Сбутано в долина между Апенинските планини и Адриатическо море, в Централна Италия, красивото средновековна градче Пиобико е пълно с масивни каменни сгради, обградени от гъста гора. Въпреки отличните си предпоставки за фотографиране на изгледи и пейзажи, селището е известно с „грозотията“ на хората си, пише в пътеписа си Адам Бар от Би Би Си.
От 1879 година това градче с 2 000 жители е дом на „Клуба на грозниците“ (“The Ugly Club”) – сдружение, чийто членове вярват, че „човек е това, което е, а не това, което изглежда). През поколенията това, което започна като утопична идея, се разви в световно движение. Днес т. нар. „Световна асоциация на грозните хора“ наброява 30 000 членове и има клонове в 25 държави.
„Клубът на грозниците“ първоначално е започнал като агенция за запознанства, от която да се ползват вдовиците на градчето. Така, както е еволюирал, негова и на местните жители мисия стана да напомнят на обществото, че „вътрешната красота“ е по-важна от външния вид и през 2007 година Пиобико откри на градския площад статуя, посветена на грозните хора.
Днес е доста лесно да стане човек член на клуба. Старшите членове просто трябва да оценят по степен на „грозотия“ потенциалните членове. Това варира от „неопределен“ до „извънредно грозен“. И все пак членовете на групата не са задължително грозни – клубът вече е по-съсредоточен да изтъква вътрешните качества на човека без притеснения какво мислят останалите.
През първата неделя от всеки септември хора от цял свят се събират в Пиобико, за да участват в годишния „Фестивал на грозниците“, на който членовете на клуба избират президент, приемат нови попълнения и ядат местни трюфели, качамак и паста.
В страна, която държи толкова много на „bella figura“ – красивия вид, това ъгълче от Италия доказва, че ако човек е естествен и нестандартен, може да блести най-ярко.