Първите данни за Враца датират още от новокаменната ера. Тракийското племе трибали са първите обитатели на тези земи. Доказателства за тяхното присъствие са многото останки, които се откриват и до днес на територията на Врачанския регион.
Враца от времето на трибалите
Предполага се, че именно Враца е била столицата на трибалите. През 425 г. пр. Хр. те разбили одрисите, а след това дори армията на Филип II. През 335 г. пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и впоследствие стават негови съюзници.
Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища, изобщо откривани по българските земи, и най-голямото тракийско съкровище, а именно – Рогозенското съкровище.
То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съда е била притежание на местен тракийски владетел от племето трибали. По някои от съдовете са гравирани различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял – общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа.
Уникалните находки, открити при археологически разкопки на “Могиланската могила” във Враца, в Букьовци и в Рогозен носят интересна информация за процъфтяваща древна цивилизация. Римляните, които оценили географското и стратегическото положение на земите около Искърския пролом, ги превърнали в непристъпна крепост.
По-късно върху руините на крепостта славяните изграждат селище, което нарекли “Вратица”, което е от ключова значение през Втората българска държава.
Враца по време на Османската империя
Според легендите, при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано.
Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на XIX век градът наброявал вече 2500 къщи.
Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански.
Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия, и малодушието на местните комитетски дейци.
Знакова фигура в историята на Враца винаги ще бъде Христо Ботев. В нощта срещу 17 май 1876 година, от румънския крайдунавски град Гюргево към България потегля чета от български емигранти, предвождана от поета революционер Христо Ботев. С австрийския пътнически кораб „Радецки” четниците стигат до Козлодуйския бряг и оттам поемат към Врачанския Балкан. При тежки битки с многобройния башибозук и редовната османска войска четата е разгромена. Там намира смъртта си и Христо Ботев. И тук легендите са много – че е убит от своите, че са го предали овчари от близките махали…
Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Враца е първият свободен град в Северозападна България.
След Освобождението
След Освобождението Враца се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия.
Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства – двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност.
Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров. От моделите на самоукия майстор се заинтересувал и Хенри Форд, който го определя като „личност с европейски мащаб, ум и знания“.
Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.
В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.
На 30 септември 1923 година, след пожар във военен склад, засегнал и укрити от Съглашението боеприпаси, изгаря голяма част от града. Според някои данни 500 къщи са опожарени, разрушена е голяма част от чаршията. На 1 октомври 1923 година е обявен едномесечен траур.
Враца е сериозно засегнат и от бомбардировките по време на Втората световна война.
Едно от най-големите бедствия е наводнението през 1966-та година. Тогава по време на първомайския празник на труда се къса дигата на хвостохранилище „Мир“ (край южния край на с. Згориград) на оловно-цинковите мини „Плакалница“ във Врачанския балкан, вследствие на което Згориград и крайните югозападни квартали с центъра на Враца са залети вода, кал, камъни, дървета с отровни утайки от тежки метали и цианиди.
Официално тогава се съобщава за 107 загинали, според по-късни оценки жертвите на наводнението са над 500, ранени са 2000 души, разрушени са над 150 къщи.
Праз 1967 година е създаден гербът на Враца. Негов автор е художника Любен Орозов, който печели национален конкурс.
Графичното изображение на герба символизира природния феномен – проходът Вратцата. Двете отвесни скали са изобразени с два топографски триъгълника, между които се вие пътят на прохода.
Славното минало на града е събрано в девиза на Враца:“Град като Балкана – древен и млад”.
