Османската империя била една от най-значимите и влиятелни в света. За съжаление обаче за нея малко се говори по света, пише американският сайт „Ранкер”. Ето как изглеждат еничарите в разказва медията за еничарите:
№1 Съществували почти 500 години
Почти никоя империя не е съществувала почти половин хилядолетие, да не говорим за армия. Въпреки това еничарите съществували почти 500 години. Началото на корпуса било дадено през 1380г., по време на управлението на султан Мурад I, и съществувал до 1826г., когато Мурад II ги закрил. През това време еничарите изпълнявали главна роля във военните конфликти на империята. Още от самото начало имало ясна разлика между еничарите и останалите фракции на Османската армия.
№2 Те били роби; обещавали да не се женят
Първоначално еничарите били бойна сила, съставена изцяло от роби. Били наричани „кул” и били „законна собственост” на султана. През първите няколко века на съществуването си, еничарите били набирани почти изцяло от християнските семейства на империята, които често давали децата си доброволно, с надеждата, че ще им осигурят по-добър живот. Повечето деца били отнемани насила и водени в столицата, където били принуждавани да приемат ислямската вяра. След това започвали военните им обучения. Еничарите били подложени на строг контрол и спазвали строги правила, включително, че няма да си търсят жена.
№3 Служили и като пожарникари в Османската империя
Колкото повече растяла значимостта на еничарския корпус, толкова повече задачи им намирала османската власт. Еничарите били мобилизирани по всички краища на империята и изпълнявали много различни задачи. В един от най-големите градове на Османската империя – Истанбул, еничарите изпълнявали и функцията на пожарникари.
№4 Командирите били наричани „готвачи на супа” и били принудени да носят канчета
Макар еничарите да всявали страх, техните господари не искали да им позволяват да забравят, че са роби на Османската империя. Затова еничарският еквивалент на полковник, известен като „чорбаджи”, което буквално се превежда като „готвач на супа” и бил принуден винаги да носи черпак със себе си, за да не забравя мястото си.
Командирите всъщност не готвели супа, но названието им имало за цел да им напомня непрекъснато, че са роби.
№5 Създали първият военен оркестър
Военните оркестри били важна част от историята на войната. Всъщност е много трудно да си представите битка без някакъв музикален съпровод, било то барабани или нещо друго. Всъщност еничарите дали началото на това, защото им било позволено да сформират първите военни групи в историята. Еничарите задавали ритъма на войниците. Оркестрите останали част от еничарската култура до края на съществуването им.
№6 Еничарите били около 100 000 души
Най-първата група еничари била сформирана от група военни пленници, които се предали на Османската империя и се заклели да служат на султана. Оттогава формированието само се разраствало и включвало десетки хиляди мъже, много от които били васали на империята. В най-силните моменти, еничарският корпус наброявал 100 000 души. Не всички обаче били войници.
№7 Били обучавани да използват оръжие
Еничарите били „скритият коз” на Османската империя. Те били умели стрелци и непрекъснато се сдобивали с нови оръжия (благодарение на търговските пътища, които преминавали през територията на империята).
№8 Помогнали за превземането на Константинопол
Вероятно най-великата победа за Османската империя била превземането на Константинопол през 1453г., по-малко от сто години след формирането на еничарския корпус. Османците успели да победят войниците на Византийската империя и да превземат столицата й, която по-късно преименували в Истанбул. Еничарите изиграли важна роля в тази битка, съставлявайки голям процент от атакуващата армия.
№9 Стандартите „за качество” били силно намалени
В най-силните си дни, еничарите били обект на строги правила. В един момент набирането на членове трябвало също да бъде ускорено. Вече не било достатъчно да се залавят християнски деца, а се появила необходимостта османците да затегнат правилата за еничарство. Правилата за целомъдрие били отменени, а еничарите започнали да си правят собствени деца, които по-късно поемали по стъпките на бащите си. В крайна сметка, необходимостта от по-многобройно формирование довело да още по-сериозно отслабване на стандартите за членство, като всеки мюсюлмански гражданин бил добре дошъл да се присъедини.
№10 Еничарите били ангажирани с политиката
Еничарите може и да са били верни слуги на султана на Османската империя, но със сигурност ролята им не спирала дотук. С течение на вековете те придобивали все по-голямо политическо влияние, използвайки социалното и икономическото безпокойство, за да получат още сила. Еничарите започнали да получават репутация на бунтовници, които искат да свалят султана. Този засилен интерес към политиката съвпаднал с намаляването на ефективността на корпуса им. Османската власт, от своя страна, започнала да ги обвинява за почти всички военни поражения.
№11 Патрона Халил, виден еничар, започнал революция срещу султана
Един от най-бурните периоди на социални размирици в историята на Османската империя бил по време на Епохата на лалетата (1720-та година), по време на която европейските идеи започнали да влияят на традиционните мюсюлмански начини на управление. Тогава правителството било ръководено от султан Ахмед III било слабо, а икономиката страдала още повече. Затова ситуацията в империята започнала да се нагнетява. Еничарите се възползвали от тази възможност и решили да дадат тласък на бунт, с който да свалят султана. Патрона Халил водил въстанието през 1730г., което свалило от власт Ахмед III и на негово място се възкачил Махмуд I. По този начин бил сложен краят на Епохата на лалетата. Патрона Халил бил убит малко след това.
