Владислав Панев е роден в Димитровград. Завършва икономика в УНСС. От 1999 до 2002 г. работи в медийната сфера. От 2006 година управлява компании в областта на финансите и недвижимите имоти. Лицензиран инвестиционен консултант и професионален инвеститор. С множество публикации на икономическа тематика в български и чуждестранни медии. Съпредседател на ПП „Зелено движение“ от 2016 година.
Как повлияват на България икономически и политически санкциите, наложени срещу Русия?
Естествено, всяко едно затруднение с търговията, на която и да е било държава влияе силно върху икономиката на България. Основният ни баланс там е силно изкривен – основно внасяме и по-малко изнасяме, но вносът на суровини е стратегически за България в момента. Знаете, че Русия има практически монопол във вноса на газ у нас, а нямаме особени алтернативи. При петрола също има доминиращо положение. Така че няма как да не ни влияе. Виждаме, че санкциите, които се налагат и въобще ситуацията с войната в Украйна води до завишаване на цените на всички суровини. Допринася и инфлацията. Това влияе на целия свят, не само на България. Но доколкото ние сме близо до Русия и Украйна и имаме сериозни търговски отношения с тях, на нас ни влияе непропорционално силно.
Освен тези негативни последици може ли да се каже, че ще има и ползи за България?
Търговският ни баланс ще бъде по-позитивен поне по някои пера, доколкото ние сме вносители на някакви продукти, на които цените се покачват. Това са например някои метали, някои селскостопански суровини. Ако там цените се задържат високи, вероятно България ще има някаква полза. По-дългосрочната полза, която бихме имали е по-бързата и сериозна диверсификация първо на източниците на внос на природен газ. Тоест интерконекторът да бъде завършен, евентуално терминал за втечнен газ в Александруполис и енергийният ни баланс да бъде подобрен в посока по-голям дял на ВЕИ-тата. В момента стойността на нови фотоволтаици е доста под пазарната цена на електроенергията, което предразполага инвеститорите към тях. Знаете над 15 000 мегавата мощности са заявени за инсталиране, което е огромно количество. Най-вероятно интересът ще се повишава, заради несигурността на доставките на енергийни суровини. Другата дългосрочна полза, която виждам е свързана с бежанска вълна от Украйна. Ако част от тези хора останат в България те определено ще имат положително значение и влияние върху пазара на труда и върху демографията на България. У нас идват и българи от Украйна, което дългосрочно може би ще е добре за страната. Но все пак се надявам този процес да не продължава дълго, защото ако продължава, това означава, че има война, а никой не желае война.
Пре последните дни излязоха данни, че на пазара на труда има около 200 000 свободни работни места. Във връзка с миграцията на украински граждани може ли да се направи някаква прогноза, колко украинци може да приеме нашият пазар на труда към момента?
Според мен пазарът на труда може да поеме повече украинци, отколкото ще дойдат, тъй като надали сме любимата дестинация на украинските бежанци. Виждаме, че има вече над милион в Полша, те са техни партньори и доста близка до манталитета им държава. Вероятно голяма част от украинците ще се насочат към Западна Европа. В момента те могат да посещават ЕС за 3 месеца безвизово. Това трябва да се реши, за да могат да останат перманентно тук. На практика статутът им да се изравни с този на граждани на ЕС, да могат да живеят, да работят, да инвестират, децата им да учат в България. България има традиции в подобни ситуации. Да си спомним арменците след геноцида и Първата световна война, да си спомним белогвардейците, които са се заселили в България след гражданската война в Съветския съюз. Това е естествено за нашата държава.
Днес излезе информация, че електричеството в „Чернобил“ е спряло. Въпреки че засега няма данни за повишена радиация, има ли опасност за това в краткосрочен план?
Естествено, че има опасност, когато се водят военни действия до атомни централи. Рискът е налице, но аз се надявам той да не бъде оправдан. И не е само “Чернобил“, в най-голямата атомна електроцентрала „Запорожие“ изгоряха сгради. Между другото рухна митът, че ако имаш ядрени централи и реактори на своя територия няма опасност от нападение и от война. Установи се, че това не е така. Хората трябва да бъдат готови и за такава ситуация.
Виждаме повишаване на цената на тока, предизвикана от конфликта. В тази връзка трябва ли ни нов реактор на АЕЦ „Козлодуй“ и кое е по-добре – Козлодуй или Белене?
По отношение на цената на тока – да, има повишение. За наша радост България не е много зависима от природния газ, защото цената на тока се вдига, заради цената на природния газ. При нас потреблението е около 10%, което означава, че долколкото ние произвеждаме електроенергия основно от АЕЦ „Козлодуй“, „Марица-Изток“ и ВЕЦ-ове и ВЕИ-та, себестойността на нашата енергия не се повишава, докато цените растат. Това означава, че България печели от износ. Има достатъчно средства за компенсация, както на домакинствата, където цените не са се променили от 1 юли, така и за бизнеса, отвъд компенсациите, които в момента действат – до 250 лв на мегаватчас. Спокойно правителството може да надхвърли този размер без от това да пострада бюджетът или финансовото здраве на енергийните компании. Що се отнася до нов блок на Белене или Козлодуй в коалиционното споразумение е записано, че ще бъде направен анализ. Според мен на фона на изключително ниската себестойност на нови ВЕИ мощности, към които има изключително голям инвестиционен интерес, на мен ми се струва, че нямаме нужда от нов атомен реактор доколкото той няма да повлия на цената на тока надолу, а напротив – ще обвърже нашата енергетика за десетилетия с една сравнително надпазарна цена. В Плана за възстановяване очакваме да инвестираме в 6000 мегаватчаса батерии за съхранение на енергия, която ще позволи тока от фотоволтаици да бъде ползван 24 часа в денонощието. Това, което трябва да направим и имаме готовност, е да облекчим режима за инвестиции за фотоволтаици за собствено потребление на българските индустриални компании. Да отприщим инвестиционния процес там и той да стане с една идея по-бърз. Тези пари, които са готови да бъдат налети в чистата енергия, да бъдат инвестирани по-бързо. Предстои една голяма трансформация и на българската, и на световната енергия, и колкото по-бързи сме, толкова по-голям дял ще отхапем.
Вие сте част от управляващата коалиция. Какво показахме до този момент? Може ли да управляваме тази криза и всички последствия от нея?
Кризата до момента е енергийна и инфлационна. Докато българските домакинства плащат същата цена на тока, каквато беше на 1 юли, докато бизнесът е сравнително добре компенсиран за значителния ръст на цената на електроенергията, то да, мога да твърдя, че управляваме добре тази криза. Отделно в приетия бюджет за 2022 година са предвидени доста буфери срещу изненади от сорта на война в Украйна и други. Най-вероятно приходите от ДДС са силно занижени. Отделно капиталовите разходи трудно ще се осъществят. Само по тези две пера ще имаме от една страна по-големи приходи, от друга по-малки разходи, които да служат за защита на българските граждани от по-високата инфлация, включително и извънредни повишения на пенсии, примерно. Мисля, че по-добре управляваме кризата, отколкото би я управлявало друго мнозинство в сегашната ситуация, която е изключително сложна, но ние не се оправдаваме с нея.
Още актуални интервюта – четете тук
