Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Какви нови политики можем да очакваме от Джо Байдън? Какво ще промени в сравнение с Тръмп?
Тръмп, колкото и да не му се иска вече е минало. Не мисля, че ще има някакви сериозни проблеми при предаването на властта. Очевидно, че Тръмп ще се окаже вътрешнополитически проблем за САЩ. Той всъщност се появи много изненадващо и ще остане фактор на вътрешнополитическата арена. Това ще бъде най-голямото предизвикателство пред новата президентска администрация- ще трябва четири години да доказва, че наистина е спечелила изборите. Де юре Байдън спечели изборите, но де факто държавата и обществото са толкова силно разделени, че това ще бъде първото сериозно изпитание пред новата администрация.
Тръмп има две специфики, които до момента не са проявявани от друг американски президент. Първо приложи една много интересна стратегия на обжалване, легитимният инструмент да остане на власт, като ключов момент беше жалбата от щата Тексас, подкрепена от още 17 щати по отношение на легитимността на изборите в четири други щати. Естествено, че Върховният съд ги отхвърли, тъй като няма правен интерес щата Тексас. Но се появи призракът на едни събития от средата на 19 век, когато Америка беше разделена на Федерация и Конфедерация и тази жалба на щата Тексас връща точно към тази епоха.
Вторият момент е, че Тръмп направи сериозни промени в Пентагона. Не само смени неговия шеф, но и смени второто ниво на управление. Тук е важно да отбележим, че в края на мандата си Тръмп се възползва от правото си за помилване на уличени в престъпления и той помилва не кого да е, а съветникът си по национална сигурност Майкъл Флин. Той беше обвинен, че е предоставял тайни на руската страна.
След като беше помилван Флин направи много интересни изявления чрез Twitter, с които на практика призова действащият държавен глава да направи преврат, да суспендира Конституцията, армията да превземе властта и армията да направи президентски избори, нещо което е безпрецедентно в историята на САЩ. Всичко това подсказва много силното предизвикателство, което ще има пред себе си Джо Байдън. И до този момент Пентагонът отказва да му сътрудничи като новоизбран президент, който трябва да има пълната информация от службите. Те не са му я предоставили, това е много важен компонент, който ще видим как ще се развие на 20-ти януари, когато властта трябва да бъде предадена на новия президент.
Иначе голямото предизвикателство е как САЩ ще се върнат в своята глобална политика, така, каквато я помним от времето на Барак Обама. Джо Байдън спомена, че неговият мандат няма да бъде трети мандат на Обама, но всъщност ако погледнем неговата администрация, най-вече държавният секретар Антъни Блинкин, шефът на Пентагона, въобще на всички равнища са хора, които са изключително тясно свързани с администрацията на Обама т.е те са по-близки до Обама отколкото до самия Байдън. И тук идва големият въпрос докъде ще бъде приемствеността и къде ще има иновации, защото светът се промени. В тези четири години, в които управляваше Тръмп вкара промени, с които Байдън трябва да се съобрази. По отношение на Европа и по отношение на Великобритания. Защото Тръмп си отива, но неговият политически близнак Борис Джонсън остава и тук сериозно ще се разминат траекториите между САЩ и Великобритания.
Какви ще бъдат отношенията с ЕС? Аз мисля, че изборът на Антъни Блинкин е до известна степен отговорът на този въпрос. Самият той е френскоговорящ, прекарал е част от живота си в Париж, което само по себе показва, че ще бъде по-близо до ЕС, можем да кажем дори на 180 градуса от това, което беше по времето на Тръмп. Можем да си спомним и едно изказване на Блинкин, когато беше помощник-държавен секретар по времето на Барак Обама. Той каза, че Брекзит е всъщност е катастрофа за Великобритания. Самият Обама здраво натискаше Великобритания да остане в ЕС, защото като лидер на Западния свят има място само за една държава и това е САЩ. Сега няма как траекториите на Вашингтон и Лондон да не се разминат и това е разликата между Тръмп и Байдън.
