протест, Кьолн

Смъртта на 4-годишната Селин, чийто родители са български граждани, изкара по улиците на германския град Кьолн стотици българи. Те протестираха срещу престъпната небрежност в клиника в града, довела до смъртта на момиченцето.

Оказва се, че медиците не са обърнали достатъчно внимание на детето.

КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО

На 22 декември детето вдигнало над 39 градуса температура, родители го завели в спешния център.

„Алес окей!“ – това са единствените им думи“, разказа бащата на момиченцето Нурджан.

Лекарите им казали да дадат на детето Нурофен или, ако нямат – да увеличат приема на вода.

Селин за кратко се подобрила, след което на Коледа последвало ново влошаване. Тогава вече лекарите обявили, че момичето е в критично състояние и е нужна незабавна операция – открили тежка белодробна инфекция.

Пратили семейството в друга болница:

„Там празнуваха, пред стаята имаше маса със сладки, вино“.

В крайна сметка Селин починала.

„Когато дойдохме в критично състояние, нямаше как да не ни обърнат внимание, но какъв беше смисълът, когато нищо не можаха да направят?!“, попита Нурджан.

Той от 12 години живее в Германия, музикант е, семейството му е здравно осигурено. Има общо три деца, от които най-малкото е момче и също има сериозни белодробни проблеми и, според него системата и в този случай поставя детето в риск.

„Не му дават медикаменти, за да се пребори сам с бронхита… Каква е тази система тук – как дете 3-месечно да се бори с бронхит?!“.

Пред Би Ти Ви бащата на детето Нурджан Сашов разказа, че детето е родено в осмия месец и непрекъснато боледувало, но личната лекарка така и не му пуснала пълни изследвания. На последния преглед – на 14 декември, Селин отново кашляла, но лекарката не реагирала, докато не се стигнало до фаталния инцидент.

ПРОТЕСТЪТ

Близо 800 човека, предимно роднини и приятели на семейството от България, се събраха вчера на протест в Кьолн пред клиниката в квартал Порц. Те развяваха български знамена, издигнаха плакати с надпис „Протест“ и скандираха „Убийци“ по адрес на лекарите.

Хората обвинява лекарите в престъпна небрежност спрямо българското дете.

Бащата Нурджан посочи, че само заради работния ден не са били хиляди.

„Те тук ни вземат за животни пред себе си, те са много големи нацисти. Гледат по най-бързия начин да ни махнат от очите си. Виждат ни като врагове, а не виждат, че цялата работа им я вършим ние, българите и румънците имигранти“, категоричен беше почерненият баща.

След аутопсията на Селин ще има нов протест. А Нурджан ще съди болницата и лекарите, които смята за отговорни за смъртта на своята дъщеря.

БЪЛГАРИТЕ В ГЕРМАНИЯ

Инцидентът повдига още един сериозен въпрос – второ качество ли са българските паспорти в Германия? Стотици хиляди българи емигрират в Германия, за да търсят по-добър живот и по-високи заплати.

Малцина са обаче онези, които всъщност откриват това, което търсят.

В Германия живеят 203 000 българи, като една четвърт от тях получават социални помощи. Повече от половината имат работа, но трудът им е нискоквалифициран, а заплащането – под средното за Германия.

Шефът на Германската агенция по труда Франк-Юрген Вайзе смята, че германското общество все още е в състояние да посрещне пристигащите от България и Румъния хора. „Въпреки това обаче трябва да се гледа сериозно на нарастващия брой българи и румънци, които получават помощи за безработни“, допълва той.

При анализа на трудовия пазар обаче излиза, че румънците са интегрирани много по-добре от българите. Сравнението показва, че пристигналите в Германия българи много по-често зависят от социални помощи – или като единствен източник на доход, или като добавка към недостатъчното трудово възнаграждение.

Оказва се, че българите често пъти работят при много лоши условия и срещу твърде ниско заплащане, доста по-ниско от средното за Германия – един български или румънски „гастарбайтер” на пълен работен ден взима средно 1 885 евро месечно, но върху тази сума плаща данъци и отчисления, които понякога надхвърлят 30%.

Експертите твърдят, че ниското заплащане се дължи включително и на факта, че част от българите и румънците в Германия полагат много по-нискоквалифициран труд спрямо равнището на своето образование и професионални умения.

26 процента от тези хора са с висше образование, но едва 13 на сто имат работа, която изисква висше образование. Почти половината българи и румънци в Германия упражняват труд, за който не се иска никакво образование, тъй като трудно могат да се внедрят в професии, при които заплащането е по-високо.

Освен това, „Германската мечта” е помрачена и от още един факт – работодателите често нарушават трудовото и социалното право спрямо българите.

Тогава трябва да си зададем още няколко въпроса:

След като голяма част от българските емигранти работят на нископлатени и нискоквалифицирани места, а рискът от социално изключване и бедност е много по-голям, защо продължават да ходят в Германия?

Защо въпреки всичко това българите продължават да вярват, че там ще живеят по-добре, макар и да не взимат очакваните огромни възнаграждения?

И докога българският паспорт ще е второ качество?

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!