„Всичко това ще експлодира“. Може ли едно легло да лекува коронавирус?

Текстът е препубликуван от „Свободна Европа“.

В много болници в България в момента се „отварят“ легла за лечение на пациенти с COVID-19. Това означава, че в някои помещения се поставят легла и те се наричат „отделения за коронавирус“. Може ли едно легло да лекува болен обаче?

Този въпрос задават много лекари, които не са специалисти, но сега са задължени да лекуват COVID-19. А когато болниците не разполагат с необходимата апаратура и специалисти, то те не могат и да сключат договори с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Кой тогава ще плаща лечението?

Експерти предупреждават, че „всичко това ще експлодира“. Само за последното денонощие в болници бяха настанени 182 души с коронавирус. В момента в различни лечебни заведения в България лежат 4004 души, заразени с COVID-19. Само преди две седмици настанените в болници бяха наполовина по-малко. Тенденцията на нарастване показва, че много скоро и днешните 4 хиляди ще станат много повече.

Всеки ден има сигнали за недостиг на легла в болниците. Близки на болни се оплакват, че не могат да ги настанят за лечение. Няколко души починаха, след като бяха разкарвани в линейки от болница на болница, без да бъде намерено място за тях.

В опит да овладее кризата, в края на октомври здравният министър Костадин Ангелов разпореди всички лечебни заведения за болнична медицинска помощ и комплексни онкологични центрове да осигурят не по-малко от 10 на сто от леглата си за пациенти с COVID-19. Тогава това изискване важеше за областите със заболеваемост над 120 души на 100 000 население. Днес вече всички области в страната са т.нар. червени зони.

Какво обаче означава осигуряване на легло? И означава ли това, че ако бъдете настанени в болница, то ще бъдете и лекувани, съобразно действащите здравни стандарти? Отговорите са в следващите редове.

„От седмица не съм спала“

Приетите в болници с коронавирусна инфекция се лекуват по три т.нар. клинични пътеки – така са описани дейностите и тяхната стойност, която се финансира от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Това са пътеки с номера 39, 48 и 104. В националния рамков договор между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС) са описани условията за сключване на договори за работа по тези пътеки. В тях е изброено с каква апаратура, оборудване и специалисти трябва да разполага всяко лечебно заведение, за да може НЗОК да сключи договор за работа по тази пътека и съответно да признава и покрива разходите.

Така например, за пътека 104 са необходими лекар със специалност по инфекциозни болести; лекар със специалност по клинична лаборатория; лекар със специалност по образна диагностика. По данни на Националния статистически институт броят на инфекционистите в България към края на 2019 г. е 210, а на пулмолозите – 610.

Легла за болни от COVID-19 обаче трябва да имат всички лечебни заведения, които имат договори с касата, независимо в каква област са специализирани и с какви лекари разполагат.

„От седмица не съм спала от ужас да не ми докарат ковид-пациент“, каза за „Свободна Европа“ собственичка на очна клиника, пожелала анонимност.

В отговор на изискванията на Министерството на здравеопазването в очните клиники също има 10 на сто легла, предвидени за заразени с коронавирус.

„Мога само да му слагам капки в очите и да му нося чай“, казва лекарката. Клиниката не може да сключи договор с НЗОК по пътеките за лечение на COVID-19, защото няма нужната апаратура и специалисти. Ако в болницата бъде докаран пациент, грижите за него ще са за сметка на лечебното заведение или на пациента.

Не по-лека е ситуацията в общинските болници, където също има недостиг на специалисти. „Изкарваме живи мощи срещу вируса“, каза председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев. Според него „извадихме от нафталина дипломи на специалисти, но те са живи мощи“.

„В моята болница нямаме кухи специалности. Не сме от тези, които използват само дипломи, за да подписват пътеките. Нямаме инфекционист. Имам един пулмолог на 71 години. Ползвах го като консултант, да подписва документите на пациенти. Сега той е в болничен. Опасен е за самия себе си, защото не е инфекционист. Няма нагласата да се пази като такъв“, казва д-р Тотев.

„Ще разположа леглата и в парка, ако трябва, но не ни карайте да вършим законанарушения. Бях последният, който разкри легла, и им казах, че ще дойде на дневен ред някой да търси отговорност как е проведено лечението“, каза д-р Тотев.

Кое точно е объркано

„Не е ясно, какво става с един пациент, ако с него се случи нещо. И ако близките му кажат, че той не е лекуван в заведение, което отговаря на изискванията за COVID-19“, казва и адвокатът по медицинско право Мария Шаркова.

Според нея „изискванията за сключване и изпълнение на клинични пътеки са императивни и липсата на някое от изискванията (за наличие на звена, специалисти, апаратура – б.р.) е основание или да не се сключи договор, или сключеният договор да бъде прекратен и да се иска възстановяване на платените от районната здравноосигурителна каса суми по съоветните клинични пътеки“.

Много болници, които са задължени да разкриват легла за пациенти с COVID-19, не отговарят на записаните в тези пътеки изисквания – „нямат например разкрито отделение по инфекциозни болести, не разполагат със специалисти“. Според Шаркова не е ясно как ще бъде плащано за оказаната помощ в такива случаи.

Свободна Европа изпрати питане до Министерството на здравеопазването и НЗОК: има ли заповед на министъра, на базата на която НЗОК да сключва договори по изключение за пътеки 104, 39 и 48.

В отговора се казва, че „в случай на издадена заповед от РЗИ (районна здравна инспекция – б.р.) за карантинен режим на работа за цялото лечебно заведение или отделни структури, се осъществява само по клинична пътека № 104“. Към отговора от касата прилагат изискванията за пътеките, одобрени в рамковия договор, откъдето обаче е видно, че няма изключение за изискваните специалисти.

Свободна Европа изпрати последващо питане за това по какъв начин работят лечебните заведения, които нямат такива специалисти и оборудване, както и има ли лечебни заведения, сключили договор с НЗОК за работа по тези клинични пътеки, без да имат съответните специалисти, клиники и оборудване и как е регламентирано изключението. Попитахме и за чия сметка ще се лекуват пациентите в лечебните заведения, които нямат сключени договори с НЗОК, по клинични пътеки 39, 48 и 104, и които нямат обективната възможност да сключат такива договори, каквито са очните клиники, например.

„НЗОК сключва договор за работа по всички пътеки по условия, описани в Националния рамков договор (НРД), който не може да бъде отменен със заповед на министъра. По посочените пътеки се сключват договори именно по условията, описани в НРД“, казаха от касата.

Председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров коментира, че е невъзможно касата да сключи договори за нови пътеки с лечебните заведения, „когато заявленията не са подадени в срок, а този срок беше януари месец“.

По закон предметът на договорите и допълнителните споразумения не може да се разширява. „Освен това отделение не може да се открие по заповед на министър. Болницата го иска, а министърът одобрява или не“, каза д-р Кацаров. По думите му „всичко това ще експлоадира, когато в такова отделение почине пациент и започне да си търси правата. Но отговорността няма да я носи касата, а лекарите, които са го приели“.