Владимир Перев е общественик, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия над 30 години до 2004, но уволнен заради пробългарските си прояви. Баща му Харалампи Перев е български офицер, служил в Българската армия и през двете световни войни, като за кратко е избран от прилепчани за кмет на Прилеп преди установяване на българско управление.
Какво се знае в Северна Македония за наследника на Зоран Заев – Димитър Ковачевски?
Наследникът на Заев – Ковачевски е абсолютно непозната личност в Македония. Както в партийните кръгове, така и в управлението. Това, което се знае е, че дълги години е работил като финансист. Получил е магистратура в Черна гора. Той е от Куманово, баща му е македонски дипломат, който е работил в Подгорица. Той произлиза от среда, която има традиции в Социалдемократическия съюз на бившите комунисти. В този план няма изненади. Изненада е, че той е избран за наследник на Заев – както в партията, така и в правителството.
Какви са очакванята към него в Социалдемократическия съюз на Македония?
Досега не е имал никакви прояви, че участвал някъде. Спори се дали има и специализация в Харвард, но това и съвсем не е важно. Важното е, че има формалното образование и поема партията. Зад това решение се крият няколко неща. На първо място – желанието на Заев да си замине от това турбулентно време и да покаже ясно невъзможността да остане и да води партийната политика на СДСМ и държавната политика на Македония. Заев направи това, което можеше в рамките на очакваното. Той подписа Преспанския договор и вкара Македония в НАТО. Това е важна историческа крачка напред. Що се отнася до ситуацията с България – македонското общество не разбра какво е положението с нашата източна съседка. Ръководствата на СДСМ смятаха, че това е България на Тодор Живков и под руска окупация. Не казвам, че руските сили нямат своето сериозно влияние в България, но все пак тя не е така класически окупирана както по времето на соц лагера.
Може ли да се твърди, че е просръбски настроен?
Да, той е просръбски настроен и проюгославски ориентиран с носталгия към Белград. Той е свързан с Куманово, място, в което е най-голямото движение за югославяни. Израствал е с тези традиции. Той е човек, който се опира на югославските и просръбските традиции.
Давал ли е заявка какви ще са политиките му?
Все още няма послания. Смятам, че не разбира длъжността, на която се намира. Не е наясно и какво го чака и мисли, че всичко ще решава в движение. Към момента няма никакво негово изявление или публикация – например по отношение на Гърция, Албания или България. В момента предимно говори за икономика, за финанси. Моето поколение в момента не мисли, че икономиката представлява нещо съществено за междудържавните отношения. Икономиката винаги е била вторичният опит за приближаване. Първият е политиката. Няма ли политика, няма и икономика. Не може, например, да се говори за железопътен транспорт, ако отношенията между двете страни не са добри. Същото важи и за коридор номер 8. Проектите за тези пътища са виртуални. Политиката трябва да реши своите въпроси, след това идва ред на икономиката. Например въпросът за човешките права на македонските българи и вписването им в Конституцията
Ще се намери ли общ език с България?
Времето за това нещо е отминало отдавна. Ситуацията е стигнала до това ниво, че аз не мога да разбера какво значи да се намери общ език. Ние, които имаме обща история, сме били заедно 1200 години. Имаме една писменост, религия, култура. Но заради неща, които са станали през последните 100 години, не може да се разберем помежду си. В момента ситуацията е стигнала дотам, че българското правителство е поставила пътната карта, която Македония трябва да изпълни. Ако не го изпълни – няма да има започване на преговорите. Или Македония ще подпише или България ще признае, че Гоце Делчев, Самуил, Черноризец Храбър са македонци и че възраждането е македонски процес.
Той не може да помогне с нищо. Общото мнение е, че този човек е тук не за да ускори преговорите с България. Това му е последната грижа. Проблемът е друг – той е тук, за да стабилизира социалдемократичния съюз, който вече не събира и 20% от гласоподавателите. Връщат се хората от времето на Бранко Цървенковски – негови близки сътрудници, които обещават на македонската общност, които обещават, че няма да подпишат договора в България, в който нашият език е българският. Новият премиер е човекът, който трябва да осигури мирно развитие до следващата година – октомври, ноември, когато може да има предсрочни избори. Не е тук, за да решава проблемите, възможно е да започне и да продава патриотизъм като така ще му се вдигне рейтинга пред обикновените хора. Главната цел е да стабилизира отношенията вътре в самата партия. Всички, които бяха със Заев и подписваха Преспанския договор, напускат партията. Има илюзията за пред обществото, че се сформира твърдо ядро. Но процесът вече е започнал. Ключова роля в македоно-българските отношения я държи София и борбата на София срещу 5-тата македонистична колона сред софийски журналисти и политици.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
