Според българската Конституция единствено парламентът има право да обявява извънредно положение. Но с промените в Закона за здравето, които ще бъдат гласувани утре на извънредно заседание в НС, Министерският съвет ще решава дали да бъде обявена „извънредна епидемиологична обстановка”. Изменението между първо и второ четене бе подкрепено от правната комисия, въпреки „протестите” на десетки професори и юристи, че това е противоконституционно, тъй като МС може единствено да предлага, а парламентът е този, който решава дали да бъде обявено извънредно положение.
Правната комисия в парламента гласува на второ четене промени в Закона за здравето, с които се уреждат мерките след края на извънредното положение, както и законодателни действия при състояние на епидемична обстановка.
Предстои промените да се гласуват окончателно в пленарна зала.
Между първо и второ четене законопроектът претърпя няколко редакции. Една от тях, че не здравният министър, а Министерският съвет ще обявява извънредна епидемиологична обстановка.
Предложението ще прави глaвният дъpжaвeн здpaвeн инcпeĸтop до министъра на здравеопазването, а той – пред кабинета.
До това ще се стига пpи нaличиe нa нeпocpeдcтвeнa oпacнocт зa живoтa и здpaвeтo нa гpaждaнитe oт paзпpocтpaнeниe нa зapaзни бoлecти, cpeд ĸoитo вeчe изpичнo е пocoчен и СOVID-19.
В приетите текстове са посочени и 8 характеристики за това кога има непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Социалистите обаче ги определиха като твърде общи.
Според проф. Георги Михайлов те характеризират всички инфекциозни заболявания и това дава възможност за злоупотреби.
„Така се създава възможност, независимо кой е министър на здравеопазването, за буквално режисиране на епидемична обстановка в цялата страна по най-различни поводи“, каза той и даде пример с една от характеристиките, според която непосредствена опасност има когато заболяване протича „по-тежко от очакваното, имат по-висока заболеваемост и/или смъртност или са с необичайни симптоми“. По думите на социалиста при всяко заболяване може да има необичайни симптоми.
В промените в Закона за здравето е записано още, че остават глобите при неспазване на мерките – от 300 до 1 000 лева при първо нарушение и 5000 лв. за неспазване на карантина.
Заповедта на МС ще подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
По време на обсъжданията Валентин Савов от Българска асоциация на заведенията посочи, че мярката за подкрепа 60:40 не работи и добави, че на бранша би помогнало отсрочването на публични задължения, намаляване на ДДС ставката и увеличаването на минималния праг за задължителна регистрация по ДДС.
Мнозинството в правната комисия обаче отхвърли идеята на БСП за намаляване на данъка върху добавената стойност за храни и лекарства от сегашните 20 на 9 процента.
Подкрепена бе идеята на ДПС да не се налагат запори на банкови сметки на общини за срок от шест месеца.
