Син на героя от Аушвиц Витолд Пилецки търси по съдебен ред милиони обезщетение от правителството на Полша заради екзекуцията на баща му през 1948 г. от комунистическия режим, предаде АП.
Делото е започнало в четвъртък, а следващото заседание е насрочено за януари. Деветдесетгодишният Анджей Пилецки твърди, че съгласно действащ полски закон за обезщетяване на пострадали от комунизма държавата дължи 26 млн. злоти (5,7 млн. долара) на баща му.
Капитанът от кавалерията и член на полската съпротива Витолд Пилецки доброволно се оставя през 1940 г. да бъде заловен от нацистите и вкаран в Аушвиц/Освиенцим с цел да организира там бунт и да събере доказателства за зверствата на окупаторите. През 1943 г. той избягва от лагера и пише доклад, който става за Съюзниците пръв източник на информация за положението в нацистките концлагери.
Подобно на повечето борци на Армия Крайова, и Витолд Пилецки е против съветската доминация в следвоенна Полша. Затова комунистите го заклеймяват като „фашист“ и „агент на империализма“, заради което го осъждат на смърт. Трупът ме е хърлен в анонимен масов гроб, чието местоположение не е съвсем изяснено. Семейството му е подложено на репресии, името му е съзнателно премълчавано, поради което драматичната съдба на полския офицер е малко известна на света.
В публикация, озаглавена „Човекът, който отиде доброволно в Аушвиц“ от 2013 г., „Дойче веле“ пише следното за Витолд Пилецки:
„През септември 1940 година Витолд Пилецки нарочно излиза на улицата, макар да знае, че по това време войските на Вермахта и СС организират хайка. Той е задържан и откаран в Аушвиц. Тъкмо такава била целта му: да отиде в Аушвиц, за да види със собствените си очи прословутия концентрационен лагер, да оказва съпротива, да организира помощ за концлагеристите, да изнася информация, с която да накара съюзническите войски да се намесят. Планът му е безумен, но функционира. Поне в началото.
Пилецки действително успява да изгради съпротивителна мрежа в Аушвиц, с чиято помощ нелегално се внасят медикаменти и храна, подготвя се и въстание. Когато през ноември 1940 научава, че един концлагерист ще бъде пуснат на свобода, Пилецки изпраща по него първите си сведения, предназначени за Варшава. През март 1941 неговият доклад пристига в Лондон – това е първият официален документ за ситуацията в Аушвиц, който попада в ръцете на антихитлеровата коалиция. Съюзниците обаче остават пасивни, защото предполагат, че твърденията на Пилецки са силно преувеличени.
Онова, което разкрива Пилецки, звучи наистина драстично: макар първият концентрационен лагер в Аушвиц – т.нар. Аушвиц 1, да не е същата „фабрика на смъртта“, каквато е отдалеченият на 3 километра от него Аушвиц-Биркенау с прословутите си газови камери, там също умират много хора. Те загиват от побоя на надзирателите, от непосилния труд или от болестите. За да се пречупи моралът на задържаните там концлагеристи, които са предимно поляци, властите в концлагера организират на всеки полски празник масов разстрел.
Особено усърден в убийствата е хауптшарфюрерът от СС Герхард Палич. Той обичал пистолета си и имал навика да си свирука весели мелодийки, докато набелязвал следващата си жертва. Понякога за „разнообразие“ му докарвали и не-концлагеристи, от които да „си избере“ поредната жертва, пише Пилецки, който описва и следната сцена: „Един ден той заповяда на едно момиче да се съблече чисто голо и да тича из оградения двор. Самият той стоеше в средата и дълго се чудеше кого да застреля. После се прицели, чуха се изстрели и всички паднаха покосени. Никой от нас не знаеше дали ще бъде застрелян на място или ще бъде оставен да се мъчи часове наред“.
Животът на самия Пилецки също е в опасност. Само благодарение на санитарите, които са част от неговата съпротивителна мрежа, той успява да оцелее след заболяване от тиф и едно възпаление на белите дробове. Болните като него обикновено получавали инжекция с отрова…
С помощта на своята мрежа от помощници през 1943 година Пилецки успява да избяга от Аушвиц. Вече на свобода той пише първия си обстоен доклад за преживяното в концентрационния лагер. Съюзниците обаче не вярват особено на неговите твърдения. А и дори да му вярват, те са убедени, че всякакъв опит за намеса би завършил с провал.
По-нататъшната съдба на Пилецки е трагична. След 1945 година нацистите са прогонени, а Полша е поставена изцяло под съветски контрол. Създава се сателитна на Москва държава, която действа с брутални методи. Пилецки, който не желае да се примири с новия господар, е задържан и изтезаван. Когато го заплашват, че ще задържат и цялото му семейство, той подписва предварително подготвено признание, което дори не прочита. По този начин той де факто подписва и собствената си смъртна присъда. Убит е на 25 май 1948 година с изстрел в тила.
През 1990-та, малко след падането на комунизма, Пилецки е реабилитиран. През 2000 година от печат излиза обширно издание на неговите записки от Аушвиц. През 2006-та той е удостоен посмъртно с най-високото отличие на Полша – ордена „Бял орел“.
Още международни новини – четете тук.
