Д-р Юлиан Войнов е финансист и икономист с опит във финансовата и банковата сфера. Доктор е по икономика и е хоноруван преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов. Получил е магистърска степен (MSc) по икономика от Университета на Манчестър. Името му е спрягано за министър на икономиката от проектокабинета на ПП-ДБ. Има завършени допълнителни магистърски програми и множество курсове и специализации в престижни български и международни образователни институции (London School of Economics, Massachusetts Institute of Technology, Joint Vienna Institute, Стопански факултет на СУ, НБУ и др.). Владее отлично английски, испански и руски език, а на работно ниво – унгарски и френски. В професионалното си развитие преминава през експертни длъжности – първоначално в Агенция за икономически анализи и прогнози, частни финансови дружества и аналитични центрове, през средни ръководни длъжности в Министерство на финансите и банкови институции, като беше и на директорска позиция в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Г-н Войнов, в пленарната зала бюджетът беше атакуван и от ляво, и от дясно. Отляво казват, че трябва да се вземат още заеми и да се разпределят още пари на гражданите, а от дясно казаха, че дефицитът трябва да бъде едно на сто какъвто няма никъде в ЕС. Къде според вас е истината?
Този дебат е следствие на базата на политиките, които се залагат в този бюджет.
Ние не можем да говорим за това, че първичният проблем в бюджета е това дали да има дефицит и какъв да бъде той. Въпросът е на каква база се формира този дефицит.
Левите аргументи са, че дефицит трябва насърчително да се формира с цел да се подпомагат хората – да се плащат помощи, пенсии и да се развиват всякакви социални програми, защото това е добре за хората и с повече пари те ще се чувстват по-богати и икономиката ще се развива.
Приходите в бюджета се базират на някакви допускания, на базата на някакви икономически прогнози. И когато се правят тези прогнози и се вижда как се развиват световната икономика, европейската икономика и българската, като следствие на това развитие, и когато очакваме някакъв труден период, каквато се очертава следващата година – Европейската комисия, включително и БНБ намалиха прогнозите си за следващата година, които преди това бяха по-оптимистични, е добре да не се залагат сериозни разходи на базата на очаквания на някакви приходи, които са изчислени на базата на по-оптимистични икономически допускания.
От тази гледна точка, ако сега се тръгне в посока на насърчаване на потреблението, за раздаване чрез преразпределение на приходи и раздаване на хората – независимо дали чрез увеличаване на минималната работна заплата, чрез повишаването на пенсиите или чрез други механизми, то има вероятност да се стигне до този дефицит, който да надхвърли планирания.
От тази гледна точка по принцип не е добре дефицитът да бъде прогнозиран на своя максимум, както е в момента в бюджета – на 3 процента, защото тази оптимистична прогноза, която е направена от Министерството на финансите за растеж на икономиката в рамките на 3.2 процента и за средногодишна инфлация от 4.8 процента, е много вероятно да не се изпълни.
До колко дефицитът ще се окаже препъникамък при приемането на бюджета?
По принцип този дефицит, който се залага в бюджета, той не е фатален, защото бюджетите на страната в последните години се правят с един буфер, който не се обявява официално като такъв.
Това е капиталовата програма, в която в последните близо 10 години, се залагат такива разходи, които в края на годината не се изпълняват.
И неизпълнението на тази програма е огромно, то е в рамките около 50%. И когато вие имате за следващата година 10 млрд. капиталова програма и когато не изпълните 5 млрд. от тази програма, при условие, че целият ви дефицит е 6 млрд. лв., дори той да бъде надхвърлен, вие имате голям буфер, за да го покриете.
Въпросът е, че вие вместо да стимулирате икономиката от една страна с капиталовата програма, която няма да бъде изпълнена, вие насрочвате тези най-производствени средства от бюджета към разходи – говорим за текущи разходи, за пенсии, минимална заплата и т.н., на следващата година, ако има някакъв проблем, не можете да намалите тези разходи. Вие минималната заплата от това, което се планира, няма да я намалите на 900 или 800 лв., защото ще платите много висока политическа цена.
А текущите разходи са в порядъка на над 80 процента от целия бюджет. И от тази гледна точка, реално може да няма проблем с дефицита, но се залагат едни разходи в икономиката, които имат много дългосрочни последици.
Вие не можете в момента да прогнозирате как ще се развива икономиката, защото това, което се вижда на световно равнище, е, че масово икономиките се забавят, особено в ЕС и е много вероятно тези прогнози да не се окажат верни и ЕС да влезе в рецесия или поне голяма част от страните в него.
От друга страна, тези разходи, които се правят и са насочени изцяло към потреблението, те влияят върху инфлацията и реално в една забавяща се икономика вкарвате допълнителен паричен ресурс, който води до инфлационен натиск.
В такава среда всъщност се създават потенциални икономически проблеми, които могат да се развият в бъдеще. Тук съсредоточаването на дебата само върху това да има или да няма дефицит, не е най-важната част.
Дефицит може и да няма и Асен Василев няколко пъти го каза – миналата година всички казваха, че ще има голям дефицит, накрая годината приключи с под 3% дефицит. Да, тя завърши с под 3% дефицит, но благодарение на това, че не беше изпълнена 70 процента от капиталовата програма на правителството.
Всъщност въпросът с големите капиталови разходи стои и сега на дневен ред. Какъв е проблемът при тях?