Байдън добре познава Източна Европа и Русия. Това беше слабо място в политиката на Тръмп. Какво ще промени новият американски президент?
Това не беше просто слабо място, беше място на оттегляне. Просто политиката не съществуваше, нямаше ясен ангажимент нито по отношение на Източна Европа, нито на Русия. Имам опасения, че след години ще се случи същото, което се получи с един генерален секретар на ООН- Бутрос Гали. САЩ наложиха вето на кандидатурата му за втори мандат. След кончината му отвориха досието и там се установиха много интересни констатации и аз се притеснявам, че може да се окаже същото и с Тръмп. Но това ще стане евентуално след неговата кончина, за момента можем само да разсъждаваме. Когато отвориха досието на Бутрос Гали стана ясно, че е бил от екипа на Русия. И мен ме е страх, че всичките онези последователи на Тръмп, които гласуваха за него ще бъдат разочаровани. Те не са малко. 71 милиона гласуваха за републикански кандидат. Това е безпрецедентно в историята на тази партия и могат да се окажат силно разочаровани. Погледнете последните изяви на Тръмп. Всички казват без никакво съмнение, че кибератаките, които бяха предприети спрямо американски институции са от Русия. Само той каза – не, те са от Китай. Така, че остава една голяма въпросителна. Що се отнася до очакваната политика на Байдън към Източна Европа и Русия ще трябва са изчакаме. Очакванията на самата Русия са противоречиви- на високо равнище Сергей Лавров каза имаме нормални отношения, докато заместникът му Рябкин каза, че нищо добро не чакат от новата администрация на Джо Байдън.
Нещо повече досега поздравленията към новата администрация в Белия дом от страна на Русия се правеха, когато медиите обявят резултата. Русия този път изчака докато Електоралният колеж потвърди избора на Байдън. Това е симптоматично. И не само Русия, но и Китай така направи, очевидно не се радват на новата администрация.
Относно разрастващата се конфронтация САЩ- Ердоган. Можем ли да очакваме още санкции и възможно ли е излизане на Турция от НАТО?
Тук ще е интересно да видим какви ще са отношенията между Байдън и ЕС от една страна и Ердоган от друга. Видяхме буквално преди три седмици бяха наложени санкции от страна на сегашната американска администрация на Ердоган. Ако сте забелязали Брюксел пък отложи евентуалните санкции към Турция за март, когато Джо Байдън вече ще бъде в офиса си в Белия дом. Тогава на Ердоган или ще му се изсипе дъжд от камъни или Байдън ще направи крачка назад, в което се съмнявам. Може или да наблюдаваме много силна американо-европейска атака срещу Ердоган или да видим някаква отсрочка така, че да се даде възможност на Ердоган да се раздалечи от Путин. Ще видим дали дипломацията или силата ще бъде инструментът на новата американска администрация. Но със сигурност това ще бъде координирано между Брюксел и Вашингтон. Аз съм обаче убеден, че Турция никога едностранно няма да излезе от НАТО тъй като това означава тотално Анкара да излезе от орбитата на Запада, на един свят, от който много пряко зависи-и като сигурност, и като икономика. Тук трябва да отбележим, че паралелно с търговското споразумение за Брекзит Турция подписа сходно споразумение с Великобритания.
Според мен по време на мандата на Джо Байдън ще има сблъсък между два типа субекти на международното право. От една страна това ще бъдат новите субекти, тези които гледат много по-трезво на политиката и реализират политиката със съвременни инструменти. Това са САЩ и 27-те страни от ЕС, като виждаме, че прогнозата, че ЕС ще се разпадне след Брекзит не се сбъдна. Дори има обратен ефект.
