството в ЕС, до развитие на България в този нов пазар, до който имаме достъп. Това сега предстои да се качи на едно ново ниво, но колко България ще спечели единствено от нас, защото комуникацията трябва да бъде двупосочна и ангажиментите винаги са двупосочни. Сигналът, който имаме от Сената на САЩ е много ясен.
Ако се прехвърлим на европейски терен няма как да не отбележим, че ЕНП практически изгони Орбан от редиците си поради системна проява на авторитаризъм и отдалечеността на Унгария от европейските демократични ценности. Очаквате ли, че е възможно подобно отношение и към България, която в политическото си отношение не се отдалечава особено от Унгария?
Очаквам наистина ЕС освен икономически все повече да бъде и политически съюз. Все повече да бъде съюз, базиран на ценности и вървейки по този път отношението към България ще бъде свързано с висотата на поддържане на тези ценности в България и много очаквам ако наистина ЕНП иска да запази своето лидерство в Европа първо да проведе обновлението в своите редове, за да може да участва в обновлението на Европа, но при всички случаи България трябва да направи своя избор и ние трябва да дадем пример на по-големите страни и на европейските политически семейства. България трябва да покаже, че е готова и че ще даде своя принос за обновлението на Европа, защото в крайна сметка обновлението зависи от гражданите, минавайки през партиите и политическите семейства. България, с изборите, които ни предстоят, има шанс да представи своята позиция на свободните български граждани.
