Велизар Шаламанов е роден през 1961 г. в Карлово. Завършва Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. След това става доктор по кибернетика в Киев, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление. През 1995 г. завършва Военната академия в София. Освен това е учил в САЩ, Германия и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“. От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет. Шаламанов е един от авторите на „План 2004“ за преструктуриране на българската армия. От 2009 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление. През 2012 г. е назначен за директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки.
Каква е политическата ситуация в Русия и какво налага струпването на войски по украинската граница?
Както е обявено от външното министерство на Руската федерация, струпването на войски е част от годишни учения на руската армия. Прави впечатление, че е в близост до Източна Украйна. Още повече доста страни твърдят, позовавайки се на своя информация, включително разузнавателна, че има нарастване на готовността на Русия за активно противодействие на каквито и да е легитимни опити на Украйна да възстанови суверенитета върху разбунтувалите се области в Източна Украйна. Напрежението е доста високо. В контекста на политическото развитие там неизбежно с укрепването на държавността и капацитета в сектора за сигурност е нормално да се търси възстановяване на суверенитета върху тези територии. Явно е, че Русия е готова да използва различни механизми, за да предотврати такова развитие. Това е много рисков фактор за сигурността в този район. Това е допълнителен риск и за България. Не само заради нарастващото напрежение, но и поради неизбежните мерки, които ще бъдат взети от Запада и преди всичко ЕС и НАТО. Тези мерки ще са свързани със санкции. Не трябва да забравяме нашата зависимост от Русия и Беларус във военната област. Подобни санкции ще затруднят поддържането и развитието на българската армия.
Москва съобщи за струпване на 125 000 украински войници в източната част. Готова ли е Украйна да отвърне на нова руска агресия или отново ще наблюдава безпомощно, както когато руснаците окупираха Крим и Донбас?
От 2014 г. до сега в Украйна тече процес на укрепване и усъвършенстване на отбранителния потенциал. В политически план се наблюдава решимост за недопускане на сценарий, подобен на окупирането на Крим от „зелени войничета“.
Въпроса с източните области в Украйна Донецк и Луганск е свързан с това, че вече има незаконни въоръжени формирования и това не може да бъде толерирано. Украйна трябва да реши този въпрос в някакъв момент. Има възможност тези формирования да са пряко подпомагани от Русия с оръжия, с подготовка, а може би и със съветници. Това би довело до рязко усложняване на отношенията с Русия. Към този момент струпването на руски войски за учение в близост до източните провинции на Украйна е по-скоро демонстриране на отношение. Това в никакъв случай не бива да бъде възпиращ фактор за възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, което е ангажимент на украинското ръководство.
Този път НАТО ще помогне ли ефективно на Украйна, въпреки че тя не е член на Алианса, или само ще имитира някаква загриженост?
Не бива да говорим за имитиране, защото страните от НАТО и ЕС постоянно разглеждат санкциите към Русия, свързани с нейните агресивни действия спрямо Украйна и окупирането на Крим. Тези мерки са съвсем реални. Не са имитация. Украйна е много важен партньор за НАТО, определено чрез доверителни фондове, други програми за подпомагане развитието на способности. Развитието на украинските въоръжени сили се поддържа. От 2014г. България също е водеща страна по един от подобрителните фондове, свързани с рехабилитация и долекуване на ветераните. Руската агресия и доставените от нея оръжия в ръцете на формированията, създадени в Донецк и Луганск, доведоха до десетки хиляди жертви и още повече ранени, които имат нужда от грижа.
Ситуацията с Русия и Украйна напомня ли ви по някакъв начин за тази преди Втората световна война, когато Америка, Англия и Франция безучастно наблюдаваха как Русия и Германия разпокъсват Полша?
Знаете, че в историята нещата не се повтарят. Ситуацията е коренно различна. Русия е ядрена страна, която има доста сериозен военен капацитет. От друга страна Украйна е все по-готова да отстоява суверенитета и териториалната си цялост. Развоя на събитията зависи изцяло от тези две държави. Всяка помощ, която може да бъде оказана на Украйна като партньор на НАТО и в двустранен план между Украйна и отделни страни в НАТО и ЕС, ще бъде оказана. В никакъв случаи обаче НАТО няма ангажимент, най-малко по член 5-ти, да се ангажира военно в един такъв конфликт. Трябва да разчитаме на това, че разузнаването на двете страни си дава сметка, че сценария от Крим не може да се повтори и една бърза операция няма да реши въпроса, защото отсреща вече стои страна, която има способности и самочувствие.
Има ли реален риск да се стигне до пряк военен конфликт между двете страни?
Риск има. Той е свързан главно с недооценяване на ситуацията и проблеми при взимането на решения. Що се отнася до страните от НАТО, според мен ще бъде положено максимално усилие, чрез механизмите за комуникация и споделяне на информация, за деескалация на напрежението. Ще бъдат взети всички мерки, които изключват пряка военна конфронтация.
В крайна сметка въпросът е между Русия и Украйна. В случая Москва има огромната отговорност на страна, която е ядрена сила и е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. В крайна сметка тя е поела ангажименти по споразуменията, сключени след разпада на Съветския съюз, включително и към Украйна.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
