Яков Джераси е български евреин. Той е председател на фондация „България“. Той е близък приятел на проф. Михаел Бар-Зоар, като двамата работят заедно по разпространението на темата за спасението на българските евреи.
Господин Джераси, истина ли е, че проф. Михаел Бар-Зоар е кандидатиран за президент в Израел. И ако да, възможно ли е според Вас той да спечели?
Кандидатурата на проф. Михаел Бар-Зоар е обявена в Израел още в петък. Засега той е първият кандидат, който е предложен там. Нормално тези избори се правят от 120 членове на КНЕСЕТ. Те избират президента на държавата и мандатът на сегашния президент Ривлин приключва към края на юли тази година. Мандатът е 7-годишен и първият кандидат е нашият Михаел Бар-Зоар.
Причината, поради която той приема тази кандидатура е, че той реши, че трябва да обедини народа си, защото от партийни гледна точка в момента той е значително поляризиран. Това е причината, поради която той реши да се занимава в тази фаза от живота си с тази дейност. Припомням, че той е от малкото израелски лидери, които са мощ от началото – от 48 година до сега. Той е работил с Бен-Гурион, първият министър-председател на Израел, със Шимон Перес, с който беше много близък, както и с Ривлин. Така че той е тази личност, от която Израел има нужда, която има тежест и от историческа гледна точка.
От българска гледна точка, факт е, че той е номиниран, че той е кандидат за такъв пост, за нас е голяма гордост, защото ние в света такива други българи нямаме. Освен това той е личност уважавана от хора, привърженици на най-различни идеологии и това е много важно в една държава в Израел, която порасна пред очите му. Такава личност представлява много голям интерес. И това е вече вторият път, преди няколко месеца за първия заместник министър-председател, министър на външните работи също беше избран държавник с българки родители. Това показва, че емиграцията от България за Израел заема важна позиция в това общество.
За шансовете – да, смятам, че може да спечели. Той никога не би се кандидатирал за нещо, в което мисли, че не би имал успех. Вероятно той ще има време да се вижда с най-различни членове на КНЕСЕТ с най-различни позиции и ще може да ги убеди.
Проф. Бар-Зоар преди няколко години получи специалната награда на ДЕБАТИ.бг за своята книга „Спасение”, в която разказва за спасяването на българските евреи. Разкажете ни нещо повече за личността на професора.
Нека почнем от ранните години. През 1942-43 година евреите, които живеят в София, биват разселени по най-различни места в страната. Неговото семейство е заселено в едно село в Северна България – Горско Сливово. Там той пише своето първо стихотворение, което е за църквата. Едно еврейско дете пише за църквата, защото се сприятелява с попа, който е учуден, че той може да чете на български на такава ранна възраст. Така попът му купува всички томове на Братя Грим. Така че това е една от красивите истории, които той разказва за този ранен период от живота си.
Другото е, когато те напускат България. Влакът спира някъде към Драгоман и всички евреи са на път да вземат параход за Израел. Това е 1948 г. Те слизат от влака и гледат за последен път родина, която е била добра към тях. Това е един много емоционален момент за тях. Те започват да пеят „Мила родино” – това е време, в което това все още не е химн на България. Това е нещо, което е оставило доста голям отпечатък в неговия живот.
Аз чух за него, когато бях войник в израелската армия. Бях говорителят на войската и винаги цитираха един професор доктор – Михаел Бар-Зоар, който е завършил Сорбоната и анализираше израелската и арабската политика в израелските новини. Винаги се чуваше неговото име. И аз отидох да уча в Щатите международни отношения, както той е учил в Сорбоната, за да бъда като него. Много години след това, през 1994 година, царят Симеон II пристигна в Лос Анджелис, за да приеме една награда на името на баща си отново по темата за спасяването на евреите. Тогава поискаха от Бар-Зоар да дойде в Лос Анджелис, за да обясни каква е била историческата ситуация, да обясни защо тази награда е толкова важна и защо бащата на Симеон е човекът, на който тя трябва да бъде връчена. Това беше първият път, в който го видях.
Аз слизах с царя по стълбите и когато стигнахме долу, той каза „Този човек изглежда като един от нашите.” Аз не знаех как изглежда Бар-Зоар, но отидох при него и се запознахме. И от тази минута до днес не само че сме на-добри приятели, а и работим заедно по разпространението на темата за спасението на българските евреи. Бар-Зоар фактически със своята книга „Спасение” отвори вратите към България на Запад. Хората се интересуват от тази тема и това е неговият голям принос към нас като една нация. Ние изглеждаме пред света малко по-различно от каквото бяхме преди. Ние сме една специална страна. Можем да дадем и на по-големите страни урок по толерантност. Ето това е Бар-Зоар. И където и да отидете в Израел, всички знаят неговото име.
Личи обичта на проф. Бар-Зоар към България. Предвиждате ли някаква по-голяма динамика в отношенията между България и Израел, ако той стане президент?
Независимо дали ще стане или не, Бар-Зоар и досега винаги е играл голяма роля във всички посещения на наши представители в Израел. Аз си спомням, когато пристигнахме веднъж с Петър Стоянов, когато той все още беше президент, посланикът Яблански не можеше да уговори среща на министрите с нашия президент. Той покани Бар-Зоар и всичко беше уредено. От министър-председател до министър на външните работи и до всеки един, който трябваше да участва. Да, той играе голяма роля. Грижа го е за страната, в която е роден. И не само това, той вярва в България, вярва, че тя е по-специална страна.
Всеки българин трябва да вижда и да се гордее, че имаме и такива синове, които са наши суперпосланици в света. Които винаги могат да кажат нещо положително за нашата държава, която, за съжаление заема почти последно място сред европейските страни. Това е много лошо. Ние имаме всичкия потенциал да бъдем и на много по-добро място, но това зависи от нас и нашето лидерство.