И втората група- това са онези държави, които се опитват да градят идеологизирана политика на някакви блянове от миналото, от онова, което са били по време на своите колониални епохи – това са Русия, Турция, но към тази група се приближава Великобритания. Тя първо трябва да отговори на вътрешните си предизвикателства. Шотландците вече твърде ясно дадоха да се разбере, че ще настояват за нов референдум. И респективно ще видим дали Великобритания ще успее да преодолее тази конкуренция между тези два партньора- САЩ и ЕС, които се оказаха от двете й страни. Това показва, че традиционно обтегнатите отношения между Русия и Великобритания няма да продължат по този начин.
В крайна сметка избирането на Байдън ще се отрази ли на България и можем ли да очакваме, че през този мандат страната ни ще стане по-важна за САЩ?
България е възприемана като част от Европейския съюз и не беше на фокус по времето на Тръмп, защото самият Европейски съюз не беше на фокус. Вървят сериозни дебати в момента дали и как САЩ ще променят своята политика на Балканите, район изпълнен с противоречия. Особено голям дебат имаше относно това на чия страна биха били в спора ни със Северна Македония. Някои твърдят, че едва ли не демократите в Белия дом ще упражнят натиск върху България по отношение на Северна Македония. Други казват, че няма да има такова нещо. На мен ми се струва, че тук ще действа подходът на европейската призма- по-близко до Европейския съюз, респективно до България, за сметка на онази ос, която очевидно е проруска, става въпрос за Сърбия и Република Северна Македония. Това не означава, че можем да очакваме големи посещения на висши представители на американската администрация. Въпросът е да има по-голяма ангажираност в нашата енергийна независимост, да има подкрепа за нашата сигурност като член на НАТО от страна на американската администрация и естествено като за много важна държава на кръстопът- близо до Русия, но и близо до Турция и Близкия изток. Считам, че отношенията ще бъдат активизирани на някакво равнище в полза на нашата страна.
Споменахте Близкия изток. Възможно ли е САЩ да се върнат в Сирия и да предотвратят разрастване на руското и турското влияние в района?
На този етап не трябва да правим големи прогнози като това, което зададе Тръмп като посока на оттегляне няма как изведнъж да бъде преодоляно. Виждаме, че на едно по-ниско равнище в държавната администрация, различни чиновници в Държавния департамент дават индикации, че САЩ не биха желали да има оттегляне от този регион. Защото там има две стратегически точки, две държави, които ще бъдат част от политиката на САЩ.
Първото е гарантиране на сигурността на Израел, това е традиционно за американската администрация. И аз си мисля, че в това отношение Байдън ще бъде някъде по средата между Обама и Тръмп. Ще бъде по-умерен по отношение на Тръмп. Байдън вече заяви, че няма да връща посолството в Тел Авив, но по т.нар „сделка на века”/ планът за решаване на конфликта между Израел и Палестина- бел.ред./ новият президент няма да има такъв ангажимент. Това беше проект на Тръмп и на неговото семейство- на Тръмп и зет му Джаред Кушнер. В същото време ще продължат някои тенденции за стимулиране и установяване на дипломатически отношения и подписването на мирни договори с арабски и ислямски държави.
Втората точка- това са отношения с Иран. Тук ще бъдат приложени критериите на Тръмп, без обаче те да бъдат официално признавани. Байдън каза, че САЩ ще се завърнат в споразумението за иранското ядрено въоръжаване, но като споразумението бъде предоговорено. Нещо, което искаше и Тръмп. Така, че какво на практика ще се получи- можем да кажем, че докато при Тръмп чашата беше наполовина празна, то при Байдън е наполовина пълна. Това обаче няма да удовлетвори Техеран, които вече заявиха, че не искат никакво предоговаряне. Нещо, което няма как да стане.
През февруари и март ще се решат много неща по отношение на американо-европейската дипломация спрямо Иран, но и спрямо Турция. Това, което със сигурност можем да кажем е,че Байдън иска да се върне като лидер на Западния свят.
