Явор Божанков
Явор Божанков
Явор Божанков е роден през 1990 година в Горна Оряховица. Юрист, завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Депутат в 44-то, 45-то, 46-то, 47-ото и 48-ото Народно събрание от парламентарна група „БСП за България“. Независим депутат, след изразените си позиции в подкрепа оръжието за Украйна и срещу руската агресия. 

Разумно ли беше според Вас даването на повече време на парламента от президента Радев, с тезата, че депутатите трябва да имат време да вземат важните за страната решения – видяхме това и преди връчването на първия мандат, виждаме го и преди втория? 

Законодателният процес е блокирал. Само по Плана за възстановяване и устойчивост са над 60 законопроекта. Както и да го погледнем, е много малко вероятно да се приемат половината, камо ли всичките. Необходимо е време. 

В идеалния вариант, редовен кабинет приема всички законопроекти по Плана за възстановяване и България усвоява средствата. Но не само заради средствата, тези законопроекти са ни необходими на нас като държава – и за съдебната система, и за много други цели. 

Ако приемем обаче действителността – че най-вероятно ще има предсрочни избори, тогава има резон да се даде време, поне колкото и каквото може да се приеме. Не бих казал, че е някаква трагедия. Парламентът работи не лошо, прие не малко законопроекти, така че има смисъл.

Парламентът наистина прие важни решения, например за минималната работна заплата на първо четене и за даване на оръжие за Украйна, но в същото време и откровено вредни – като връщането на хартиената бюлетина. Защо се бави работата по Плана за възстановяване?

Дебатът за хартиената бюлетина продължи доста дълго. Той не беше истински дебат, а мнозинството силово прие нещата и се оказа, че няма да се съобрази с никой. 

В петък има ново разглеждане, защото има наложено вето. Ще има дебати по темата отново. Хората имат право да недоволстват – на вратата чука бюджет, има проблеми, цели групи в обществото протестират за заплати и за реформи, а в същото време доста време беше инвестирано в Изборния кодекс. По този въпрос няма какво да кажа, и аз съм на същото мнение. 

Знаем, че и последното редовно правителство, и служебният кабинет внесоха законопроекти и за КОКОНПИ, и за промени, свързани с главния прокурор. Кой пречи на прокарването на това законодателство – новото мнозинство, което се оформи около хартиената бюлетина или нещо друго?

Като знам какъв отпор имаше по-рано при закриване на спецсъдилищата, или при каквато и да е друга промяна в съдебната система, имам усещането, че по-скоро целият парламент ще се срути и нищо няма да се приеме, отколкото да се направят промени в съдебната система. 

Но пък добра новина е, че в този парламент или в следващия, тези неща ще се случат. За съжаление не защото сме узрели достатъчно, за да осъзнаваме необходимостта от тях, а защото отвън доста ни натискат това да стане. 

Има ли опасност промените да се случат по фиктивен начин, както сме виждали в миналото – приема се реформа на хартия, но тя няма особено приложение?

Това е една от причините да гласувам срещу кабинета на ГЕРБ. Те не показаха абсолютно никаква готовност за реален дебат по съдебната система. Обявяват декларативно, че са готови на промени, но на какви – разговорът приключва. 

Това означава да направим кабинет, колкото ГЕРБ да си върне властта, скрита зад експертен кабинет, и от там нататък никакво намерение да променят каквото и да е. 

В този смисъл – да, има риск да опитат, осъзнавайки факта, че е неизбежно да се направят промени, да ги направят по някакъв фиктивен начин така, че да нямат ефект. Възможно е, но пък в крайна сметка затова няма една политическа сила в България. Другите трябва да се борят срещу подобни практики.

Има ли някаква хипотеза, в която се появява възможност да се прокара ново антикорупционно законодателство и парламентът да се отпуши, или по-скоро вървим към нови избори?

Звучи ми като да отиваме към нови избори. Без значение дали е първи, втори или трети мандат, никой досега не е показал съзнание – особено първата политическа сила ГЕРБ, че те са допуснали някакви грешки. Самият факт, че се скриха зад експертен кабинет, означава едно – не могат да получат подкрепа нито в парламента, нито в обществото и трябва другите да се направят на глупаци, че не знаят, че това си е кабинет на ГЕРБ.

Кой вярва в обяснението, че професорът сам си избирал министрите без да ги съгласува с Борисов? То е обидно. Като вземем предвид, че по този начин подхожда първата политическа сила, оттам нататък с втория мандат ПП не могат да съберат мнозинство. Логичната мисъл е, че по-скоро се отива към нови избори. 

Дебат не е воден и за национални приоритети. Дори темата Шенген, която трябва да е абсолютен консенсус, стана бойно поле. В България основните политически сили не са в състояние да формират националния интерес. Те не постигат консенсус около такива теми, за да започнат поне там да формират мнозинство на принципна основа и ценности. Щом това не е налице, не виждам около какво ще се събере мнозинство. 

Споменахте Шенген, преди няколко дни пък писахте за еврозоната. Дали ще имат възможност политическите сили да убедят обществото, че еврозоната е една нужна и необходима стъпка, която трябва да се случи?

Въпросът е политически. Когато изслушвахме експертите от БНБ, тяхното мнение беше точно това – въпросът е политически. 

Хората няма да си загубят спестяванията, България няма да загуби суверенитета си, нищо няма да поскъпне, а напротив – кредитният рейтинг на страната ще се повиши, вероятно лихвите ще се понижат малко. Ефектът върху икономиката ще бъде добър. Но фактът, че голяма част от нашите граждани не са информирани дава поле за пропаганда, фалшиви новини и страхове, които се експлоатират политически. 

Партии като „Възраждане“ паразитират върху тази тема и върху страха на хората. Единственото, което ние може да направим от другата страна, е да обясняваме и да говорим спокойно, защото България е приела еврото и е част от Шенген. Въпросът е технически – в кой момент се вдига митническия контрол и в кой момент влиза единната валута. 

Аз допускам, че е възможно освен нашите вътрешни политически теми, да има намеса отвън. Въпросът е и геополитически. Когато България направи тези две стъпки, тя става необратимо част от западния свят и европейското семейство. Но има хора и сили, които няма да са много щастливи.

Имате предвид Русия, нали така?

Да, това имам предвид. 

Ясна е страната на „Възраждане“ и на силите, които искат да ни държат на страна от окончателната ни европейска интеграция. Има ли някаква формула, по която другата страна от политиците да обяснят, че действително това е пътят на развитие?

Информационна кампания, включително на правителствено ниво, може да бъде проведена и няма да е излишна. Съдя по себе си – и в личния, и в публичния си профил публикувам и виждам, че една част от хората въобще не са злонамерени. Те просто нямат информация. Трябва да разберем и защо изпитват този страх. Те са губили спестяванията си, преживели са свръхинфлация, видели са фалита на КТБ с очите си. Те са преживели толкова много, че е нормално да изпитват недоверие и дори страх. Единственото лекарство е да говорим спокойно и да опитаме да привлечем и да успокоим колкото може повече от тях. Това е формулата.

Още актуални интервюта – четете тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук