Йордан Божилов е председател на Софийски форум за сигурност. Той е дългогодишен служител на Министерството на отбраната в периода 1992-2013 г, като е заемал различни експертни и ръководни длъжности. В периода 2005-2009 ръководи международната дейност на министерството, а в периода 2010-2013 е началник на Политическия кабинет на министъра на отбраната. През 2008 година ръководи международния управляващ борд на Центъра за сътрудничество RACVIAC в Загреб, Хърватска. Има многобройни публикации по въпросите на сигурността, отбраната и международните отношения. Роден на 27 ноември 1969г. в София. Завършил е философския факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов” и има магистърска степен по философия и политология и Университета за национално и световно стопанство като магистър по право. Специализирал е международни отношения и политика сигурност в Европейския център за изследване на сигурността „Джордж Маршал” в Германия и в Женевския център за изследване на сигурността, Швейцария
Защо по време на КСНС не се засегна темата за Украйна и за нашето участие в НАТО?
На самото заседание е имало обсъждане, защото това е изключително важен въпрос, свързан с националната сигурност на страната и с различни последици, които би имало едно или друго развитие на кризата. Много от анализите, които са били представени, са били класифицирана информация.
Втората причина, за съжаление, е това, че България някак си се снишава, когато става въпрос за отношения спрямо Русия. Трудно взимаме позиция и гледаме да сме някак си между Русия, между НАТО, между ЕС. За мен това е някак притеснително. Третата причина, поради която не виждаме особено много неща по отношение на анализа на ситуацията, е че не виждаме много неща, защото ситуацията е динамична и бързо се мени. Вчера, точно преди началото на КСНС се появи информация, че Русия започва изтегляне на част от въоръженията по границата, което всъщност беше и причината да се породи това напрежение. Всяко едно заявление сега би могло да бъде прибързано
Нашата колеблива позиция в рамките на НАТО се дължи на няколко фактора. Ние като че ли нямаме самочувствие, че сме членове на НАТО. Но ние сме съюзници и нашият глас в НАТО е равен на всяка друга държава.
Това е валидно и за ЕС. Така и не се научихме след влизането си, как да защитаваме нашите интереси.
Спрямо Русия има и още един проблем, който имат политиците, за да изразят по-категорично отношение, е свързан с това, че голяма част от българите не разглеждат Русия като потенциална заплаха – над 70% имат положително отношение към Русия. Всеки политик би се притеснил да заеме по-твърда позиция, за да не изгуби избиратели и подкрепа. Никой българин, както и европеейец не иска война. Идеята, че може да има конфронтация с Русия също не е популярна, но отношенията много се изостригха.
България е и страшно зависима в много направления от Русия. И в доставките на газ, петрол, ядрено гориво, ремонт на част от военната техника. Към това се прибавя и хибридната война.
Финансовият министър Асен Василев, заедно с министъра на енергетиката Александър Николов са на посещение в Съединените щати. Очаквате ли освен разговори за енергетика, да се засегне темата и за закъснялата поръчка на самолети?
Допускам, че ще има разговори за тази тема и не само там. Проблемът е, че с новите самолети искахме да избегнем зависимостта от Русия. Но закъснението от една или две години не е фатално. Ние и сега ги нямаме тези самолети, но извършваме в определен обем дейностти по охрана на въздушното пространство. Ние ще продължим да използваме съветските самолети. Но въпросът е как, ако възникне дефицит и не може да поддържаме тази техника, как ще осигурим охраната на въздушното пространство в частност изпълнение на Аir policing. Тук добрата новина е, ние сме член на НАТО и може да разчитаме на всеки наш съюзник в случай на дефицит на способности. Няма опасност България да загуби суверенитета си. Когато тези самолети дойдат с тях ще могат да бъдат извършвани много повече задачи, в интерес на националната сигурност и отбрана на страната. Но дотогава винаги може да разчитаме, както и сега разчитаме на нашите съюзници.
Вчера в Брюксел се проведе и среща на военните министри в НАТО. Очаквате ли нашият министър да заеме по-ясна позиция?
На този форум ще се дискутира ситуацията в Украйна, позицията на НАТО, шще бъде дискутирано евентуално разполагане на допълнителни средватаства на НАТО в четири държави сред които и България. Предполагам, че нашият министър на отбраната е заминал с ясна позиция. За съжаление виждаме, че понякога политиците приемат една позиция в Брюксел, а в България се съобщава нещо по-различно. Отново това е свързано с двусмислието в нашата политика и това е от много дълго време. Не очаквам България да застане против общо решение в рамките на НАТО. Но отново да подчертаем – България има основен глас в НАТО и можем да влияем. Въпросът е как поставяме нашия интерес и нашите виждания за решаване на ситуацията.
Една от интересните новини в последните дни е позицията, че не искаме натовски войски наша територия. Означава ли това отказ от НАТО от страна на БСП и може ли това да взриви правителството?
Не съм запознат с тази позиция. Но мога да направя по-общо заключение. В БСП има различни крила и различни искания. В разгара на кризата с Украйна, казваме, че България ще допринесе за общите усилия на НАТО за стабилизиране и укрепване на нашия фланг и регион с батальонна бойна група. Ние даже с тази задача не може да се справим самостоятелно. Чухме от премиер, президент и министър, че тази група трябва да бъде подсилена. Можете ли да си представите, че една държава като България няма средствата да изгради нещо боеспособно в рамките на 1000 човека. Това означава, че разчитаме изцяло на нашите съюзници. Нашата система за отбрана изпитва такива дефицити, които поставят страната в едно неблагоприятно положение, в ситуация на криза и на напрежение. От тази гледна точка първо трябва да укрепим нашите отбранителни способности – процес, който отнема дълги години и страшно много ресурси. За да покрием тези рискове, ние трябва да разчитаме на нашите съюзници и не може да се самоизолираме.
Очевидно българската армия е в лошо състояние. Обикновено за това са обвинявани политиците. Всяка година милиард и половина отиват в това направление. Не е ли виновно ръководството, че тя не е модернизирана въпреки средствата?
Това е сложен въпрос. България заделя около 1.7% от БВП за отбрана. Това е значително повече от един милиард. Проблемът е, че 80% от тези средства отиват за заплати и възнаграждения. След това се нарежда поддръжката на тази техника и системи, които имаме. Една много малка част – към 180 – 200 милиона евро годишно отиват за нова техника. Това е крайно недостатъчно. Съвременните средства са високотехнологични и струват много пари. За мен е важно как ще подходим за обновяване на армията. Състоянието на армията е такова, защото е изградена изцяло със съветска техника на база стандарти на бившия Варшавски договор. За това ще се изисква време и пари. Но защо не се обърнем към нашите съюзници да покрият те някои от липсите на способност. Също така не е задължително винаги да купуваме нова техника. С притеснение приемам някои от препоръките от вчерашния съвет -например да се промяенеят закони, за да се ускорят процедурите. Проблемът е и капацитетът на хората, които да изпълнят тези процедури. Не може да обвиняваме никого в неправомерно използване. Просто структурата на бюджета е такава.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
