На 21-ви август, сръбският президент Александър Вучич заяви, че служителите на сръбското посолство в Македония са освободени от постовете си и трябва да се завърнат в Белград. До това решение се стигна, след като от сръбските разузнавателни служби са „получили доказателства за атака срещу сръбски институции и авторитети”, пише Global voices.
В сръбските медии можем да намерим и войнствено настроени заглавия срещу Македония и министър-председателя Зоран Заев, като: „Македонците ни забиха нож в гърба!” и „Заев обяви война на Сърбия”.
Анализаторите на Балканите отчитат два главни фактора, които стоят зад безпрецедентния ход на сръбското правителство. Първият е сръбският интерес в Македония, който си личи от почти 10-годишните усилия на сръбските служби и Русия.
Агенциите подкрепят антизападни и проруски националисти в страната. Според изтекли документи от македонското контраразузнаване, в държавата се наблюдава „силна пропаганда и активност на чуждестранни служби, имащи за цел да провалят влизането на Македония в НАТО”.
Като добавим и докладите, че агент от сръбското разузнаване е присъствал на опитите за бунт в македонския парламент от 27-ми април, напрежението в региона е видимо.
Друга причина може да намерим в усилията на сръбското правителство да предотврати членството на Косово в ЮНЕСКО.
Косово е бивша сръбска провинция, която обяви независимостта си през 2008-ма година. Администрацията на президента Вучич се е заела с явен лобизъм против кандидатурата на спорната територия.
Според други коментатори, развитието е част от тихата война между Русия и Съединените щати, при която напоследък също личат заплашителни действия на дипломатическо ниво. Сърбия се опитва да дестабилизира новото македонско правителство, което дойде на власт с ясна прозападна платформа в края на месец май тази година.
В отговор, македонското правителство се обяви против ескалацията, заявявайки, че не смята да достига до прибързани заключения и ще изчака обяснение от Сърбия.
Въпреки политическото напрежение, отношението между хората в двете страни е останало приятелско, още от разделението на Югославия през 1991-ва година, отчитат анализаторите. Във време на нужда, обикновените хора показват солидарност, която може най-добре да се види при бедствията в Сърбия през 2014-та и Македония през 2016-та.
