Снимка: Туитър

Две американски бази в Ирак бяха ударени тази нощ с ракети. Това се е случвало и преди, но за първи път Иран директно пое отговорността за удара, като разтръби, че той е в отговор на ликвидирането на генерал Касем Солеймани в петък. Както и да го гледаме, такава размяна на удари си е практически започнала война и сега най-важният въпрос е дали изобщо е възможно ескалацията да спре, като се има предвид, че президентът Тръмп още след акцията срещу командира на „Кудс“ обяви, че всякакви ответни действия ще получат жесток отговор.

Иранските медии говорят за 80 убити американци, но все още не е ясно дали жертви изобщо има. Ако обаче има загинали, нещата започват да се усложняват неимоверно, защото някакъв отговор сигурно ще има. И двете страни се самоопределят като действащи в ситуация на самоотбрана и от тази гледна точка смятат своите постъпки за оправдани. Спиралата на разширяващо се отмъщение е надвиснала заплашително и ако Тръмп удържи на стремежа си да покрива думите с дела, мисълта какъв ще е отговорът ако има наистина 80 убити американци, и какво може да последва след това, не е много приятна.

Впечатленията от иранския отговор на акцията срещу Солеймани още са твърде пресни, а Пентагонът още не е готов с оценката на щетите от ракетната атака. Едно е ясно – това нападение показва, че иранският режим е склонен да поема рискове, за да не изглежда, главно пред поданиците си, в по-слаба позиция, в каквато реално е.

Снимка: Туитър

Западни анализатори вече отбелязаха, че мащабът и размерът на ракетния удар като че ли са насочени така, че да нанесат минимални щети и човешки жертви и имайки предвид значението на ликвидирания ген. Солеймани, такъв отговор може да се окачестви като скромен. Самият външен министър на Иран, Джавад Зариф, заяви в „Туитър“, че ударът е пропорционална самоотбрана и страната му не търси ескалация.

„Иран прие и проведе пропорционални мерки на самоотбрана по член 51 от Правилника на ООН, като удари база, от която бе проведена малодушната въоръжена атака срещу наши граждани и високопоставени служители. Не търсим ескалация или война, но ще се защитим срещу всяка агресия.“

Иракският премиер Адел Абдул Махди е бил предупреден малко преди удара, че атаката е неизбежна и че тя е насочена само срещу цели на американската армия в Ирак и иракските граждани няма да пострадат. Си Ен Ен съобщи, че иракските власти от своя страна са предупредили американците кои бази ще бъдат ударени.

Иран направи нужното, за да не усложни и без това деликатното положение на Ирак, намиращ се между двама сбили се негови съюзници, и поради думите на Зариф някои наблюдатели виждат възможност тук да се сложи чертата на ескалацията. Техеран обаче все пак каза „последна дума“ /засега/ и изпрати топката в полето на президента Тръмп, който ще трябва да решава дали да рискува по-нататъшна нежелателна ескалация към мащабен конфликт, който всъщност и двете страни не търсят.

Проблемът обаче е, че президентът на САЩ вече отправи гръмко предупреждение и липсата на видим отговор ще го постави в неудобно положение. Една открита война обаче е още по-нежелателна. Как ще се развият нещата, ще видим. Напълно възможно е още в рамките на следващите дни да се получи новината за масиран американски ракетен удар по обекти в Иран, както Тръмп предупреди. Това ще доведе войната директно на територията на Иран,  ще усложни обстановката неимоверно и би стеснило до крайност и без това оскъдните възможности за мирен изход от кризата , още повече, че иранското държавно ръководство не показва никаква склонност да направи компромис с политиката са в региона на Близкия Изток, една от целите на която е премахване на американското присъствие там.

Някой трябва да прояви здрав разум и да излезе от порочния кръг на отмъщението, иначе ограничената засега война ще продължи да върви към открита такава, въпреки че никой не я желае.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!