Влажните зони могат да са ключов фактор за решаването на проблема с недостига на вода, коментираха природозащитници от WWF и дружеството за защита на птиците

Влажните зони са крехки екосистеми, които притежават богатство на видово разнообразие. Те са лесно уязвими към унищожение и много трудно се възстановяват. Въпреки това, опазването им е от съществено значение за справяне с проблема със сушите и недостига на водни ресурси. Това беше заявено от іхтиолога и ръководител на програмата „Води“ в WWF – България, Стоян Михов, и еколога Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Темата беше коментирана във връзка със Световния ден на влажните зони, който се отбелязва днес.

По думите на Стоян Михов, влажните зони действат като гъба, абсорбираща водата по време на интензивни дъждове, а след това бавно я освобождават, осигурявайки необходимото водоснабдяване за хората и животните. Те играят роля на буфер при наводнения, добави той. В последно време се обръща все по-голямо внимание на важността на влажните зони за хората, икономиката и населените места, каза Михов. В контекста на климатичните промени, влажните зони предлагат екосистемни услуги, които не могат да бъдат предоставени от други местообитания, подчерта той.

Петър Янков подчерта, че обявяването на Световен ден на влажните зони е обосновано от продължаващото влошаване и загуба на водни ресурси на нашата планета. Целта е да се повиши осведомеността на обществото относно проблема, методите за предотвратяване или забавяне на процеса и предприемането на действия. Според него, животът на хората също зависи от тези екосистеми.

И двамата експерти напомниха, че влажните зони са дом на множество растителни и животински видове, но те са в рисков статус на глобално ниво. Освен че пресъхват в следствие на климатичните промени, те също така страдат от негативно влияние на човешките дейности, най-вече от строителството.

Ситуацията в България

България е една от първите страни, които се присъединиха към Рамсарската конвенция за влажните зони. Страната разполага с 11 влажни зони, обхващащи общо 49 912,43 хектара, според данни от Министерството на околната среда и водите. Те включват: Атанасовско езеро, Комплекс Беленски острови, Дуранкулашко езеро, Остров Ибиша, Шабленско езеро, Местността Пода, Поморийско езеро, Комплекс Ропотамо, Езеро Сребърна, Езеро Вая, Карстов комплекс Драгоманско блато (виж инфографиката по-долу).

Влажните зони се дефинират като територии, временно или постоянно залети с вода, включващи езера, блата, мочурища и крайбрежия на реки. Стоян Михов поясни, че откритите водни тела също се разглеждат като влажни зони. Той добави, че се различават два типа местообитания: сухоземно и водно, богати на разнообразие от видове, които обитават двете пространства и се намират в преходната зона – влажната.

Според Петър Янков, опазването на влажните зони включва две основни насоки – защита на водните екосистеми и техните обитатели, както и съхранение на целостта на природния воден цикъл и ресурсите за обществото. Той добави, че е трудно да се прецени броят на влажните зони, тъй като по дефиниция се включват водоеми, както и крайморски води до шест метра дълбочина.

И двамата експерти обсъдиха усилията, които се полагат в България за поддържането и възстановяването на влажните зони. Въпреки това, загубата на влажни зони в миналото е факт, подчертаха те. Според Михов, страната е загубила над 90-95% от влажните зони, оставяйки само 5-10%, които не са в добро състояние. Той поясни, че основната причина за тяхното изчезване е пресушаването с цел земеделски нужди, а в ново време – за строителни проекти.

Стралджанското блато е пример за место, което е пострадало от човешката дейност. То е било пресушено за селскостопански цели, без да даде очакваната реколта, заяви Янков. Той добави, че почвата там е осолена, с висока киселинност и неплодородна. Ситуацията е подобна и с другите унищожени влажни зони в страната, включително по поречието на Дунав. Янков спомена и уникални влажни зони като свръхсоленоводните участъци на Поморийското езеро, които бяха застроени в началото на 21-ви век и за съжаление никога няма да бъдат възстановени.

Природозащитниците отбелязаха, че България не разполага с толкова много водни ресурси, колкото се е смятало в миналото. Въпреки дългогодишното разпространение на схващането, че страната е богата на води, Михов заяви, че реалността е различна. Данните от Европейската комисия потвърдиха, че познаваният терен на страната, който е предимно планински, е причина за ниското количество налични води, въпреки многобройните ручейчета.

Някои от най-значимите вътрешни водоеми на страната липсват, много малки реки и потоци са пресъхнали, уточни Янков. Дебитът на големите реки е значително намалял в сравнение с преди 100 години. Той каза, че над хиляда от изкуствени микроязовири в страната, са с малко или без вода в момента. Според Янков, проблемът с управлението на водите в България е сериозен.

БДЗП и WWF разчитат на успешното изпълнение на инициативите за възстановяване и опазване на влажните зони, за да се подобри ситуацията в страната.

Как да се опазят влажните зони

Съществуват два национални плана за опазване на влажните зони, в разработването на които активно участва и БДЗП. Те обаче са насочени към опазването на най-значимите влажни зони и имат спасителен характер, според Янков. Според него, необходим е много по-подробен национален план за управление на водните ресурси с конкретни разработки на областно и местно ниво, който да гарантира опазването на водите като ресурс за обществото. „Най-важното е, че не е достатъчно да се приемат планове, ако те не разполагат с нужните финансови и материални ресурси и остават само на хартия”, добави той.

БДЗП е основана от хора, които са искали активно да се борят за опазването на природата. В началото, основната цел е била да се спасят изчезващите лешояди в Източните Родопи и да се защитят застрашените птици на Атанасовското езеро, разказа Янков. Започнахме през 1988 г. с изграждането на изкуствени острови за защитените саблеклюни, рибарки и дъждосвирци. Скоро охраната на влажните зони стана основна част от работата на организацията, подчерта той. Най-впечатляващото постижение на БДЗП е, че през 2006 г. техният екип определи 114 уникално важни за птиците места в страната, които трябваше да бъдат обявени като условие за присъединяване към ЕС.

Влажните зони са трудни за възстановяване, съгласи се и Стоян Михов от WWF. Нашата амбиция е да подготвим подходяща нормативна база, която да подпомогне реализирането на възстановителните дейности на влажните зони. Въпреки получената подкрепа от институциите, Михов сподели, че има трудности в работата с земеделските стопани, чиято земя попада в обхвата на влажните зони. Някои влажни зони са обозначени като земеделска земя, а не като водни обекти, което създава формални пречки за тяхното възстановяване, уточни експертът.

Основният фокус на WWF е Драгоманското блато. Чрез поддържането му, претендираме да покажем какво могат да постигнат влажните зони и какви ползи носят за местните общности. Работим активно по концепцията за управление на река Искър в околностите на София, за да подчертаем как влажните зони могат да предложат природосъобразни решения за намаляване на риска от наводнения и да предоставят пространства за отдих.

По принцип, в българското законодателство обявените влажни зони се класифицират като защитени зони, резервати или природни паркове, и могат да бъдат включени в мрежата „Натура 2000“, която им предоставя по-строга защита.

Живот във влажните зони

Съществуването на живата природа е най-разумното и логично нещо на нашата планета, увери Петър Янков. Влажните зони притежават характерен набор от видове живи организми. Например, не може да има пеликани, фламинги и лебеди, без да съществуват такива водни обекти, добави той. От своя страна, известният бял щъркел е много зависим от малките реки, влажни места и жаби, уточни екологът.

Стоян Михов допълни, че рибите, зависими от влажните зони, също заслужават внимание. По поречието на Дунав, тези места действат като детски градини – рибите се размножават тук и набират сила преди да се насочат към по-голямата река. Видрата е пример за бозайник, чийто живот също е свързан с влажните зони, допълни Михов.

 

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук