Конспиративните теории процъфтяват върху загадъчни символи и скрити визуални знаци. „Окото на Провидението“ /познато още като Всевиждащото око на Бог/ – око, поставено в триъгълник – е един такъв символ, свързан с масонството, но свързан и с апокрифните илюминати – тайна група от елитни личности, за които се твърди, че искат да контролират глобалните дела.

Окото на Провидението е гръмоотвод за теоретици на конспирацията, защото е добре прикрито само на пръв поглед. Всъщност не само се появява на безброй църкви и масонски сгради по целия свят, но го има и на обратната страна на американската банкнота от един долар, както и на Държавния печат на САЩ.

Всъщност това е объркващ и откровено странен избор за американски държавен символ. Безплътното око силно предава усещането за любопитен авторитарен Биг Брадър. В комбинация с пирамидата под него имаме емблема, предполагаща древен и езотеричен култ. И така, какъв е произходът на Окото на Провидението, защо то ни очарова толкова много и защо често е свързано с масоните и илюминатите?

Първоначално окото на Провидението е бил християнски символ и най-ранните примери за неговото използване могат да бъдат намерени в религиозното изкуство от периода на Ренесанса, за да представлява Бог. Ранен пример е Тайната вечеря на Джакопо Понтормо от 1525 г. в Емаус, въпреки че самият символ е нарисуван по-късно, може би през 1600-те.

Той е измислен като знак за състрадателното Божие бдение над човечеството

Надграждайки миналото

Никой не е сигурен кой първоначално го е измислил, но който и да е бил, го е изработил от набор от съществуващи преди това религиозни мотиви. Триъгълникът е дългогодишен символ на християнската Троица на Отец, Син и Свети Дух; понякога в предишни векове Бог дори е изобразяван с триъгълен ореол. Светлинните лъчи, които често се показват, излъчвани от символа, също са вече съществуващ знак за Божието сияние в християнската иконография. Но какъв е произходът на това зловещо безплътно око?

Бог е бил изобразяван по множество загадъчни начини и преди, като например с една ръка, излизаща от облак, но не като око. Има по-дълбока история за окото като символ за разглеждане – тази, която ни връща към най-ранните известни религии.

През третото хилядолетие пр. н. е. Шумерите предавали светостта на някои скулптури, като необичайно разширявали очите им, за да засилят усещането за прилежна бдителност. Те дори провеждали церемонии, в които художници оживявали скулптурите, като „отваряли“ очите на фигурите.

Древните египтяни обаче са създателите на отделеното око като мотив: например чифт очи, нарисувани върху ковчег, които позволяват на мъртвите да виждат в отвъдното. И един от най-известните от всички египетски символи е Окото на Хор.

Този мотив всъщност е хибрид на човешко и соколово око и включва маркировката на тъмните вежди и бузи на птицата. Според древната египетска митология бог-цар Хор (често изобразяван като сокол или с глава на сокол) е изгубил очите си в битка с чичо си Сет. С помощта на Тот по-късно той излекувал очите си. Следователно Окото на Хор е защитен символ, често използван като амулет, скулптура, достатъчно малка, за да може човек да носи в джоба си като форма на защита.

Този и други египетски йероглифи на изолирани човешки очи продължават да влияят върху европейската иконография през Ренесанса. По това време учените и художниците са очаровани от египетската писменост; единственият проблем бил, че те не я разбирали напълно и опитите за преводи обикновено са осеяни с неточности.

Изгубени в превода

Това произтича от фундаментално неразбиране на първоначалната употреба на йероглифите. В днешно време знаем, че те са писмен език с предимно фонетични знаци, но през 1400-те и 1500-те години се смята, че имат много по-мистично значение. Символите в йероглифното писане – животни, птици и абстрактни форми – се смятали за умишлено загадъчни, като всеки от тях създава значение чрез вдъхновението на зрителя, а не като част от езикова система. Така се смятало, че те са отворени пъзели, които съдържат множество значения.

Окото на Провидението е символ, почти създаден специално, за да бъде преинтерпретиран, а може би дори погрешно тълкуван. Тава схващане имало огромен ефект върху европейското изкуство. Когато излизат речници на символи, акцентът е поставен върху загадъчните, често силно сложни визуални символи, при които зрителят е записан като участник в дешифрирането, както и в конструирането на значения от тях.

В резултат на това мотив като Окото на Провидението беше умишлено езотеричен във външния си вид. Това е символ, създаден почти специално, за да бъде претълкуван и може би дори погрешно тълкуван. И това претърпя разцвет в края на 18 век. Три ключови примера от този период демонстрират нарастващо разнообразие в символиката на Окото на Провидението.

Окото в Британия, Франция и САЩ

В следреволюционна Франция, Декларацията за правата на човека и гражданина, на Жан-Жак-Франсоа Льо Барбие от 1789 г., съдържа текста на радикалната нова декларация с Окото на Провидението на върха. В този случай тя се е превърнала в инструмент на патерналистичен разум, който наблюдава новата егалитарна нация.

Във Великобритания през 1794 г. Джеръми Бентам възлага на архитекта Уили Ревели да му проектира лого за неговия „Паноптикум“ – нов революционен затвор, целящ да позволи непрекъснато наблюдение на всяка клетка. Полученият дизайн на видно място включваше окото на Провидението – символ на немигащия поглед на правосъдието – заобиколен от думите „милост“, „справедливост“ и „бдителност“.

Няколко години по-рано, през 1782 г. е представен Държавният печат на Съединените американски щати. Томас Джеферсън, Бенджамин Франклин и Джон Адамс бяха предложили идеи за дизайна, но Чарлз Томсън, секретар на Континенталния конгрес, излезе с пирамидата и окото на Провидението, сред другите елементи на печата, в сътрудничество с млад адвокат и художник на име Уилям Бартън. Недовършената пирамида е била предназначена да символизира „сила и продължителност“, като 13-те й нива представляват 13-те начални щата на Америка. Окото на Провидението – подобно на другите два примера от същия период във Великобритания и Франция – бе конвенционален символ за симпатичния надзор на Бог върху тази прохождаща нация. В нито един от тези примери масонството не е свързано с избора на символ. Масоните не са използвали широко Всевиждащото око поне до края на 18-и век, и не преди Бентам, Льо Барбие, Томсън и Бартън да го възприемат за своите най-масови цели.

Символ на илюминатите?

Е, какво да кажем за илюминатите? Подробностите за ранните години на първоначалната група, основана в Бавария през 1776 г. и разпусната през 1787 г., са доста неясни. За наше неудобство също така не знаем колко важни са били визуалните символи за оригиналния орден. Вярно е, че илюминатите са вдъхновени от идеите, стоящи зад масонството, което спорадично е използвало Окото на Провидението като символ на Върховния архитект (Бог), следвайки ръководството на много други църкви по това време.

В съвременната ни епоха, Мадона, Джей Зи и Кание Уест са обвинявани в използването на илюминатска иконография, включително Окото на Провидението.

Текст: Би Би Си /тук със съкращения/.