Йордан Божилов за ДЕБАТИ.БГ: По време на война не е разумно да се правят промени във военното разузнаване

Управляващото мнозинство анонсира подготвянето на промени в законите за службите, които целят реформа в сектора. До момента няма официално оповестени текстове, но е ясно, че се търси смяна на ръководителите на специалните служби, промяна в начина им на избор и назначаване – чрез парламента, а не с указ на президента, както и сливане на военното с цивилното разузнаване. За необходимостта от подобни промени потърсихме мнението на Йордан Божилов, директор на Софийски форум за сигурност.

Г-н Божилов, управляващите анонсираха реформа с в службите. Все още параметрите на тези промени не са съвсем ясни. Какво е обаче мнението ви по дадените до момента заявки?

Не съм виждал документи, които да описват какви промени се предвиждат. Въпросът за сливане на военното с цивилното разузнаване стои на вниманието на обществото от много години. Но важният въпрос, ако говорим за сливането или оставането на двете разузнавания, както са сега – отделно, кое е по-доброто от гледна точка на изпълняване на техните задачи.

Много добре трябва да се прецени дали едно сливане ще повиши ефективността.

Другото е, струва ми се, че по време на война, която се води много близо до България, този въпрос не би трябвало да стои на дневен ред. Трябва много добре да се преценят всички плюсове и минуси. Военното разузнаване дава сега изключително много информация за това какво става в Украйна.

По отношение на ръководителите – как да се регламентира оттук нататък дейността на тези служби и най-вече ръководството. Защото ръководството е ключово, то определя как тези служби ще работят – дали те ще изпълняват стриктно закона, дали те ще бъдат подвластни на политически и други влияния. Дейността на ръководителя на тези служби е изключително важна.

• Александър Маринов бил ужасен от промените в системите за сигурност

Какво казва Конституцията за подчинеността на службите?

Моето мнение е, че Конституцията е много дълбок, много разумен документ. Един от принципите, които тя залага,

това е разделението и балансът на властите.

Със сигурност по време на служебни правителства не трябва да се сменят ръководители на служби, не трябва да се сменят и назначават посланици. Това е категорично, защото то е на практика злоупотреба с право. Президентът, който назначава служебното правителство и по този начин служебното правителство да прави предложения за смяна на посланици, на служби, на генерали в армията, това е злоупотреба с право.

Но аз съм против и това всичко да отиде в изпълнителната власт, както сега се чуват такива идеи. Има механизъм, по който да се направи така, че президентът да не може еднолично да назначава ръководителите на служби или тези лица, които изброих.

Това може да стане с много елегантен ход –

като се вкара допълнителен елемент за избор и назначаване на подобни лица, които сега са в кръга на компетенциите на президента да ги назначава, да се вкара едно изискване за изслушването им в парламента или парламентарни комисии. И без такова изслушване да не могат да се назначават, това да стане елемент на назначението. Това означава, че, ако няма действащ парламент, президентът не може да назначи някое от тези лица по предложение на служебното правителство.

Но съм категорично против да се бяга от този баланс, който Конституцията мъдро е заложила.

Мотивите и аргументите за тези смени са свързани именно с Конституцията – това, че правителството отговаря за сигурността и вътрешния ред в страната.

Да, член 105 от Конституцията казва, че Министерският съвет осъществява политиката по сигурност и отбрана. Категорично е така. Но Конституцията е вкарала фигурата на президента и му е дала определени правомощия. Те не са много, но така или иначе президентът е орган, който гравитира около изпълнителната власт. За мен по-добрият вариант е, да се създаде механизъм, така че президентът, при назначено от него правителство да сменя… Това не са само службите. Това е ръководството на Българската армия, това е ръководството на МВР, това са всички посланици. Задачата на служебното правителство е да подготви избори. Така е по Конституция.

Тези идеи за промени в службите, всъщност реформа ли са? И изобщо нужна ли е реформа?

Със сигурност е нужна, но такава реформа има много аспекти. Една служба, за да работи, на нея ѝ трябва ръководство. Ако говорим за ДАНС, например, това ръководство следва Стратегията за национална сигурност. Там се определя кои са рисковете, кои са, грубо казано, нашите врагове, кои са ни съюзниците. Тоест, не може да се остави на ДАНС сама да преценява срещу какъв риск да работи. Ние трябва да имаме документи, които дават ясни насоки за работата на службите.

Трябва да има Съвет по сигурността,

който да изпълнява ролята на координатор и който да има повече възможности да дава задачи, да анализира. Ние и този съвет нямаме, имаме един секретар и трима-четирима експерти около него. Трябва така да се направи, че шефовете на служби да гарантират безпристрастността на изпълнение на задачите, да няма политическа намеса, да няма външна намеса – това също е елемент на реформата.

И накрая трябва да има много добър контрол върху дейността на тези служби – финансов контрол, контрол какво е правено – кой е следен, защо е следен. При това, което излезе за съветника Весела Чернева, че се е срещала с македонци, при положение, че това е била политиката на правителството и тя е действала от името на министър-председателя, за мен това е много опасен рецидив.