Сряда се оказа тъжен ден за демократичната общност в България. Окончателно стана ясно, че дългоочакваната и качествена промяна няма да се случи и в това Народно събрание.
Този печален извод беше достигнат след почти един месец след еуфорията на изборите, което много напомня на „пиянството на един народ”.
Избори без победител с много губещи
Без съмнение изборите през юли, вторите за годината, бяха натоварени с големи очаквания. Очаквания за посочване на категоричен победител и даване на убедителен „кредит на доверие” на протестните партии. Кредит, който трябваше да е достатъчен, за да формира легитимен и стабилен фронт срещу статуквото и по-конкретно ГЕРБ и ДПС, които от своя страна изостанаха.
Формацията на Слави Трифонов стана първа политическа сила, макар и с малко; „Демократична България” изпревариха ДПС, което освен всичко останало е натоварено с много символизъм. „Изправи се.БГ.Ние идваме” успяха да преповторят резултата си и да останат фактор, макар и с малко депутати. Всичко това се случи на фона на честни избори, осигурени с машинно гласуване и нова ЦИК. С една дума – имаше всички предпоставки, да „изплуваме” от политическата криза, но се получи обратното – напът сме да се удавим в нея.
“Предатели” срещу „извиване на ръце”
В момента не само, че протестните партии и партията на Слави Трифонов не намериха общ език, но и напротив – изпокараха се.
В момента положението е изключително изострено, политическите лидери успяха за този кратък период да си разменят изключително остри реплики, а всички формални опити за разговори между ИТН и протестните партии пропаднаха с гръм и трясък. Думи като „предатели”, „извиване на ръце”, „детско поведение” и „спорни имена на министри” станаха сред най-използваните в парламента.
Първата „червена лампа”, която светна на демократичната общност у нас, беше първият проектокабинет, представен от „Има такъв народ”. Оставяме настрана, че това се случи още преди окончателното обявяване на резултатите. Случи се и по телевизора, на запис. Най-познатото име в него беше на бившия министър Николай Василев в правителството на Сакскобургготски, което на мига предизвика неприятни асоциации и опасение за „тунинговано НДСВ”. Малко след това името беше сменено, а още малко след това – бяха сменени почти всички имена.
Продължи се през серия от медийни и обществени разкрития от меко казано обезпокоителни факти за част от министрите – от съмнения за плагиатство, през неверни данни в биографиите, до откровено грозни позиции в миналото.
Направи се опит за преговори, но за партиите, освен БСП, те се изчерпаха с 20 минутна мултимедийна презентация със снимки на министрите. Лидерите на ДБ и ИБГНИ, повечето от които опитни политици, не успяха да преглътнат тази подигравка. И с право. Усетили заплахата от компрометиране, от формацията на бившия шоумен вкараха опорни точки. Опитаха да убедят аудиторията, че им извиват ръцете с постове и ламтеж за власт под фасадата на борба за съдебна реформа и „изчегъртване”.
„Черешката на тортата” само ден преди планираното гласуване на кабинета, беше телевизионно интервю с „несменяемия” Петър Илиев – кандидат за правосъден министър. За разлика от посочения за премиер – Пламен Николов, иронично наричан Сламен, Илиев беше изключително разговорлив. За половин час в праймтайма даде да се разбере, че с него шега не бива, не би отстъпил и крачка, няма никакви притеснения за нито едно от обвиненията срещу него и би поставил на мястото всеки, който не го зачита. На фона на това, не се чу нищо конкретно за евентуалните му приоритети. Въпреки че интервюто шокира всички, включително и БСП, които до този момент бяха склонни на компромис, реакцията на Слави беше мигновена – Илиев няма да бъде сменен.
Фиаското продължава – проектокабинетът беше оттеглен ден преди гласуването
Сякаш цялото шоу не беше достатъчно през последните седмици, към него се прибави и финален щрих – безпрецедентен юридически казус. След като Слави обяви отново чрез ефира на телевизията си, че кабинетът няма да бъде гласуван, а кандидатът за министър-предедател финализира кариерата си със слъзлив статус във фейсбук, се наложи конституционалисти да оправят кашата, за да може все пак процедурата да продължи. Това се предвижда в четвъртък.
Вярно е, че се изгуби много ценно време и ресурс, но има и добра новина – служебното правителство работи добре и се радва на високо обществено доверие. И така до следващите избори.
Но за тази ситуация не са толкова виновни политиците, колкото избирателите. Дано до следващите избори осъзнаят какъв театър се разигра пред очите им. Слави не само не помогна за борбата със статуквото, ами и напротив – обслужи го.
Нека всеки, който има реално намерение да е част от някаква промяна, да се научи да гледа повече действията, отколкото думите и евтините политически постановки, които ни се натрапват все по-често в последно време
