Има едно нещо, което никога няма да разбера.
То е какъв съм точно.
Участвах в проекта на АЕЖ и на моя приятел Илия Вълков, в който хора говорят за езика на омразата.
Разказах съвсем честно за това къде съм аз в тая история.
И съответно моментално ме нарекоха „човек, който не бива да бъде канен да говори за език на омразата“.
И се замислих…
Откакто ме има и съм заявил себе си по някакъв начин, с мен се случва следното:
- консерваторите ме мислят за либерал
- либералите ме мислят за консерватор
- ЛГБТИ ме мислят за хомофоб
- хомофобите ме мислят за розов активист
- десните ме мислят за ляв
- левите ме мислят за десен
- умните ме мислят за тъп
- тъпите ме мислят за дебел
- дебелите ме мислят за по-дебел
- слабите дори не ме мислят
- протеста ме мисли за ПИК и БЛИЦ
- ПИК и БЛИЦ ме мислят за соросоиден протестър
Откакто съществувам, откакто знаете за мен, се чудите, мама му стара, каква нова тъпотия да ми лепнете, че да получа най-накрая и аз възмездие.
Комунист, гербаджия, фашист, скинар, националист, дебел пе***, а бе какво ли не.
Най – тъпото – чуждите ме имат за чужд.
А своите – за още по – чужд.
Пичове, уморих се.
Наистина ми писна да имам собствено мнение.
Уморих се да слушам гадост след гадост и единствената причина за това да е, че си позволявам лукса да не повтарям общоприетите клишета, за които Владо Унгареца беше написал „С дъх неприятен на чужди уста“.
Наближава оня заветен момент, в който просто ще спра да говоря. И ще започна да танцувам полинезийски народни танци гол, да видите какво е болка…
Това е.
Писна ми.
Толкова тъпи сме станали всички, че спасение няма. Нито за мен, нито за вас…
Но от друга страна, ако аз спря да повтарям, че сме станали адски тъпи и ненужни хора, които нямат мнение, а каша в главите си, дали от това, скъпи ми колеги – идиоти ще ни стане по – добре?
*Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на Венци Мицов