Тези разходи миналата година бяха 8 млрд., а близо 5 млрд. от тях бяха спестени и всъщност това беше причината за липсата на свръхдефицит миналата година. Следващата година може пак да се случи това нещо.
Но вижте какво се случва с дълга същевременно. От около 25 % в последните няколко години, както е прогнозирано в конвергентната програма на правителството, ще стигне в порядъка над над 37%, благодарение на това, че се залагат дефицити, които, между другото в конвергентната програма са доста по-високи от тези, които са на касова основа.
Ако отворите таблиците на Министерството на финансите за конвергентната програма, ще видите дефицит от 5 процента в края на периода и това влияе на дълга. От 25% той ще стане приблизително 40%.
Разбира се, той може и да не стане толкова, ако се свият капиталовите разходи и отново дефицитът влезе в някакви рамки, но при всички случаи това не е правилно макроикономическо прогнозиране.
Защото целта на бюджета е да отговаря в максимална степен на макроикономическото развитие на държавата и така да се планират приходите и разходите, че те да са съобразени с това макроикономическо развитие.
Когато вие знаете как ще се развие икономиката, и когато съвсем целенасочено прогнозирате по-добро развитие, за да можете да планирате по-големи приходи, съответно – по-големи разходи, и си оставите вратичка чрез капиталовите разходи да регулирате, ако тези прогнози не се окажат верни, а това най-вероятно ще се случи, това не е най-правилният начин да се изготви бюджет.
За мен това е основният проблем. Иначе от управленска гледна точка, това което се прави, може да има смисъл – да се дадат повече пари на хората. Това е политически приемлив ход.
В края на краищата въпросът е дали ние се отнасяме отговорно към прогнозите, които правим, съответно – към бюджетната рамка, която се произвежда или произвеждаме някакъв продукт, който има изцяло политическо послание, без значение как това ще се отрази изобщо на самите показатели в бъдеще.
В този смисъл оценявате ли бюджета като реалистичен по отношение на приходната му част и събираемостта?
По-скоро ми се струва оптимистично. Това за мен е много оптимистичен бюджет, защото почти съм сигурен, че няма да се стигне до растеж на икономиката от 3.2%, както и заложено.
Както споменах – Еврокомисията и БНБ си намалиха прогнозите. Аз очаквам и МВФ и Световната банка да си занижат прогнозите. Това няма как да не се случи. Така че растежът следващата година ще бъде на много по-ниско ниво.
Освен това виждаме и какво се случва с инфлацията – тя намалява много сериозно САЩ, в ЕС. Въпросът е, че това намаляване е свързано и с намалено потребление, намалени разходи на фирмите, намалени инвестиции и т.н.
Имайки предвид, че ние сме обвързани много сериозно с икономиката на ЕС, тъй като 66% от нашия износ отива там, това неминуемо ще се отрази и на нас. Така че тези надценени разходи хубаво би било при добро стечение на обстоятелствата да се изпълнят, но според мен това няма да се случи.
И въпреки че може да не се стигне до някакъв свръхдефицит, благодарение на този голям буфер, който е заложен в капиталовата програма, която със сигурност няма да бъде изпълнена догодина, приходната част е много сериозно надценена към настоящия момент.
Този бюджет приближава ли ни към еврозоната?
По принцип оценката за еврозоната се прави на реално отчетени показатели. И това отчитане ще бъде направено през април следващата година, когато показателите ни може да бъдат приемливи за влизане в еврозоната.
Ние към март следващата година може да отчетем бюджетен дефицит под три процента, но въпросът е каква ще бъде инфлацията в еврозоната. Защото критерият е свързан с това не само колко е нашата инфлация, а и това нейната величина колко е по-голяма инфлацията на трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната.
Като се има предвид, че там вече има и страни с дефлация. Тук влизаме в хипотезата как ЕК и европейската банка ще сметнат този критерий. Защото са възможни компромиси, включително и с размера на инфлацията.
Ако се подходи по същия начин към България, аз мисля на този етап, въпреки че критикувам бюджета от гледна точка на макроикономическите прогнози и очаквания, според мен, от гледна точка на макроикономическото развитие на държавата и това, което реално ще се случи към края на годината, България има много сериозни шансове да влезе в еврозоната. Има сериозни шансове да бъде погледнато на нея благосклонно от ЕК, разбира се, ако не станат някакви много сериозни катаклизми, ако не се получи някакво политическо сътресение.
Но според мен, към настоящия момент, страната има много сериозни шансове да бъде приета.
Не е приет още бюджетът, но президентът вече изрази резерви и вече дори говори за налагане на вето. Евентуално вето ще поставили под риск финансите на държавата?
Според мен ветото на президента може да бъде преодоляно много бързо. Аз не съм съгласен с аргументите, които той изтъква за налагане на вето. Особено този измислен аргумент за продажбата на държавна земя. Има там много сериозно политическо влияние, което е свързано със зависимостта на президента Радев от геополитически влияния.
Така че той дори да наложи това вето, това ще забави приемането на бюджета с няколко дни или седмица, но това няма да е предпоставка за неприемане на бюджета или някакви сериозни политически турболенции.
Тази година видяхте кога приехме бюджета – в средата на годината. Така че тук говорим за една-две седмици максимум и това няма да е някакво сериозно предизвикателство пред българските финанси
